Джуд Деверо
Сладък лъжец (5)

ГЛАВА 4

Майк застана пред вратата на Саманта, пое дълбоко дъх и почука. Не знаеше дали постъпва правилно в момента, но смяташе да го направи по най-добрия начин.

Тя не отговори на почукването, а и той не очакваше да го стори. Балансирайки с подноса в едната ръка, той бръкна в джоба си и отключи. Отвори леко и видя, че лампите бяха загасени. Поглеждайки нагоре, той промърмори, като влизаше в стаята.

— Моля те, не й разрешавай да носи бяло.

* * *

Саманта се събуждаше бавно. Неохотно отвори очи срещу ярката светлина, опитвайки се да привикне. Известно време тя лежа в леглото, мигайки срещу светлината, достатъчно разсънена, за да разбере, че вижда хазяина си да стои до нея с поднос в ръце.

— Какво правиш тук? — попита тя намръщено, докато сядаше в леглото. Но в гласа й нямаше страх, нито дори интерес. Истината бе, че бе толкова уморена, кокалите я боляха и нещо можеше да я стресне.

— Донесох ти нещо за ядене — отвърна той, оставяйки подноса на бюрото до прозореца. — Това е храна от един от най-добрите ресторанти в Ню Йорк.

Саманта разтърка очи.

— Не искам да ям нищо — каза, като се разсънваше все повече и повече и погледна към затворената врата на апартамента. — Как влезе тук?

Усмихвайки се, сякаш ставаше дума за голяма шега, Майк извади ключа.

Саманта придърпа завивките си до гърдите. С разбуждането й се надигаше и гневът.

— Ти ме излъга! Каза, че нямаш ключ. Каза, че… — очите й се разшириха, когато се притисна до таблата. — Ако се приближиш още повече, ще закрещя.

В този момент една линейка зави по Лексингтън Авеню и пронизителният й вой навлезе през полуотворения прозорец. Звукът бе толкова силен, че картините потрепераха.

— Мислиш ли, че някой ще те чуе? — попита Майк, все още усмихвайки се.

Саманта започна да се усеща и паниката, която я обзе, се изписа на лицето й. Опитвайки се да остане спокойна, тя дръпна одеялото и понечи да стане, но Майк я хвана за рамото.

— Виж, Сам — каза той умоляващо. — Съжалявам, че по някакъв начин съм те накарал да мислиш, че съм сексуално извратен. Не съм такъв. Целунах те, защото… — с момчешка усмивка той се спря. — Може би е по-добре да не се задълбочаваме в това. Това, което искам от теб, е много по-важно от секса. Може би не толкова хубаво, но в края на краищата много по-важно. Дойдох, за да говоря с теб за Тони Барет. Искам да ми помогнеш да се срещна с него.

Внезапно Саманта спря да се дърпа и го погледна, сякаш е луд.

— Би ли си махнал ръката от рамото ми?

— О, разбира се — каза той.

Искаше просто да я задържи да не избяга от стаята, както изглеждаше, имаше намерение да направи. Но вместо това бе разперил пръсти и я галеше по рамото. Тя бе без съмнение най-привлекателната жена, която бе виждал някога. Изглеждаше, сякаш не се бе къпала с дни, косата й бе мазна и разпусната, а устните й отпуснати. Но независимо от външния й вид, Майк никога до този момент не бе желал да бъде в леглото с жена така, както желаеше да го направи с нея. Може би му трябваше да прекара един приятен уикенд с приятелките на Дафни. А може би се нуждаеше от Саманта.

Пусна я и отстъпи.

— Мисля, че трябва да поговорим.

Саманта погледна часовника си и видя, че е единадесет и десет. Въздъхна тежко.

— Когато те срещнах за първи път, ти почти ме нападна. Днес използва ключ, който се кълнеше, че не притежаваш. Нелегално, да не кажа незаконно, влезе в апартамента ми посред нощ. Сега ме питаш за човек, за когото никога не съм чувала. И ме питаш защо съм разтревожена. Мистър Тагърт, чували ли сте някога думата частна собственост?

