Джуд Деверо
Сладък лъжец (21)

ГЛАВА 20

— Къде ще ме заведеш на вечеря? — попита щастливо Саманта, след като напуснаха старческия дом. — Видях един италиански ресторант Пейпър Муун на Петдесет и осма улица. Изглеждаше много красив.

Той я хвана за лакътя и каза.

— Ще вечеряме у дома — после присви очи. — Отиваме у дома и ти ще ми покажеш кутията, която баща ти ти е оставил.

— Но Майк, аз съм гладна.

— Можеш да поръчаш от нас, както обикновено. Обади се в Пейпър Муун и си поръчай каквото искаш, но тази вечер ще ми покажеш кутията.

Докато той махаше за такси, тя не се сдържа и го заяде.

— Не е много приятно да крият някои неща от теб, нали?

Той я хвана за ръката и я стисна.

— Не разбираш ли, че отговорът на въпроса кой се опита да те убие може би е в тази кутия.

— Не — каза бавно тя.

Докато отваряше вратата на таксито, той я попита.

— Какво имаше в кутията?

Тя замълча и той присви устни.

— Не си я разглеждала, нали?

— Да се ровя из вещите на един мъртвец, не е най-приятното занимание, което мога да си намеря. Просто отворих кутията, старата кутия за шапки, която ти свали долу, видях една снимка и я взех. Това е. Изглежда, бе пълна със стари дрехи, дрехи, което принадлежат на жена, която може би е избягала с някакъв гангстер.

— Кутия пълна с вещи, които биха могли да ни кажат много, може да разберем как да държим настрана човека, който се опита да те удуши.

Несъзнателно Саманта сложи ръка на гърлото си.

— Мислиш ли, че все още съм в голяма опасност?

— Да — каза той. — Мисля, че с всеки нов човек, с когото разговаряш, ти си във все по-голяма опасност — сниши глас. — Мисля, че вече толкова си затънала в тази история, че дори и да отидеш в Мейн, ще си в опасност.

Саманта се обърна, загледа се през прозореца и пое дълбоко дъх.

* * *

Тридесет минути по-късно те бяха пред къщата на Майк, а кутията бе на масата. Сам настоя преди това да си поръчат вечеря и Майк неохотно се съгласи. Саманта не можеше да си обясни нежеланието си да отвори кутията. Знаеше, че е пълна с неща на баба й и при други обстоятелства би й било любопитно да види какво има вътре, но сега бе съвсем сигурна, че не желае да разгледа съдържанието й. Сякаш това беше кутията на Пандора, пълна с най-големите злини на света. Усещаше, че ако я отворят, ще започнат нещо, което би трябвало да довършат докрай.

Майк посегна да отвори кутията, но Сам сложи ръката си върху неговата. Той я изчака да се успокои. Тя кимна и затаи дъх, докато той отваряше кутията.

Той разрови кутията и лицето му потъмня от разочарование. Саманта пристъпи към него изпълнена с любопитство.

— Какво има? — прошепна тя.

— Не мога да повярвам — каза той нервно.

— Какво? — тя се приближи до него и погледна вътре.

Майк я сграбчи и каза:

— Хванах те!

Тя подскочи. С ръка на гърдите и почервеняло лице го удари по рамото.

— Ах, ти!

Смеейки се, Майк бръкна в кутията.

— Не разбирам какво толкова те плаши. Това е просто една стара рокля — извади от кутията рокля от червена коприна и й я подаде.

Отначало Саманта не желаеше да я докосва, но когато Майк дръпна ръката си, видя нещо да блести. Взе я, бавно я разгъна и я разгледа.

— Ланвин — прошепна със страхопочитание името на парижкия моделиер, изписано на етикета.

Бе красива рокля, червено моаре с корсаж, тесни презрамки с отделно ушита пола, падаща на гънки, подгъната до средата на прасеца, с малък шлейф отзад. Отдясно на кръста имаше бижу във вид на слънце от втъкани в плата кристали.

