Джуд Деверо
Сладък лъжец (16)

ГЛАВА 15

Саманта не напусна Ню Йорк този следобед, но обеща на Майк да остане само два дни — толкова, колкото Блеър каза, че ще е нужно да се оправи гърлото й и, да може да говори. Истината бе, че тя трябваше да вземе решение и си мислеше, че ще е по-добре, ако остане тук, отколкото да отиде на непознато място.

Не бе лесно да убеди Майк, защото той държеше тя, да напусне града и да отиде на сигурно място. Не желаеше тя да има повече нищо общо с Док и с него, както и с цялата му работа около книгата. Попита го дали ще продължи да пише биографията. Той отговори утвърдително, но тя не му каза, че той също не е в безопасност, тъй като някой можеше да реши, че той знае нещо за парите на Сакатия Джо, нито пък че е замесена нейната, а не неговата баба.

Просто не искаше да напусне къщата на Майк, да седне в някаква кола с друг мъж и да отиде на друго място. Тя не искаше да напусне Майк.

Когато се събуди, беше късно следобед. Майк й донесе обяда на поднос. Изглеждаше уморен и не се беше бръснал от два дни. Искаше тя да си легне, но тя му показа с жестове, че ще си държи устата затворена, само ако й позволи да седне на дивана, а не да лежи.

След като се съгласи неохотно, той я вдигна и я занесе в библиотеката. Сложи я на дивана, сякаш бе безпомощна, и покри краката й с леко одеяло. Остави я, върна се на бюрото си и започна да разглежда книжата си.

Саманта го гледаше и си мислеше, че би желала да знае повече за мъжа, който би могъл да е или не неин дядо. Затова написа на Майк, че иска да печата бележките му. Той отказа да й разреши да седне на бюрото с компютъра и я попита няма ли някакви малки компютри. Тя му описа един лаптоп. Той я накара да му напише каквото трябва, за да го поръча. Тя се опита да го убеди, че тези компютри са твърде скъпи и че тя може да седне на бюрото, той отказа да я слуша. Накара я да напише името на един мощен лаптоп, а тя импулсивно написа и „Кинг куест V и мишка“. Майк се обади в магазина и за два часа оборудването бе доставено.

Докато Майк се къпеше, тя стана от дивана и включи мишката и графичната игра на цветния екран на големия компютър. Когато той излезе гол до кръста, тя си помисли, че сърцето й ще спре, но очите му бяха вперени в екрана. Приближи се до компютъра като хипнотизиран. Докосна мишката и когато видя, че малкото човече мърда, се запали. Саманта гледаше усмихната красивия му гол, широк гръб. Въпреки че не можа да се научи да печата, само за няколко минути се справи с основните правила на играта.

Дремеше през цялата вечер. Събуди се само когато Майк я вдигна и инстинктивно започна да се съпротивлява.

— Аз съм — прошепна той. — Майк, никой друг.

Тя се успокои за минута, отпусна се сънено в него, усещайки болката в гърлото си. Но когато я сложи на неговото легло, пак се уплаши и се опита да се отдръпне от него.

Стреснат, той отстъпи, а лицето му почервеня от гняв.

— Аз не съм насилник — каза през зъби. — Няма да те нараня, както и не бих легнал с жена, която не го желае — обърна се и отиде до вратата. Преди да загаси, се обърна към нея. — Ако имаш нужда от мен, в съседната стая съм.

Тя полежа известно време будна. Лежеше на възглавниците, на които бе спал той, и гледаше тавана. Неадекватна, помисли си. Винаги беше неадекватна, когато ставаше дума за мъже.

 

 

Когато се събуди сутринта, отначало не разбра къде се намира, но когато усети, че е в стаята на Майк, я обзе чувство на сигурност. Някой, знаеше, че това е Майк, бе оставил чисти дрехи на стола. Стана, сложи си джинсите и тениската, които й бе оставил. Нямаше обувки, сякаш тя щеше да избяга, ако й оставеше обувки. Отиде в банята. Банята на Майк. На етажерката имаше няколко кутии и шишета. Всичко бе чисто и подредено. Взе едно шише с одеколон, помириса го, усмихна се и го остави. Дръпна плъзгащата се врата към душа, за да разгледа шампоана му.

