Джуд Деверо
Сладък лъжец (32)

ГЛАВА 31

След като преодоля първоначалното си отвращение от възстановяването на този момент от миналото, Саманта започна да работи с настървение. Първото, което направи, бе да покани всички, които щяха да изпълняват ключови роли, на вечеря и среща да уговорят подробностите.

— Аз ще готвя, — каза тя, при което Майк започна да се хили, отбелязвайки, че това вероятно означава да натиска бутоните на телефона, докато й се схванат пръстите. Саманта не обърна никакво внимание на приказките му, а подаде на двамата един огромен списък за покупки.

Вечерта, когато роднините на Майк пристигнаха, къщата миришеше на люти чушлета и месо. Майк, Кейн и близнаците бяха прекарали целия ден с командите на Сам, сякаш бяха в армията — даде им да режат лук, да пекат чушки, да ги белят, а на децата — да ронят хляб за пудинга.

Всички пристигнаха гладни. Майк наля питиетата и започнаха да обсъждат възстановката на събитията в онази далечна нощ.

Джубили също пристигна заедно със своята сивокоса внучка, но я отпрати след първите пет минути и остана само с Орнет.

Едва когато всички ядяха, възклицавайки при всяка хапка, колко е горещо и лютиво и не могат да го ядат, пресягайки се едновременно с това за допълнително, Саманта разбра, че това събиране ще свърши работа. Хората се поотпуснаха и започнаха да говорят за онази нощ. Джубили каза, че този, който ще режисира действията на хората на Скалпини, трябва да се консултира с него. А Х. Х. (на събирането бяха допуснати само по-големите деца и те бяха очаровани от татуировката му) каза, че трябва да поговори насаме със Саманта.

В разгара на вечерта, когато вече бе толкова шумно, че всички едва се чуваха, външната врата се отвори и влезе Блеър. Каза, че е довела Макси с леглото й и подвижен стенд за апаратурата.

— Опитах се да я убедя да не идва — каза загрижено Блеър. — Но тя настоя и ми се примоли. Е, има ли някаква храна?

Известно време Джубили и Макси бяха оставени да си подържат ръцете и да се погледат, споделяйки тайни, за които другите можеха само да гадаят. Сам и Майк бяха изненадани, когато разбраха, че Х. Х. познава много добре Макси. Дори нещо повече, уважението, с което се отнасяше към нея, бе толкова голямо, сякаш говореше със своя Господ или с някакъв свещен призрак.

— Кой ще играе Док? — попита Сам на висок глас, сложила ръка на рамото на баба си, стараейки се да разбие тъжното настроение, което бе обхванало присъстващите, тъй като Макси от ден на ден изглеждаше все по-зле. — Разбира се, ще ни е много по-лесно, ако знаем как е изглеждал Док тогава?

С тези думи Макси бе въвлечена в разговора. По пътя към къщата Блеър бе разказала на Макси какво възнамеряват да правят, така че тя бе наясно с нещата.

Блеър каза на Майк, че кръвта по роклята на Макси е А положителна, най-разпространената кръвна група. Така че би могла да е на всеки един от простреляните през онази нощ. Но не бе кръвта на Майкъл Ренсъм, тъй като неговата е О положителна.

След Макси се появи Дафни с шест нейни приятелки. Видът им предизвика шушукане сред гостите, тъй като те изглеждаха като туристи от Тексас, дошли в Санта Фе, облечени в блестящи рокли с плисета, с черни и бели кожи по раменете им. След като Саманта ги представи на гостите, Майк обясни, че те ще играят балета и поддържащи вокали на Сам. Един от по-младите братовчеди на Майк бе зяпнал Дафни. Когато преодоля първоначалното си вцепенение, той попита Вики дали може да вземе мерките на Дафни и приятелките й за костюмите. Вики погледна към тавана, но едно от момичета каза, че няма нищо против всички момчета да им вземат мярка — така ще се чувстват като учителки.