— Сякаш преодоля страха си — каза саркастично Майк, но тя не му обърна внимание, възхищавайки се на роклята.

Майк извади чифт обувки от кутията. Бяха направени специално за роклята — с Т-образни ленти от червено моаре и една вертикална от блестящ плат и подметки тип Луис. Още щом ги видя Саманта разбра, че са неин номер.

— Виж това — Майк й подаде малка кутия, облицована в синьо кадифе. В нея имаше чифт обици, но не обикновени обици — дълги, с крушовидна форма, целите с диаманти и три големи перли в края.

Майк подсвирна.

— Обиците на Док — прошепна Саманта. — Тези, за които каза, че е подарил на Макси в нощта, когато е изчезнала.

Майк извади от кутията бельо — сутиен от коприна с цвят на праскова и с нежни дантели от екрю. Фин секси колан за жартиери и светли копринени чорапи бяха сгънати заедно.

На самото дъно имаше колие от перли и две диамантени гривни. Майк разгледа гривните на светлината.

— Не съм златар, но доколкото разбирам, са истински — той го подаде на Сам. Потърка перлите с нокът. Бяха достатъчно твърди, за да се използват за шмиргел, твърдост, каквато имат само истинските перли.

— Истински ли са?

— Абсолютно — каза той и ги остави на масата.

Саманта също остави гривните и двамата се загледаха в нещата на масата — тъмна вечерна рокля, обувки в тон с нея, изключителни обици, гривни, колие от перли и бельо. Явно това бе облеклото, което Макси бе носила през онази нощ на 1928-а.

— Ако тези неща са били притежание на баща ти — каза Майк, — тогава безспорно Макси е твоя баба.

— Да — отвърна Саманта.

На вратата се позвъни и храната пристигна. Седнаха на свободния край на масата. Хранеха се мълчаливо, загледани в дрехите.

И двамата мислеха за 1928 година, когато по някаква неясна причина една млада жена, облечена в коприна и диаманти, е избягала от една кървава касапница и не е била видяна повече. Отишла в Луизвил, Кентъки, бременна и три дни по-късно се омъжила за мъж, който не можел да има деца. Живяла със съпруга си, отгледала детето си, изглежда, била щастлива, но през 1964-та изчезнала.

— Майк — каза Сам. — Не би ли искал да разбереш какво се е случило през онази нощ? Наистина би желал да разбереш, нали?

— Да, много — отвърна той.

— Док каза, че детето на Макси било негово, но Аби каза, че Макси е обичала Майкъл Ренсъм.

— Залагам на чичо Майк. Не мога да си представя Док да си позволи да раздели дори малко сперма с някой друг.

— Майк — каза тя ядосана от цинизма му. — Може и да я е обичал. Тя може да е била метреса на Док, но е обичала също и Майкъл Ренсъм. Може да е обичала и двамата.

Майк не отвърна, защото се бе загледал в роклята.

— Видя ли петното?

— Да — отвърна тихо Саманта и впи поглед в чинията си. Още щом го видя, бе разбрал от какво е.

Майк стана, взе роклята и я разгледа на светлината.

— Кръв е, нали? Изглежда, някой се е опитал да го изчисти, но кръвта се маха трудно.

— Особено толкова много кръв.

— Чия ли е?

— Според твоите записки за клането би могла да бъде на много хора.

Майк продължаваше да разглежда роклята.

— Док каза, че Макси е била отзад, когато хората на Скалпини са започнали да стрелят, и не се показвала. Ако това е истина, не може да е кръвта на чичо Майк — той не е напускал дансинга. Бил е прострелян и е лежал там, докато санитарите са го отнесли. А според Док той самият е бил в тоалетната през повечето време — Майк я погледна. — Ще изпратя роклята на Блеър да й направи анализ. После ще сравним резултатите с кръвните групи на хората в клуба.

Саманта стана и взе роклята.