В банята имаше още една врата. Отвори я и видя друга спалня. Леглото бе разхвърляно, явно някой скоро бе спал в него. Майк бе прекарал нощта в тази стая, стаята най-близо да нейната.

След като разгледа банята, се върна в спалнята и като си каза, че не трябва да го прави, отвори вратата на гардероба. Беше много голям и тя спокойно можеше да влезе в него. Имаше отделения за дрехите му, които бяха грижливо подредени. Нямаше много дрехи, но всички бяха от най-добро качество. Докосна ръкава на кремаво сако от естествена коприна. Откачи го и го разгледа. Широки рамене и вталено в кръста. Явно бе, че Майк не би могъл да си купува конфекция — шиеше си по поръчка. Етикетът показваше, че е шито в Лондон.

Остави костюма и прокара ръка по ризите и панталоните му. Докосна перфектно излъсканите обувки, подредени на лавици, като във всяка една имаше дървено трупче. Затвори гардероба и се върна в спалнята.

До стената имаше огромен шкаф. След моментно колебание тя отвори чекмеджето. Бельо, пуловери, а едното бе пълно с износени дрехи и чорапи. На дъното на едното видя нещо в сребърна рамка. Не можа да сдържи любопитството си. Вдигна го и видя снимка на много красива млада жена с дълга черна коса и интелигентно, почти аристократично лице. „С цялата ми любов, Ванеса“ бе написано на снимката.

Остави снимката на същото място. Чудеше се на Майк. Защо бе скрил снимката и не желаеше тя да научи, че има стабилна приятелка, която му даваше цялата си любов. Разбира се, всеки мъж би желал една жена да мисли, че е единствена, нали? Спомни се, че Майк й каза предната вечер, че не е насилник. Той не се бе опитал да й направи нещо, но тя си помисли, че ще го стори.

Отиде в кухнята. Майк седеше на масата. Поздрави го, но той се държа студено и й отвърна, че трябва да е в леглото. Искаше да му се извини за снощи, за това, че се бори с него след, като й бе спасил живота. Искаше да му каже, че причината не е в него, а в нея, че тя е човекът, който има проблеми, но не можеше да се реши да напише това, което чувстваше. Върна се мълчаливо до леглото си, взе една книга, но не започна да чете.

По-късно сутринта Блеър дойде и прегледа гърлото й. Каза, че е добре, но препоръча да не говори поне още един ден. Блеър и Майк отидоха в хола, Саманта стана след минута и ги последва.

Блеър се бе навела над Майк и преглеждаше раната му. Не я забелязаха и тя се качи в стаята си и си сложи малко грим. Когато слезе долу, Майк беше в градината и бе сложил обяда.

— Искаш ли да хапнеш? — попита, без да я погледне.

Тя понечи да отвори уста, но се спря. Как можеше да му обясни нещо, което самата тя не разбираше?

Слънчевата светлина блестеше в косата му и тя виждаше остриганата част и бялата му кожа. Приближи се, докосна ръката му, но той не помръдна. Окуражена, пристъпи още по-близо и разгледа раната му. Имаше десет шева. Бе сигурна, че нараняването му има нещо общо със следите от пръсти по гърлото й.

Импулсивно целуна раната му. Той седеше неподвижен, без да се опитва да грабне, да я хвърли на земята, да разкъса дрехите й.

Отдръпна се и седна срещу него. Гледаше я странно, сякаш се опитваше да си я обясни. Искаше да му каже да не се старае да си я обяснява, защото тя не е като другите и не се вписва в никакъв калъп.

Майк не каза нищо. Ядеше и пазеше мислите си за себе си.

В един телефонът звънна. Той вдигна и когато заговори, се усмихна.