Когато Саманта показа дрехите на Макси, Рейни отбеляза:

— Чудесни обувки — и всички се засмяха.

Сам попита защо се смеят и й бе обяснено, че майката на Рейни умира за обувки и има цяла стая пълна с различни чифтове.

— Кой номер? — попита Сам съвсем сериозно, което предизвика още по-голям смях.

Ядяха пудинг и кифли с мармалад, докато определяха ролите и обсъждаха как ще репетират. Някои щяха да помагат на участниците, като например Вики — за дрехите, а после щяха да са сред публиката. Джили щеше да е консултант по история за този период и щеше да отговаря на въпроси от сорта какво да носят, как да се държат, какъв жаргон да говорят. Изучаването на жаргона се оказа нужно, когато един от братовчедите на Майк каза, че думата „груви“ идва от двадесетте.

Само веднъж през цялата вечер Саманта се замисли дали да не захвърли всичко — когато бащата на Майк, Йън, заговори за тренировките с оръжието. Той забеляза изражението й и й обясни, че оръжията няма да са по-истински от тези във филмите, но тя си спомни за един актьор, който загинал от изстрел на пистолет с халосни патрони.

По-късно, когато повечето от гостите си бяха тръгнали, Саманта бе похвалена за изключителните й готварски умения.

— Не съм бил в Санта Фе — каза Йън, стоейки на прага. — Но си спомням, че някой спомена, че е доста изискан малък град.

— Не бих казала точно изискан — отвърна Саманта, без да се усмихва. — Но булките регистрират бижутата си в общината.

Йън се смееше, докато слизаше по стълбите, а Пат и Сам се уговаряха те да се преместят при тях на следващия ден. Преди да тръгне, Пат целуна Сам по бузата.

След като всички си тръгнаха, Макси и Блеър отидоха в болницата, Кейн и момчета се прибраха в хотела, за да се върнат сутринта, Саманта погледна Майк и той нея.

В следващия миг бяха един върху друг, любейки се на пода във фоайето, после в дневната, в библиотеката, чувствайки се, сякаш не са се виждали от месеци. В страстта си Майк извиваше Саманта в най-невероятни пози, но годините по аеробика й помагаха да се справя. Заспаха на пода в трапезарията и се събудиха по малките часове, схванати. Прозявайки се Майк отбеляза, че трябва да се преместят в спалнята, но Сам каза, че иска да се изкъпе. Усмихвайки се, Майк я занесе в банята.

* * *

Ужасно бе, мислеше си Саманта, да репетираш с Орнет Джонсън. Никога досега не бе срещала такъв фанатик. Нарече го така, когато той й каза, че е твърде бяла, за да пее блус. Думите му предизвикаха шепот из стаята. Според Орнет фанатици можеха да бъдат само белите и тази идиотщина вбеси Саманта.

Когато Майк влезе в стаята за почивка в старческия дом, намери Саманта стъпила на един стол да крещи срещу Орнет, а той й отговаряше. Макси и Джубили гледаха отстрани с възхищение.

— Кой победи? — попита Майк, сядайки до Макси.

— Бих казала, че са наравно, нали Джуби?

— Да. Мисля, че Орнет си намери майстора.

Майк се наведе към тях и каза, че е уредил един музикален продуцент да дойде и чуе Орнет.

— Не се знае какво ще стане, но поне ще го чуят.

Джубили кимна усмихнат, бутна Макси и й каза, че Саманта току-що е нарекла Орнет расист, и те трябва да наблюдават шоуто както останалите обитатели на дома.

* * *

Една сутрин, два дни преди представлението Саманта повърна.

— Нерви — каза тя на Майк, докато той й слагаше кърпата на челото. Както и преди той я държа, докато свърши, след което, усмихвайки се хитро, й предложи закуска, което пак я изпрати в тоалетната.