— Ще я режат ли? — попита тъжно.

На Майк му се прииска да й каже, че кутията е била при нея месеци наред и не я бе отворила, бе видяла роклята и не я бе извадила, за да я разгледа. А сега се държеше като дете, чието мече е подарено като милостиня. Но си замълча.

— Не, няма да я развалят, но мисля, че не трябва да я даваме на никой, преди да я запечатаме.

— Да я запечатаме? О, имаш предвид да й направиш снимка. Мисля, че мога да я държа или да я закачим на стената.

— Това няма да свърши работа — отвърна той, мръщейки се, сякаш търсеше разрешение на проблема. — О, да. Защо не я облечеш? Имаш ли нещо против? Като я гледам, сигурно ще ти е по мярка.

Преди няколко часа само мисълта да погледне в кутията, отблъскваше Саманта. Не можеше да си представи нещо по-отвратително от това да се облече в стари дрехи. Освен да сложи рокля оцапана с кръв.

Но замисляйки се отново реши, че едно е да облечеш рокля с петна от кръв и друго — да носиш рокля на парижки моделиер с диаманти и перли. Докосна коприненото бельо.

— Мислиш ли, че ще ти помогне за автобиографията, ако облека тези дрехи?

Майк трябваше да сложи ръка пред устните си, за да може да скрие усмивката си.

— Ще ми направиш лична услуга, ако ги облечеш. Просто за няколко минути. Можеш да се облечеш, докато си взема апарата. Трябва да наглася статива, така че имаш време.

Още не бе свършил да говори, когато Саманта събра дрехите и отиде в стаята си.

Съблече бързо своите дрехи, и сложи сутиена и бикините на Макси. Коприната прилепна към тялото й и сякаш я промени. Поизправи се, стегна още малко корема си и повдигна брадичката. Направи няколко крачки, за да усети коприната по тялото си. През първите дни, когато дойде в Ню Йорк, докато седеше в стаята си, слушаше музиката на баща си. Сега, облечена в бельото на Макси, започна да си тананика една песен на Беси Смит.

Започна да слага чорапите. Сложи крак на стола и започна бавно да обува чорапа. Когато свърши, го опъна и от двете страни, отвори вратата на гардероба, премести стола пред голямото огледало и се гледаше, докато слагаше втория. Копринен сутиен и бикини, копринени чорапи и голото бедро между коприната.

Затова ли жартиерите и този тип чорапи са толкова скъпи, чудеше се тя, изправена пред огледалото, доволна от това, което вижда. Чорапогащите опаковаха жената в найлон от кръста до петите и въобще не бяха секси. Караха жената да се чувства като опакована наденица. Но само няколко сантиметра голо бедро под коприната я караха да се чувства пълна със страст, сякаш бе певица в Харлемски нощен клуб и красиви млади мъже идваха всяка нощ да я чуят.

Гледайки се в огледалото на банята, отбеляза, че лицето й е твърде бледо без грим — като на момиче, което можеш да срещнеш на неделната молитва. Освен това прическата й бе много съвременна, с твърде много лак.

Пусна чешмата, намокри гребена и го прокара през косата си. Веднъж решила, не можеше да спре. Среса косата си наляво, намокри я и я прилепи към главата си, като остави няколко къдрици да падат край ушите й. После, за да е сигурна, че прическата й ще се запази, я напръска с лак за коса. Изрисува очите си с най-тъмния молив и подчерта добре веждите си. Накрая сложи дебел пласт червило.

Отстъпи, огледа се в огледалото и кимна. Почти се бе превъплътила в Макси, която се подготвяше да излезе на сцената, нейният любим и човекът, подарил й диамантите, я чакаха.

Облече роклята през главата си, леко се позавъртя, за да я намести и се погледна в огледалото.

— Макси — прошепна, виждайки не себе си, а друга жена, за която бе сигурна, че може да заинтересува мъжете. Сложи си обувките, стъпи на стола и прокара ръка по крака си, за да оправи чорапите.