— Това е чудесно. Поздравления. Изчакай минута, ще попитам Сам — сложи ръка на слушалката и се обърна към нея. — Имаш ли настроение за гости. Моя приятелка току-що си е взела последния изпит и празнува. Тя и още няколко души биха желали да дойдат.

Саманта кимна усмихната, въпреки че бе разочарована от повечето приятели на Майк. Вече се бе срещнала със стриптизьорките и спортистите. Какъв изпит е взела тази жена? За барман?

Сложи си висока яка, за да не виждат следите по врата й. Когато след час се срещна с приятелите на Майк, бе приятно изненадана. Бяха четирима — една семейна двойка — Джес и Ан, женени от шест седмици, а другите бяха сгодени — Бен и Кори. Кори бе взела изпит, който й позволяваше да практикува като юрист. Каза на Саманта, че е израснала в същия малък град Чандлър в Колорадо, където бе роден и Майк.

Когато четиримата възторжени млади хора влязоха в къщата, носейки бутилки шампанско, и видяха Саманта на дивана, веднага си помислиха, че двамата живеят заедно. Майк бе този, който им обясни.

— Саманта ми е наемател. Държи апартамент на горния етаж.

Каза, че е паднала върху парапета и си е наранила гърлото, така че не може да говори. Сам бе увита в блузата си, страхувайки се да не видят белезите от пръсти, които още личаха.

Когато Майк каза, че Саманта не му е нищо друго освен наемател, четиримата се спогледаха и повдигнаха вежди. Не беше нещо обичайно един наемател да се е настанил на дивана в библиотеката на хазяина си, увит в одеяло.

Беше й добре, че имаше други хора наоколо, тъй като смехът им разбиваше напрежението, създало се между нея и Майк. А и искаше да види Майк в компания с други хора.

След дванадесетата си година Саманта бе живяла доста изолирано. Майка й бе по-контактният човек от родителите й и организираше забави на открито, вечери, църковни благотворителни събирания. След като почина, Саманта остана с баща си, който рядко се срещаше с други хора. После се омъжи за човек, който обичаше да общува с ограничен кръг хора.

Но Майк бе общителен човек.

Джес си падаше по компютрите и когато видя новото оборудване в библиотеката на Майк, не се сдържа да го пусне. Майк бе дал право на Саманта да избере компютъра и да направи каквото е нужно, за да проработи.

Джес се разрови из директориите и извика играта Сиеро. След няколко минути тримата мъже играеха, спорейки за пчелите, мравките и крадците.

Саманта лежеше на дивана зад тях и гледаше Майк. Мислеше си, че е много странно как всички останали мъже за кратко време започнаха да бледнеят пред него. Гледаше го как се движи, как мърдат мускулите под тънката му тениска, тъмните му къдрици.

Изведнъж прозря колко близо е била до смъртта. Спомни си как, усещайки ръцете на онзи мъж на гърлото си, чувстваше как животът изтича от нея. Но все пак въпреки ужаса тя знаеше, че Майк ще дойде да я спаси, само да успее да му се обади по някакъв начин.

Сега, когато се замисли, осъзна, че ударите по стената са били твърде слаби, за да събудят един човек. Как бе чул трите немощни удара? Как бе разбрал, че са молба за помощ, а не обикновени нощни шумове? Тя би могла да се обърне в съня и да се удари в стената?

По някакъв начин той бе я чул и бе дошъл да я спаси. Когато се замисли за разбитата врата на апартамента, я полазиха тръпки. Той бе разбил вратата с крак, за да влезе. Бе минал през солидната дъбова врата като булдозер. Или като Супермен.

Гледаше профила му. Наистина ли бе най-красивият мъж на света, или просто на нея й се струваше така?

Плъзна поглед от лицето му по силния врат, голата му ръка с добре изпъкващ бицепс, тясната му талия и гладък корем. Продължи към краката му, космати и кафяви от шортите надолу.

Когато отново се спря на лицето му, той се обърна към нея. Отвърна поглед, понеже не искаше да разбере, че я гледа.

