Сандра Браун
Обичай ме (16)

— Това бе дяволски глупава идея — изръмжа Пат и побутна Лори пред себе си. Стояха на опашката в новия ресторант на Макдоналдс в Милтън Пойнт и чакаха реда си, за да си дадат поръчката. — Чувствам се като истински глупак, Лори.

— И защо така?

— Защото никога досега не съм ял закуска, обвита в хартия, цялата изрисувана с някакви тъпи клоуни.

— Вече ти обясних защо реших да се срещнем тук — прошепна тя през рамо. — Тази седмица всеки ден беше у дома за закуска.

— И какво от това?

— Два сандвича с яйца, два портокалови сока и две кафета — Лори се обърна към усмихнатото момиче зад касата. После отново заговори на Пат — Боя се, че децата ще започнат да си мислят, че вечер се промъкваш в къщата и прекарваш нощта при мен.

— Което не е никак лошо като идея.

Тя му хвърли през рамо един унищожителен поглед и се отмести встрани, за да може той да вземе подноса им. Намериха си свободна маса до прозореца, през който се виждаше оживеното улично движение. Пат едва успя да се намести зад малката масичка. Като ругаеше тихичко през зъби, той свали шапката си и я остави на мястото до него, тапицирано с ярко оранжева дамаска.

— Държиш се като малко момче.

— Малките момчета не са постоянно възбудени — измърмори той, докато отхапваше от сандвича си.

Лори се изчерви и се опита да се престори на ядосана.

— Внимавай как говориш с мен, Пат Буш. Напоследък се държиш толкова странно, че просто не зная какво да си мисля за теб. Наистина.

— Писна ми от всичко това. Омръзна ми да ти се моля. Нова година отдавна мина. Сега кой празник трябва да чакам? Великден? Денят на падналите във войните? — Той се наведе напред: — Чуй ме, Лори. Познаваме се от много време и ти изобщо не се съмняваш, че те обичам. Обичам те вече почти четиридесет години. Ако Бъд не беше умрял, щях да продължа да те обичам по моя си, мълчалив начин. Но дори и след смъртта му изчаках достатъчно. Боях се да не те обидя. Не исках да си помислиш, че се опитвам да се възползвам от самотата ти. Денят, в който се роди детето на Лъки и аз те целунах в болничния коридор, беше един от най-щастливите дни в живота ми. Но по няколко откраднати целувки от време на време просто не са ми достатъчни. Не ми е достатъчно само да седя до теб в църквата, да идвам на обяд или на вечеря у вас, да те придружавам насам-натам. Дните минават, а нито един от нас не става по-млад.

Тя отвори уста, за да каже нещо, но той упорито поклати глава и продължи.

— Не искам да губим повече време. Искам да живеем заедно. Искам да те видя гола. Искам да те любя.

— Шшт, Пат! Ще те чуят хората!

— Нека ме чуят! Пет пари не давам. Искам те Лори! Цялата те искам. През цялото време. През целия си съзнателен живот трябваше да те деля с най-добрия си приятел, с децата ти и с всеки друг, когото вземаше под покровителствената си опека. Е, добре, по дяволите! Но изведнъж станах много ревнив. Искам аз да бъда в центъра на внимание то ти, а ако това не е възможно, тогава изобщо не желая да се задоволявам с по-малко.

Лори го изгледа с войнствено и заядливо изражение:

— Страхотна реч!

Той отхапа от вече изстиналия си сандвич.

— Съжалявам, но това е, което чувствам.

— Сега вече зная.

— Да. Сега вече знаеш.

Тя отчупи малко парче бисквита и го затърка ля между пръстите си.

— Пат?

— Какво? — сърдито попита той.

— Просто се чудех.

— Какво?

Тя го погледна през спуснатите си ресници.

— Дали леглото ти е достатъчно голямо за нас двамата.