— Сам — извика Майк. — Още ли не си готова?

— Задръж още малко. Това гадже си заслужава чакането — извика тя през вратата. Закачи обиците на Док, сложи гривните и накрая перлите.

Тъкмо се канеше да излезе, когато погледна двете фигурки от Бали на масичката на Майк и забеляза дългите около тридесет сантиметра пръчки, прикрепени към ръцете им. Извади едната внимателно, после взе шишето с точността за корекции при печатане, което Майк най-безотговорно бе оставил на масата, и боядиса няколко сантиметра от пръчката в бяло. Така имаше чудесно копие на цигаре с фалшива цигара. Сложи го в красивите си яркочервени устни, отвори малко вратата и извика на Майк да изгаси всичко, с изключение на лампиона, и не обърна внимание на вика му: „Добре-е-е!“

Когато излезе от стаята, не беше вече невинната и внушаваща респект Саманта, а Макси — певицата, която караше мъжете да се бият за нея.

Майк я видя да се спуска по стълбите, подсвирна от удивление и въобще забрави да снима. Саманта, неговата Саманта, която познаваше, не се движеше по този начин — с издадени напред устни, а тялото й се полюшваше прелъстително, докато се приближаваше към него, диамантите на ушите и ръцете й блестяха. Жената, която стоеше пред него, бе толкова различна от тази, която познаваше, колкото Дафни бе различна от индианска домакиня. Усети, че отстъпва. Тази жена го плашеше. Караше го да се чувства, сякаш той трябва да носи тукседо и да й прави скъпи подаръци. Когато Саманта лапна цигарето с изписаните си устни, той седна на един от столовете до масата и се втренчи в жената, която не бе виждал никога досега.

Сам бе на около метър от него, когато започна да пее един стар блус, който бе чула от плочите на Беси Смит.

НЕЩАСТИЕТО ПАК Е ТУК.

ПОЛКАТА НИКОГА НЕ СВЪРШВА.

МОЕТО МОМЧЕ ИЗЧЕЗНА СЪС ЖЕНА,

КОЯТО МИСЛЕХ, ЧЕ МИ Е ПРИЯТЕЛКА.

Доста хора мислят, че умението да пееш блус идва от цвета на кожата, но всъщност причината е в преживяната мъка. А Саманта достатъчно бе имала болка и тъга в краткия си живот, за да бъде способна да пее блус като професионална певица. Гласът й, макар и необработен, бе силен и пълен с чувство.

ГОСПОДИ НЕ ЧУВАШ ЛИ МОЛИТВИТЕ МИ?

ЩАСТИЕ, ЩАСТИЕ, НЯМА ЛИ И НА МЕН

ДА СЕ УСМИХНЕШ?

ТОЧНО СЕГА, ПРИЯТЕЛЮ МОЙ,

СЕ НУЖДАЯ ОТ ТВОЯТА РЪКА.

Майк седеше втренчен в нея. Тя го караше да усеща песента, да почувства тъгата на жената, чийто мъж бе откраднат от друга. Пееше така, както би могъл да пее само човек, изживял това чувство, пееше по начина, по който трябваше да го направи, по начина, по който е била написана тази песен. Не пееше като фолкпевица, очарована от хубавите песни на чернокожите, опитваща се да ги имитира пред публиката. Саманта бе жената, написала тази песен и я изпълняваше с цялата си душа.

ЖИВОТЪТ МИ ИЗЦЯЛО СЕ ОБЪРКА,

ВСИЧКО ОКОЛО МЕН СЕ РАЗХВЪРЧА.

ОТКАКТО ПРИЯТЕЛЯТ МИ СИ ЗАМИНА,

НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ

И ПЕЯ ТОЗИ БЛУС ЗА ЩАСТИЕТО.