Той остави приятелите си и седна до нея. Мъжете спореха за играта, а жените разглеждаха градината.

— Добре ли си? — попита Майк, зави я, въпреки че в къщата бе топло.

Тя кимна и сведе поглед.

Наведе се към нея, свали високата яка, сложи ръка върху жълтеникавите белези на гърлото й. Пръстите му галеха врата й, палецът му докосна долната й устна.

Дъхът й спря, когато се взря в тъмните кафяви очи. Сякаш бяха сами в стаята, но тя усещаше присъствието на другите наоколо. Когато той се приближи още, тя не се отдръпна. Когато устните му бяха на сантиметри от нейните, пак не се отдръпна. Усещаше топлия му дъх върху устните си. Топъл, сладък и благоухаещ.

Докосна устните й и тя затвори очи, но когато се отдръпна, ги отвори отново. Той я гледаше по начин, който не можеше да си обясни.

— Сам — прошепна, после я целуна горещо и сладко, не агресивно, а нежно, сякаш искаше да й каже нещо, искаше да й каже, че се тревожи за нея.

Тя сложи ръка на врата му. О, помисли си, хубаво е да докосва Майк, да усеща топлата му кожа, която така често съзерцаваше, да усеща къдриците му между пръстите си.

Тя легна на възглавниците, хванала здраво врата му, устата й леко се отвори, когато усети сладостта на езика му, докосващ нейния. Той не скочи отгоре й, не я насилваше, не я измъчваше.

Той се отдръпна първи. Сърцето й туптеше бързо, дишането й бе учестено.

— Така е по-добре, нали, мило? — прошепна.

— Аз… — понечи да каже тя, но той отново залепи устни за нейните и не й позволи да говори.

Погали я по бузите, докосна миглите й, носа, устните. Дръпна се и измъкна ръката си. Тя трепереше.

— Направи нещо с мен, Сами, момичето ми. Не съм сигурен какво е, но го усещам още от първата ни среща.

Жените влязоха в стаята и ги върнаха в настоящето. Майк стана и се изпъна, но я гледаше с горещи очи, които искаха много. Сигурно би желал да я целува още.

— Попречихме ли нещо? — попита Ан. — Майк, искате ли, ти и… твоята наемателка, да си тръгнем?

Майк се усмихна.

— Всъщност предпочитам да останете. Тази къща става малко по-приветлива, когато в нея има други хора.

Саманта наведе глава, за да не видят как се изчервява. Това, което каза Майк, беше истина. Тя се чувстваше по-сигурна, когато не бяха сами. Когато имаше хора, бе сигурна, че Майк няма да направи нещо, което да я накара да замине, някъде, където не желаеше. В четири всички умираха от глад и Джес поръча храна, с която биха могли да се нахранят най-малко двадесет души. Когато наредиха масата, Майк настоя да занесе Саманта навън.

— Млъкни — каза той, когато тя започна да протестира. — Когато сме сами, се държиш, сякаш съм някакъв извратен насилник, но ми позволяваш да те целувам, когато къщата е пълна с хора. Ако присъствието на други хора те отпуска, ще се замисля как да поддържам тази къща винаги пълна с гости. Сега стой мирно и ме остави да се забавлявам.

Тя не можа да се сдържи да не се усмихне, когато сложи глава на рамото му.

— Сам — каза Майк и я целуна по челото. — Ако решиш да легнеш с мен, наистина ще е хубаво. Кълна се.

Тя се засмя, но думите му не я изкушаваха. Това, което правиха сега, й харесваше много повече от това, което правят хората в леглото. Харесваха й милувките, обичаше да усеща дъха му на устните си, гледката на мускулите му, движещи се под дрехите. Харесваше й да седи близо до него, харесваше начина, по който се навеждаше, когато я завиваше. Всъщност харесваше й как мъжът се отнася към жената, преди да получи това, което иска. Получеше ли го, всичко се променяше.