— Чувал съм много думи — отвърна той, пропускайки забележката й, сякаш фактът, че се намираше в собствения й апартамент, не означаваше нищо. Вместо да се съобрази с правата й, той седна на ръба на леглото.

Саманта отново понечи да стане.

— Това е некоректно.

— Радвам се, че си ядосана. Все пак е по-добре, отколкото да си проспиш живота.

— Какво правя с живота си не е твоя работа — тросна му се тя, докато ставаше и взе халата на баща си.

Майк се обърна към подноса, вдигна салфетката, която покриваше хляба, и си взе една питка. Захапа вкусния хляб и каза с пълна уста:

— Не слагай този халат. Твърде е голям за теб. Нямаш ли нещо момичешко?

Тя го погледна невярващо и предизвикателно облече халата. Този мъж бе наистина трудно поносим.

— Предлагам ти, ако искаш нещо… момичешко, каква старомодна дума, да отидеш някъде другаде.

Нито тонът й, нито враждебността й, нито директната й молба да си тръгне имаха някакъв ефект. Той спокойно си дояде питката.

— Аз съм старомоден човек. Ако бях на твое място, не бих постъпвал така.

Саманта бе хванала дръжката на вратата, но предупреждението му наистина я уплаши. Остана с гръб към него, ръката й почти трепереше.

— Сам — каза той с раздразнение и яд в гласа. — Няма защо да се страхуваш от мен. Няма да ти причиня зло.

— Как да ти вярвам? — прошепна тя, опитвайки се безуспешно да бъде спокойна и да прикрие страха си. — Ти ме излъга за ключа.

Майк усети страха в гласа й, а не искаше да се страхува от него. Това бе нещо, което най-малко желаеше. Стана бавно, без резки движения и се приближи до нея. Тя продължаваше да гледа вратата. Много внимателно той сложи ръце на раменете й и се намръщи, когато тя се сви, сякаш да се предпази от удар. Нежно, като че тя бе ранено животно, той я заведе до леглото, вдигна завивките и я накара да легне, усмихвайки се по начин, който си мислеше, че е успокояващ.

— Не — прошепна тя, а гласът й почти трепереше от страх.

Явно бе, че си мислеше, че той иска да я да сложи в леглото, за да може по-лесно да я нападне и дори нещо по-лошо. Никога досега жена не го бе възприемала като насилник. Никога досега жена не се бе страхувала от него, а и той не го желаеше, още повече, че не заслужаваше такова отношение.

— По дяволите! — каза Майк, като я бутна в леглото и тя падна в разхвърляните завивки. Чувстваше се изморен да бъде възприеман като някакъв сексуално извратен тип, който редовно напада квартирантките си.

Отдръпна се от леглото, обърна се и я погледна.

— О’кей Сам, нека говорим направо. Така, аз те целунах. Може би според твоите разбирания би трябвало да бъда обесен за тази постъпка или най-малкото кастриран, но ние живеем в свободно общество. Какво мога да кажа? Има хора, които продават наркотици на децата, убийци, рецидивисти, изнасилвачи на деца и такива като мен. Аз целувам красиви момичета, които ме гледат така, сякаш искат да ги целуна. За съжаление законът не наказва такива нещастници като мен.

Слагайки ръце пред гърдите си, сякаш да се защити, Саманта попита със свити устни.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, че ти и аз трябва да работим и че се уморих да те чакам да дойдеш на себе си.

— Работа? Не разбирам за какво говориш.

Отне му минута, за да разбере, че тя говори истината.

— Прочете ли завещанието на баща си?

Гняв и болка я обзеха, но тя потисна болката.

— Разбира се, че го прочетох. Знам поне съдържанието му.

— Значи не си го чела — отвращението му се засилваше.

— Наистина бих желала да си тръгнеш.

— Няма да отида никъде, така че успокой се. Уморих се да те гледам как се мотаеш, без да ядеш, без да се интересуваш от нищо. Откога не си излизала от тази къща?

— Какво правя или не, не е твоя работа. Аз дори не те познавам.