Около десет тя се чувстваше по-добре. Хапна сандвич и сок, взе витамините, които Майк й даде.

— Как вървят уроците по танци? — попита тя с хитра усмивка.

Бяха й нужни четири дни, за да принуди Майк да й каже как се готви за ролята на Майкъл Ренсъм. Когато най-накрая и обясни, тя направи такава мъченическа гримаса, че той не се сдържа и се разсмя. Майк взимаше уроци в танцувален салон.

В единадесет те отидоха при Макси и той изчака три часа навън, докато Макси разказваше на Сам всичко, което знаеше за онази вечер на 1928-а. Сам излезе пребледняла, а устните й бяха сухи.

— Разбра ли? — попита Майк и взе ръката й.

— Да — отвърна тя. — Повечето, но не всичко — гледаше Майк със стиснати устни. — Този мръсен старец — каза тя и Майк разбра, че това се отнася за Док. Бе сигурен, че тя би започнала да ругае, но просто нямаше думи да изрази това, което чувстваше.

Всичко бе толкова изпипано, че не можеше нещо да не се пропука. И това, естествено, се случи. Сутринта, ден преди представлението, се обади Кейн и каза, че единият от синовете му е болен. Каза, че не е нищо особено, но Сам усети тревога в гласа му.

— Блеър е с него и каза, че не е нещо сериозно, но не искам да го оставям сам. Майк ще може ли да вземе татко или Франк, за да отидат да…

— Да вземат Док? — довърши вместо него Саманта.

— Да — отвърна Кейн с въздишка, мечтаейки Саманта да не знае толкова много. — Татко знае какво да прави.

Сам затвори телефона, извика Майк от библиотеката и му предаде думите на Кейн.

— Добре, аз ще доведа Док — каза Майк и тръгна към вратата, но Сам застана на пътя му.

— Идвам с теб.

— Ха-ха, ха-ха — каза Майк, но в гласа му нямаше хумор. Той се пресегна към бравата.

Сам сложи ръката си върху дръжката.

— Майк, изслушай ме, моля те. Знам какво сте направили с Франк и въобще не се опитвай да ме излъжеш. Брат ти мисли, че с пари може да се купи всичко.

— При Франк обикновено се получава.

— Знам, че е подкупил телохранителите на Док.

— Не беше много трудно, след като той не им бе плащал от седмици. Док ги държи с обещания за големите пари, които ще дойдат от Европа, но мисля, че се е провалил. Франк не откри нищо за каквито и да е пари, които да идват откъдето и да е.

— Кого е питал? Приятелите си от Уолстрийт?

— Парите са пари навсякъде. Франк пита на места, за които не би и желала да знаеш.

— Малката Сам е твърде тъпа, за да й се казва всичко.

— Скъпата малка Сам, чийто живот е в опасност — изстреля Майк в отговор.

Саманта се успокои и го погледна.

— Колко от телохранителите му е успял да подкупи?

— Повечето. Добре де, осемдесет процента. Не успяхме да открием трима, а и в къщата има персонал. Ще бъде опасно — той се наведе към нея. — Сам, тези хора носят оръжие.

Тя си пое дъх.

— Майк, аз съм дребна. Мога да се промъквам на места, където ти и яките ти братя не можете. Мога да се катеря по огради и дървета. Какво ще стане, ако двамата с баща ти се катерите по някое дърво? Кой кого ще вдига? А мен можеш да ме прехвърлиш като носна кърпа, ако е нужно.

— И да паднеш на красивата си глава!

— Не ме покровителствай! — тя сложи ръка на рамото му и продължи по-меко. — Майк, трябва да ме вземеш. Ако се случи нещо, Док няма да ме убие и аз ще мога да се защитя.

— И какво те кара да мислиш, че няма да те убие? Знаеш, че не си му внучка.

— Защото знам какво е станало с парите на Сакатия — каза тя. — А ако Док нарани един от нас, никога няма да види и пени от тези пари.