По време на целия обяд петимата разговаряха и се смееха. Говореха за хора, които Саманта не познаваше, но винаги се опитваха да й обяснят кои са. Кори разказа истории от детството на Майк.

— Разказа ли на Сам какво направи с дрехите на приятелките на сестра си? — попита тя Майк, сочейки го с пластмасовата вилица.

Кикотейки се притеснено, Майк заби поглед в чинията си.

— Май съм забравил да спомена.

— Ах, тези момичета в бели дрехи — каза Кори, смеейки се.

При споменаването на бели дрехи Саманта се заслуша. Кимна на Кори да разкаже историята, но Кори погледна Майк, който я гледаше с умоляващ поглед, и отвърна, че не може, тъй като това е история на Майк. Нищо не би могло да накара Майк да я разкаже, отбеляза някой.

След обяда отидоха в хола. Маяк пусна Кири Те Канава изпълняваща Пучини, и отново се разприказваха. Саманта хвана Кори в ъгъла и написа „Разкажи ми за Майк?“

— Какво искаш да знаеш?

Саманта показа с жест, че каквото и да й разкаже, ще й е интересно.

— Не знам откъде да започна. Той има единадесет братя и сестри и… — тя се разсмя, когато Саманта зяпна шокирана. — В Чандлър има твърде много Тагърт.

„Много ли са бедни?“

Кори се разсмя, после продължи да се хили. Сложи ръка на рамото на Саманта.

— Би трябвало да попиташ него. Да видим сега какво мога да ти кажа? Майк има научна степен по математика. Работи известно време върху докторска дисертация, но се заинтересува от стария си гангстер и не довърши работата си — тя погледна Сам. — Баща му би се радвал, ако защити докторска степен. Може би ти ще успееш да му повлияеш.

Саманта повдигна рамене, за да покаже, че няма влияние върху него. Двамата с Майк нямаха нищо общо, просто живееха временно заедно. А фактът, че Майк прекарваше повечето време в опити да я заведе в леглото си, не означаваше нищо. Доколкото знаеше, всички мъже са държаха така с жените. Това не означава нищо, докато не се случеше. Не значеше нищо и след това.

— Майк — каза Кори, като взе калкулатора от библиотеката. — Колко е двеста тридесет и седем по две хиляди шестстотин осемдесет и едно?

Майк не се обърна, нито се замисли за повече от секунда и отговори.

— Шестстотин трийсет и пет хиляди, триста деветдесет и седем.

Кори показа на Саманта калкулатора и тя видя, че той беше отговорил вярно.

— Цялата фамилия са така — прошепна Кори. — В училище смятаха, че трябва да работят в цирка — тя хвана Саманта за рамото. — Майк е добър човек, наистина добър.

Саманта погледна към него. Той също се обърна и й намигна. Тя му се усмихна.

* * *

„Защо обичаш толкова много бялото?“, написа Саманта. Беше в леглото на Майк, къщата бе празна, а тя бе много, много уморена, въпреки че не бе правила почти нищо през целия ден. Сега искаше да се наспи, не желаеше да се бори с Майк, не желаеше той да се опитва да продължи това, което започна следобед в библиотеката.

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?

Тя кимна. Той я зави, после легна в скута й. Тя се опита да протестира, но той реагира, сякаш не я е чул.

— Бях петнайсетгодишен, а сестра ми на деветнайсет. Веднъж тя доведе у дома четири свои приятелки от колежа за една седмица. Мислех си, че тези момичета са най-прекрасните същества, които бях виждал. Следвах ги навсякъде, а те ми се подиграваха безмилостно. И досега не мога да кажа какво ме накара да го направя, но един ден, когато те излязоха да плуват, събрах дрехите им, занесох ги в къщата, хвърлих ги в пералнята и добавих три чаши белина. Накрая пуснах горещата вода. Когато се върнаха, нямаха какво да облекат освен банските си и дрехите, които бяха бели и малко — той погледна нанякъде за миг. — Бяха красиви. Малки бели шорти, микроскопични тениски. Поли, които стигаха до средата на бедрата.