— Може би, но аз съм твой настойник.

Саманта го погледна, отвори уста да каже нещо, но я затвори. Пак я отвори и затвори. Този човек беше луд. Настойниците съществуваха в готическите романи, не в реалния живот, но дори и в романите те не се занимаваха с двадесет и осем годишни разведени жени. Ако можеше да го изгони от стаята, щеше да си опакова багажа и да напусне завинаги тази къща.

За Майк бе лесно да разбере какво си мисли тя и това го ядоса още повече. Щеше да я накара да го изслуша дори ако трябваше да я завърже за леглото. Но вместо да я завърже, нещо, за което тя без съмнение би го осъдила, той взе подноса и го сложи в скута й.

— Яж — заповяда й.

Саманта искаше да откаже, но се страхуваше твърде много от него. Когато тя се поколеба, той намаза нещо на парче месо и го поднесе към устата й. Изражението му бе на човек, който бе способен да я хване за носа и да й отвори устата насила. Така че Саманта неохотно отвори уста. Това бе pate de foie gras, едно от най-божествените неща, които бе вкусвала през живота си. Когато го изяде, тя се поотпусна и взе другото парче, което той й поднесе.

— Сега — каза Майк. — Аз ще говоря, а ти ще ме слушаш.

— Имам ли избор — тя ядеше вече трето парче. Може би все пак бе малко гладна.

— Не. Никакъв. Не умееш да слушаш, нали? Явно не си послушала адвоката си, когато ти е казал да прочетеш завещанието на баща си.

— Аз съм добър слушател и имах намерение да го прочета — той мажеше pate на месото толкова бързо, колкото ядеше.

— Кога имаш намерение да се изкъпеш?

Искаше да я обиди и да се убеди, че тя не е най-сексапилното женско същество, което бе виждал някога. Но дори сега, когато бе така непривлекателна, в главата му се въртяха най-различни мисли за това какво би правил с вкусното (може би това не бе най-точната дума в момента) малко тяло. Ако можеше да разбере какво си мисли той, тя наистина щеше да се уплаши. Искаше да види този език на друго място освен на парчето pate, което бе паднало на китката й.

— Ако не искаш да стоиш близо до мен, винаги можеш да си отидеш. Разрешавам ти — отвърна тя.

Сега вече се бе събудила напълно, страхът й намаля и го разглеждаше. Носеше тъмнокафява памучна риза и джинси и би изглеждал представителен, но тя виждаше контурите на гръдните му мускули под ризата. Мажеше pate и й го поднасяше и едновременно ядеше толкова много, колкото и тя. Гледаше как се движеха красивите му устни, докато дъвчеше. Отвърна поглед от него.

— Няма да си тръгна, докато не чуеш всичко. Кога възнамеряваш да започнеш да търсиш баба си?

Саманта се стресна и се обърна към него. Как бе могъл да знае това?

— Аз съм достатъчно голяма и…

Майк изсумтя.

— Така си и мислех. Нямаш никакво намерение да я търсиш, нали?

— Не е твоя работа.

— Това е изцяло моя работа. Идвало ли ти е наум дали някой ще следи за работата ти? Мислила ли си кой ще потвърди, че си направила каквото трябва, ще каже, че си се постарала достатъчно, за да можеш да получиш парите, оставени от баща ти?

Саманта замръзна, както поднасяше поредното месо към устата си. Не, разбира се, подобен въпрос не й бе идвал наум.

Знаейки, че е възбудил интереса й, Майк стана, отиде до шкафа за напитки и извади бутилка студено вино. Знаеше, че има няколко бутилки, тъй като бе заредил за пристигането на Саманта. И сега правилно предположи, че всяка една ще е на мястото си. Тя може да си има проблеми, помисли си, но не е пияница. Отвори бутилката, занесе я в стаята и наля две чаши. Намръщи се, като видя погледа й.

— Това не е прелюдия към прелъстяване, така че спри да ме гледаш, като че съм някакъв развратник. Ако искаш, пий, ако не искаш, недей. Сигурен съм, че човек толкова напрегнат като теб е вероятно твърде срамежлив, за да извърши нещо толкова диво, като да изпие една чаша вино.

