Джуд Деверо
Сладък лъжец (39)

ЕПИЛОГ

Саманта последва Майк в асансьора. Коремът й бе доста голям. Тестовете на Блеър тази сутрин показваха, че носи близнаци и докато тя седеше на стола, а сълзите от радост се стичаха от очите й, Майк слушаше предписанията на Блеър.

След това двамата отидоха в F.A.O. Schwartz и купиха играчки и дрехи за Саманта. Тя не бе толкова наедряла, че да носи нещо повече от по-широки рокли, но настоя да сложи специалните дрехи за бременна.

— Добре — каза Майк, усмихвайки се гордо, чудейки се дали когато отидат пред олтара след две седмици в Колорадо, където ще има около петстотин гости, Сам ще облече бяла майчинска рокля. Тя бе толкова горда, че е бременна, и без съмнение щеше да го стори.

Единствената тъжна новина за деня бе бързото писмо от брат му Франк, в което имаше един ключ. Майк не бе казал на Саманта за ключа и писмото, защото те касаеха завещанието на Макси, за изпълнител на което тя бе посочила Франк. Сам все още не се бе съвзела от смъртта на Макси, а Майк знаеше, че смъртта на Док, явно самоубийство, също я бе разстроила.

Макси бе оставила писмо, в което обясняваше, че е взела диамантите на Сакатия Джо със себе си, когато е напуснала Луизвил през 1964-а, отишла е в Амстердам и ги е продала. Изхарчила също малка сума от парите, но се страхувала да харчи повече, за да не я хванат и процесът да засегне Кал и семейството й.

Франк, който между другото бе завършил и право, бе подготвил завещанието й и с обикновения си финес я бе попитал какво е направила с милионите, които е получила от диамантите. Той писа на Майк, че Макси се разсмяла и му казала, че ги е изхарчила до последното пени. Майк сякаш чуваше отвращението в думите на брат му, тъй като Франк не купуваше нищо, което не би утроило цената си.

Едно от нещата, които Макси бе купила, бе апартамент в Ню Йорк, където бе живяла относително изолирана години наред, след като бе напуснала съпруга и сина си и откъдето е можела да наблюдава какво прави Док. Макси бе казала на Франк, че най-голямата й болка е, че снимката, появила се във вестниците, след като се е родила Саманта, я е принудила да бяга и несъмнено е причинила смъртта на Алисън Елиът. Док я бе търсил усилено и я бе открил в Луизвил, но тя бе изчезнала също както през 1928-а. Няколко години след това той бе изпратил човек да разбере дали семейството й знае къде е. За нещастие мъжът бе хванал Алисън.

В завещанието си Макси оставяше апартамента и цялото му обзавеждане на Саманта. Именно там я водеше Майк, след като бе изчакал известно време да се съвземе и нищо да не е в състояние да я разстрои.

Все още сияеща от чутото при Блеър, Саманта влезе в апартамента и спря пред една нейна снимка като бебе в сребърна рамка, оставена на малка масичка във фоайето.

— Това е апартаментът на баба ми — каза тя меко и Майк кимна.

С ръце на корема, който тя желаеше да е по-голям, тя тръгна из апартамента. Той бе просторен, това, което посредниците наричат „класическо шест“, надстройка с три тераси. Саманта реши, че апартаментът е обзаведен с вкус, а не претрупан, както обикновено се случваше. Това бе дом на красива жена, която имаше великолепен вкус.

Когато се върна във всекидневната, след като бе огледала другите стаи, тя завари Майк облегнат на камината със странно изражение на лицето.

— Какво става?

— Мисля, че знам какво е купила Макси с милионите на Сакатия — когато Саманта го погледна объркано, той продължи. — Разгледа ли картините в къщата?

Стените бяха покрити с картини също както в английска провинциална къща. Картини имаше и по шкафовете, дори някъде по пода.

— Красиви са — каза Сам. — Не ти ли харесват?

Майк погледна към масленото платно върху камината.

— Когато бях в колежа, трябваше да изкарам по мой избор курс по изобразително изкуство. Избрах „Изгубеното изкуство“. Беше за произведения на изкуството, изчезнали през вековете. Много архитектурни паметници са били разрушени, златни скулптури претопени, разсипани бижута и така нататък. А много картини са изчезнали през последните сто години. Руската революция, Втората световна война… Не се отнасях сериозно към този курс, но ако паметта ми не ме лъже, виждам някои от тези картини на стената зад теб.

Той спря и изчака Саманта да се обърне и разгледа платната на френските импресионисти.

— Ако паметта ми не ме лъже за това, което е изобразено, то аз помня номерата им — продължи той. — Сам, ако тези картини са някои от изчезналите и ти успееш да докажеш собствеността си, можеш да станеш една много богата млада дама.

— Много богата? — попита тя.

— Много, много, много богата — той повдигна вежди. — Какво смяташ да правиш с току-що откритото си богатство?

Усмихвайки се, Саманта отвърна веднага.

— Ще отворя няколко старчески дома — каза, сякаш бе мислила какво ще направи, ако получи много пари. — Приятни старчески домове. Места, където към хората се отнасят с уважение и лампите не бръмчат. Ще ги нарека „При Макси“ — и после с усмивка на задоволство, усмивка, в която прозираше ирония, каза: — А първият, който ще отворя, ще е в имението на Док в Кънектикът.

С изненада тя сложи ръце на корема си.

— Майк, мислиш ли, че е твърде рано да усещам близнаците да ритат?

— Да — каза той меко. — И мисля, че Макси ти завеща апартамента, за да направиш именно това, което си решила. Хайде — каза той, подавайки й ръка, — да отиваме да нахраним бебетата ми. — Спря за миг, погледна късното следобедно слънце, което докосваше косата й и я правеше да изглежда златна. — И трите мои бебета.