Тъжната песен бе кратка. Когато свърши, Майк я гледаше втренчено, примигвайки от объркване, чувствайки се, сякаш гледаше някаква непозната жена в износена червена рокля, прилепнала до тялото й.

Сякаш за да го обърка още повече, Саманта се приближи по начин, по който не бе виждал друга жена да се движи, сложи крака си, обут в обувките с висок ток, между краката му и дръпна от цигарето. Той бе сигурен, абсолютно сигурен, че видя дима от цигарата.

— Е, сладурче? — каза тя, но това не беше гласът на Саманта. Гласът й беше по-тих, почти груб и много, много предизвикателен, пленяващ. Глас на сирена, способна да прелъсти мъжете и да ги принуди да умрат за нея.

— Саманта? — прошепна той и се обърка още повече, защото прозвуча като тийнейджър.

С гърлен смях, така както би се изсмяла Катлин Търнър, тя отдръпна крака си и се отдалечи. Той не можеше да откъсне очи от нея. Кожата на гърба й беше блестяща и прекрасна на меката светлина на лампиона.

— Сам — каза той, когато тя тръгна към спалнята, но тя не се обърна.

— Макси — прошепна и затаи дъх, когато тя му се усмихна през рамо. Това бе усмивка на жена, която знае какво въздействие има върху мъжете.

Когато Саманта изчезна, Майк въздъхна и разкърши рамене. Бе останал без дъх, а мускулите му се бяха схванали. Опита се да намали напрежението в тялото си, като отиде до плъзгаща се врата и се загледа в нощта. Жената, която видя тази вечер в стаята, бе непозната за него, бе жена, която криеше много тайни и можеше много неща, но той не бе сигурен, че това е жена, която наистина би му харесала. Може би желае да я заведе в леглото си, тъй като тя знаеше за секса много повече от него. Тя бе жена, която можеше да имитира оргазъм, би могла да се преструва, че е влюбена в един мъж. Бе абсолютно противоположна на Саманта с нейната откритост, честност и умение да дава.

— Е? — попита Саманта зад него.

Той се обърна и тя пак бе Саманта с чисто лице, разрошена коса, малкото й тяло скрито в халата му.

Приближи се до нея и я целуна не със страст и желание, а с облекчение, сякаш посрещаше някой за добре дошъл.

Държеше я толкова силно, че тя едва можеше да диша. Трябваше му малко време, за да се съвземе и проговори. Хилейки се доста пресилено, каза:

— Накара ме да повярвам в раздвояването на личност — отдръпна се, за да погледне лицето й. — Добре ли си? Ти беше така… различна. Ти беше…

— Макси — каза тя. — Когато облякох дрехите й, като че ли се превърнах в нея. Свърших ли добра работа?

Той притисна главата й до тялото си.

— Много добра. Много, много добра.

— Майк? Какво има? Само изпях една песен. Е, може би малко повече се вживях.

Той не я пусна.

— Беше нещо повече. Много повече. Ти се промени изцяло.

— Една малка промяна не вреди…

Той я целуна, за да я накара да млъкне.

— Сами, не искам да се променяш. Харесваш ми такава, каквато си.

Тя се притисна до него, без да разбира какво толкова го бе възбудило, но мнението му й хареса. Хареса й комплиментът му.

— Майк — каза нежно. — Аз също те харесвам.

По-късно разбра, че той наистина бе впечатлен, защото за първи път, когато си лягаха, не се опита да я убеди да спи с него. Нещо в нежеланието му я накара да се усмихне, когато се оглеждаше в огледалото на тоалетката. Може би трябваше по-често да е Макси. Може би не трябваше да е толкова предсказуема, така отегчителна. Галейки роклята на Макси, която бе на стола, отново се усмихна. После извади красивата бяла нощница от скривалището й — дъното на едно от чекмеджетата на Майк. Макси би носила бяла нощница, ако реши. Бяла или черна, голяма и дълга, прозрачна и къса, Макси би носила всякаква нощница, ако решеше.