Тя присви устни и го погледна — според нея — с презрение. Взе чашата, пресуши я на един дъх и му я подаде да я напълни отново.

Майк се засмя.

— Истински морски вълк! Имаш ли татуировки?

Саманта не му отговори, но й се искаше да не бе пила това вино. Не бе яла достатъчно и алкохолът постепенно я хващаше. А точно сега най-много се нуждаеше да е бдителна, а не със замаяна глава и отпусната, както я караше да се чувства виното.

— Нямам татуировки и ще ти покажа — чу се да казва и после се намръщи, защото винаги много бързо се отпускаше от алкохола. Само половин чаша вино и вече танцуваше по масите, или най-малкото си мислеше за това. Това бе нещо в нея, което винаги отвращаваше Ричард, но той по някакъв начин успяваше да се справи с проблема. И както винаги, посочваше разрешение на всички „проблеми“ на Саманта — тъй като не може да носи, не й разрешаваше да пие.

Тя погледна подноса, когато Майк дръпна покривката и взе дебела сочна пържола в пикантен сос.

— Не ям месо — отвърна тя, гледайки настрани.

— Защо? Не ти ли харесва?

— Къде си живял в последните години? Не си ли чел докладите за месото? Съдържа мазнини. Стяга артериите с холестерол.

— Това ли е всичко. Въздухът, който дишаш, е по-лош от всякакво месо. Изяж го, Сам.

— Името ми е Саманта, не… — не можа да каже нищо повече, защото той сложи парче месо в устата й. Когато го сдъвка, усети вкуса му, който бе божествен, наистина божествен. Продължи да дъвче и си спомни, че за пръв път се отказа да яде месо, за да намали сметката за хранителни продукти.

— Неприятно е, нали? — каза той самодоволно, като я гледаше.

Тя пренебрегна забележката му.

— Мисля, че искаше да те слушам? Би ли ми казал това, което имаш да ми кажеш, и да се разкараш?

Той отряза друго парче пържола и започна да я храни сякаш е дете, или сякаш бяха в по-интимни отношения. Затова тя взе вилицата от ръката му и започна сама да се храни. Той, изглежда, не забеляза как го погледна тя, когато взе вилицата й за салата и започна да хапва от пържолата. Саманта се опита да не мисли за положението, в което бяха: тя седи в леглото, той се изтегнал в средата на леглото, главата му до коленете й и двамата ядат от една чиния.

— Чувала ли си някога за Лари Леонард?

— Още един човек, когото не познавам — отвърна тя наперено, сочейки го с вилицата. Със сигурност не трябваше да пие тази чаша вино.

— Лари Леонард е… беше автор на романи за мистериозни убийства. Много от идеите си не реализира, а написаните книги не се продаваха добре, но получиха някои хвалебствия от критиката, защото бяха добре изпипани… Всички бяха за гангстери.

Устата й бе пълна и пиеше втората чаша.

— Вие двамата щяхте да се разбирате чудесно, тъй като ти четеш само такива — щом изрече това, тя се изчерви.

Майк се усмихна с разбиране.

— Душила си наоколо, нали? Между другото, благодаря ти, че ми прибра дрехите в деня, когато Тами трябваше да си тръгне.

Саманта се втренчи в чашата си, за да не се вижда, че се е изчервила.

— Както и да е — продължи Майк. — Лари Леонард всъщност се казваше Майкъл Ренсъм и той бе моят многоуважаван чичо, приятел на дядо ми, а аз съм кръстен на него. Чичо Майк живееше в къщата за гости, в имението на баща ми в Колорадо. И аз прекарвах много време с него като дете. Бяхме приятели — каза той меко.

Саманта спря да яде, когато усети болката в гласа му. Много добре знаеше как се чувства човек, когато хората, които обича, умрат. Протегна ръка към него, но се спря, преди да го докосне.

Майк, изглежда, не забеляза, а продължи да яде и говори.