„Какво направиха родителите ти?“, написа Саманта.

— Трябваха им няколко дни, докато разберат кой го е направил. Когато откриха, майка ми каза, че трябва да ми завържат очите, да ме изправят до стената, а на момичетата да дадат пушки. Но татко каза, че ще ме изведе навън и ще ме набие. Излязохме, той разроши косата ми и ме изпрати до края на седмицата при чичо Майк. Но каза да накуцвам винаги щом видя майка ми.

„И това бе всичко?!“

— Разбира се. Татко заведе момичетата в Денвър да им купи дрехи. Когато си заминаха, баща ми ми даде една малка блуза без нито едно копче. Разказа ми, че едно от момичетата я носило на закуска и когато се пресегнало за нещо, копчетата изхвърчали. Дори ми бе запазил едно копче.

„Защо момичетата не са взели дрехи назаем от сестра ти или майка ти да се прикрият?“

Майк я погледна изненадан, после се засмя.

— Какъв точен въпрос. Може би им е харесвало баща ми и братята ми да ги гледат възхитено с отворена уста.

Все още усмихвайки се, той стана. Протегна се и се прозя. Очите на Саманта не изпускаха тялото му, особено когато тениската му се вдигна и разкри голия му стомах. Имаше ли някаква представа, как изглеждаше в момента?

Той внезапно спря да се прозява и я погледна, сякаш знаеше, че го гледа.

— Това ли е приказката за лека нощ? Не си си променила решението за… знаеш за какво? — той кимна към празната половина на леглото.

Сам поклати глава.

После, сякаш това бе напълно естествено, той се наведе да я целуне но устните, но Саманта отвърна глава. Когато се обърна, той се бе надвесил над нея и я гледаше втренчено.

— Понякога ми приличаш на момичетата от горния курс в гимназията, които момчетата водят на автокино. Излизате една вечер и прекарвате часове, целувайки се, и накрая успяваш да пъхнеш ръка под блузата им. Следващия път, когато се видите, си мислиш, че ще можеш да бръкнеш под полата й, но тя те връща в позиция едно: не ти дава дори да я целунеш.

Саманта не се сдържа и се изхили, представяйки си какъв див ученик е бил Майк.

— Кажи ми, Сам, момчетата винаги ли трябваше да започват наново при всяка среща?

Тя не му отговори и той й подаде бележника.

„Никога не съм ходила на срещи в гимназията“, написа тя.

Трябваше да прочете три пъти изречението, за да го осмисли, после я погледна невярващо. Взе молива и написа.

„Била ли си някога с друг мъж освен с този шушумига, за когото си била женена?“

Не пожела да му отговори.

„Защо шушумига?“, написа тя.

— Той те загуби, нали? Всеки мъж, който може да си позволи да те загуби, трябва да е глупак.

Саманта се засмя и го бутна по рамото. Той лъжеше, ласкаеше я, но все пак й бе приятно някой да нарича бившия й съпруг шушумига.

— Една целувка за лека нощ? Нищо повече. Ще държа ръцете си на раменете ти. Обещавам. Повярвай ми.

Тя нямаше достатъчно сили да откаже да целуне Майкъл, особено когато я гледаше по този начин. Бе се навел над нея, ръцете му отстрани на бедрата й. Кимна. Той седна и сложи ръце на раменете й. Бавно докосна устните й.

Всяка целувка я изпълваше с усещането, че това е чудесно. Както и в следобеда той не я насили, нито се хвърли върху нея. Започна да потъва в целувката му, започна да му вярва и се отпусна на възглавницата със затворени очи.

— Лека нощ — каза той и Саманта едва се сдържа да не му каже да не си тръгва.

Той стана от леглото, загаси лампата и излезе в коридора.

Помоли я да му вярва и тя бе започнала да го прави, помисли си тя, когато се уви в завивките. Но дали той й вярваше?

Трябваха й два дни, но тя взе нужното решение: ще търси баба си.