— Чичо Майк почина преди три години и ми завеща всичко, което имаше. Нямаше пари, а библиотека с книги за гангстери — усмихна се закачливо. — Книгите, които си видяла.

— Сигурна съм, че пасват на вкуса ти — взе си едно парче домат преди него.

— Той също ми завеща това, върху което работеше — биографията на един от най-големите гангстери в миналото, наречен Доктор Антъни Барет.

— Човекът, когото мислеше, че познавам.

Той повдигна вежди като похвала за паметта й. Не й отговори веднага, а набучи последното парче пържола и вместо да го изяде, й го предложи.

Саманта бе почти готова да го изяде, но поклати глава.

— Наистина искам да свършиш разказа си и да си тръгнеш — интимността на тази вечер бе нещо, което тя не желаеше да продължава.

Майк махна последната покривка на подноса и откри голяма чиния с шоколадов мус. Саманта понечи да откаже, но десертът бе толкова сочен, апетитен, че преди да се усети, взе лъжицата си едновременно с него.

— Докъде бях стигнал? — попита той, облягайки се назад, ближейки лъжицата си, докато Саманта го гледаше и се питаше дали винаги се държеше така свободно. — О, да. Биографията. Прочетох това, което чичо Майк бе написал, и се заинтересувах от Тони Барет. Току-що бях завършил курсовата си работа в училище и бях в почивка. Така че реших, че мога да продължа да търся. Когато премествах книжата на чичо Майк, открих папката с книжа.

Тъй като той не продължи, Саманта го погледна.

— Това би трябвало да ме заинтригува, така ли? И аз би трябвало да попитам: Каква папка с книжа?

— Ако те заинтригувам поне малко, ще се радвам. Но виждам, че няма да успея — той си взе още десерт. — Папката бе озаглавена просто „Макси“, а вътре имаше снимки от вестник — на теб, баба ти и твоето куче.

Саманта остави лъжицата си в чинията.

— Баба ми избяга, когато бях осеммесечна. Ние нямаме снимка заедно.

Той се облегна на лакът и я загледа напрегнато, без да мигне, сякаш се стараеше да й каже нещо.

— О! — каза Саманта. — Тази ли снимка — трябваше й време, за да си спомни. Не че си спомняше инцидента, но дядо й бе разказал какво се бе случило. — Брауни — каза тя накрая. — Аз бях с баба ми и се проврях в тръба в канавката в задния двор.

— И си се заклещила, и баба ти повикала пожарникарите.

— Точно този ден някакъв отегчен репортер търсел нещо интересно в пожарната и дошъл с тях. Но мен ме спаси Брауни.

— Кучето ти се е пъхнало в тръбата, захапало мократа ти рокличка и те издърпало. Репортерът направил снимка на теб, баба ти и кучето, а телеграфните агенции разпратили снимката и историята до вестниците из цялата страна. Чичо ми я видял, изрязал я и написал в полето „Макси“ — той я погледна, изучавайки я. — Макси е била любовница на Барет — когато Саманта не подскочи при тази новина, както той се надяваше, той се облегна назад и сложи ръце на тила си. — Мисля, че Макси и баба ти са един и същ човек.

Саманта пак не каза нищо, само обираше останалия в чинията мус. Все едно че той не бе казал нищо. Майк я погледна. Отново изглеждаше сънена.

— Е? — попита той нетърпеливо.

Тя остави празната чиния.

— Свърши ли? Каза ли каквото имаш да ми казваш? Ти мислиш, че баба ми е била любовница на гангстер. О’кей, каза ми го, сега си тръгвай.

Той успя само да премигне.

— Нямаш ли някакво мнение по въпроса?

— Имам мнение за теб — каза тя тежко. — Явно си твърде много повлиян от тези гангстерски книжки. Не познавам баба ми, но тя бе нормална баба, готвеше, чистеше, нещо такова. А името й бе Гертруд. Тя не е била метреса на гангстер, нали това е точна дума? — тя вдигна ръка, когато той се опита да я прекъсне. — А освен това какво значение има? А сега ще си тръгнеш ли?

Той се намръщи и се обърна на една страна.

— Има значение, защото мисля, че баба ти е била влюбена в Барет и е носила негово дете. Просто Тони Барет може да е твоят дядо.

При тези думи Саманта стана много бавно и внимателно и отиде до вратата.

— Вън — каза тя, сякаш говореше на човек, който не разбира английски. — Махай се. Утре ще си намеря друга квартира.

Майк легна по гръб и се загледа в тавана, сякаш тя не бе казала нищо.

— Баща ти мислеше, че Барет е истинският му баща.

— Не желая да слушам нищо повече — каза тя по-силно. — Искам да си тръгнеш.

— Няма да си тръгна — каза той, без да я гледа.

Саманта не каза нито дума, но ако той не си тръгнеше, тя щеше да го направи. Излезе от спалнята и тръгна по стълбите.

Майк я хвана, преди да е стигнала долния етаж. Тя се бореше, но той я държеше здраво в прегръдките си, като тя бе с гръб към него. Майк усещаше, че желанието му да бъде с нея расте. Той усещаше тялото й, хълбоците й, гърдите й, бедрата й, които го докосваха.

— Успокой се, Сам — прошепна той отчаяно. — Моля те, моля те, успокой се.

Нещо странно в гласа му накара Саманта да спре да се бори и да замре в прегръдката му.

— Няма да те нараня — каза той пресипнало, а устните му бяха близо до темето й. — Няма защо да страхуваш от мен. Всичко това бе идея на баща ти, не моя. Казах му, че би трябвало да те помоля да ми помогнеш да намеря Макси, да не те насилвам да го правиш — все още държейки я, той се наведе и докосна с лице врата й, без да я целува. Усещаше нежността и аромата на кожата й.

С рязко движение тя се измъкна и се облегна на перилата. Сърцето й биеше лудо в гърдите, дишането й бе учестено. Когато го погледна, видя, че и той бе развълнуван, а кожата му бе почервеняла.

— Искаш ли да слезем долу и да поговорим за това?

— Не — отвърна тя. — Не искам да ходя, където и да е и да говоря за каквото и да е. Нито искам да чуя какво ще ми кажеш. Не желая да слушам измислените ти истории за баща ми и баба ми или каквото и да е по този въпрос. Всичко, което искам, е да напусна тази къща и да не те виждам повече.

— Не — каза той умоляващо, но в очите му имаше нещо друго. — Не мога да ти позволя да напуснеш. Баща ти ми повери грижата за теб и смятам да бъда достоен за доверието му.

Саманта премигна няколко пъти, преди да успее да проговори.

— Повери ти грижата за мен? Искаш да оправдаеш доверието му? — тя не знаеше дали да се смее или да побегне. — Това ми звучи като нещо от миналото, като нещо от средновековието. Аз съм възрастна жена и аз…

Лицето на Майк се промени.

— О, по дяволите. Ти си права. Кой съм аз, че да приемам това на сериозно. Казах на Дейв, че е глупаво. Казах му, че трябва да получиш наследството си без допълнителни условия, но той настоя да стане по този начин. Искаше да откриеш истината — Майк вдигна ръце, сякаш се предаваше. — Предавам се. Не съм добър надзирател. Първо, оставих те да стоиш сама в една стая, докато, доколкото мога да преценя, бе на прага на самоубийство, после се направих на важен и се опитах да те накарам да правиш нещо, което не желаеш. Ти си голяма жена и можеш сама да решаваш. Не те интересува нищо от това, което ти казах, така че лягай си. Сложи един стол през вратата, ако искаш. Това ще те предпази дори от такъв страстен развратник като мен. Сутринта ще извикам хора от агенцията за недвижими имоти и ще ти помогна да си намериш жилище. Ще ти върна и парите. Защо не си вземеш компютъра с цялото му оборудване, защото не знам какво, по дяволите, да правя с него. Лека нощ, мис Елиът — каза той, слезе по стълбите и влезе във всекидневната.

Саманта тръгна бавно нагоре по стълбите, трепереща от борбата с него, разтреперана от всичко, което се случи.