Джуд Деверо
Сладък лъжец (25)

ГЛАВА 24

Във ваната Майк я попита защо е чакала толкова дълго време, преди да реши да легне с него. Опитваше се всичко да изглежда, сякаш отговорите не го интересуваха много-много, но не успя да я излъже.

— Ричард ми каза, че въобще не съм добра в секса и затова той е ходил при друга жена.

— И ти му повярва? — въпросът прозвуча сякаш тя, бе най-тъпия човек, когото е срещал.

— Откъде бих могла да знам, че не ми казва истината? — изкрещя му тя. — Той е бил в леглото с много жени, а аз съм била само с него и с никой друг. Какво трябваше да направя? Да потърся нечие друго мнение? Сигурно трябваше да отида в някой бар, да си намеря мъж, да легна с него, за да разбера дали наистина съм добра в леглото? Нека ти кажа нещо, господин Изповеднико, ако една жена смята, че не е привлекателна за мъжете, наистина не е привлекателна.

По-късно след изключително успешния специален урок на Майк, той я заразпитва отново за съпруга й. Саманта се сгуши в него.

— Искаш ли да ми разкажеш нещо за бившия си съпруг? — попита той.

— Не.

— Хм.

— Какво означава това?

— Че никога досега не съм срещал жена, която да може да се сдържи да не разкаже на някой, който е готова да слуша, какво леке е бил бившият й съпруг.

Саманта се изправи и се втренчи в него, но той я притисна отново към гърдите си. За миг гордостта й и желанието й да говори се бореха в нея. Не искаше да разказва за женитбата си или развода, защото мисълта за тях я караше да се чувства като неудачник, но от друга страна, много й се искаше да разкаже истината на някого, а не сладникавата история, която разказа на баща си.

— Първите две години всичко бе наред, поне така мисля. Никога не сме преживявали някаква страстна любов, бяхме се научили да се съобразяваме един с друг. Ричард работеше с още двама души в една фирма, а аз в Компютърленд. Всичко бе чудесно, поне за мен, но един ден той дойде и ми каза, че е неимоверно нещастен. Обясни ми, че се чувства така, защото желае да напише най-великия американски роман, а знае, че не може да го направи, защото трябва да печели пари за прехраната ни — тя поклати глава. — Бях шокирана. За първи път чувах за тази му голяма амбиция и се почувствах виновна, защото съм живяла две години с един човек, без да разбера, че той желае да върши нещо повече от това да се занимава с изчисляване на данъците на хората. Говорихме цяла нощ — тя спря за миг, припомняйки си тази нощ. — Мисля, че през онази нощ бяхме толкова близки, колкото не сме били през целия ни съвместен живот. Разбрахме се, че аз ще издържам семейството една година, а той ще се отдаде на писането. Част от уговорката бе — той да се грижи за къщата, тъй като аз щях да работя на две места — тя не успя да сдържи гнева си. — Не знам какво се случи. Работех съвестно, но когато се прибирах у дома, намирах кухнята в същото състояние, в каквото я оставях сутринта. Така че трябваше да изчистя, преди да отида на вечерната си работа в почивния дом. Освен това беше се насъбрало доста пране и трябваше да пера в неделя. В края на годината вече правех всичко — вършех къщната работа, печелех пари, всичко. Но не се тормозех, защото всяка неделя Ричард ми четеше отделни пасажи от чудесната книга, върху която работеше. Никога не каза за какво се отнася, само ми четеше тези елегантни отделни откъси — трябваше да си поеме дъх, за да продължи. — Обикновено говорехме какво ще купим и къде ще отидем, когато той получи милионите долари хонорар за книгата. Планирането на бъдещето ни ми помагаше да се чувствам по-малко уморена и нямах нищо против да върша и къщната работа.

Майк я погали по косата и тя усети, че Ричард бе започнал да избледнява от съзнанието й.

— Но едната година, както бе според уговорката, се превърна в осемнадесет месеца, после в две години и към края на втората бях толкова уморена, че не бях сигурна дали въобще съм жива.

Майк усети напрежение в тялото, когато тя продължи разказа си.

— Точно тогава, един ден бях в магазина, ми се обади един съсед на баща ми.

Майк мълчеше. Точно в този момент той беше с Дейв. Той бе един от хората, които убедиха Дейв да се обади на дъщеря си.

— Каза ми, че баща ми умира. Когато чух това, ми се прииска да отида у дома при Ричард и той да ме подържи в прегръдките си — тя изсумтя с отвращение. — Мисля, че когато разбрах за наближаващата смърт на баща ми, се пречупих… Както и да е. Когато отидох у дома, Ричард го нямаше. Може би съм била малко ненормална, защото започнах да ровя из нещата му, за да намеря нещо, което да ми подскаже къде е. Сега като се замисля, Ричард явно не е предполагал, че ще посмея да се ровя из книгите му, защото дори не се бе опитал да прикрива лъжите си. Отделни пасажи в книгите му бяха подчертани. Изчетох ги един по един и разбрах, че това са откъсите, които ми четеше през неделите. Нито един не бе писан от него. Всички бяха от други автори — тя си пое дъх. — В този момент ми се прииска да разбера какво е правил през тези две години и затова прегледах файловете в компютъра му. Едно от първите неща, които ме бе помолил да го науча, бе как да кодира файловете, така че никой, който не знае кодовата дума, да не може да ги чете. Пробвах само седем думи, докато открия кода — името на кучето, което е имал като дете. Така успях да прочета писанията му.

Тя спря за миг. Майк не каза нищо, просто търпеливо я чакаше да продължи.

— Беше си водил най-долнопробен дневник за сексуалните си връзки с жена, която му беше секретарка. И до днес, Майк, не мога да си обясня защо я е предпочел. Не искам да звучи нескромно, но аз изглеждам много по-добре от нея, доста по-интелигентна съм и имам чувство за хумор, докато тя няма никакво. Освен това се стараех да му е добре. Къде се провалих?

— Кога ти даде да четеш учебниците по секс?

— О, това ли. След като вече бяхме женени от няколко месеца, отидохме да гледаме един филм, не си спомням кой, и след това аз казах, че не мога да разбера всички тези страсти, след като сексът е толкова скучно нещо. Ричард отвърна, че сексуалния ни живот може би няма да е така отегчителен, ако аз знаех поне малко повече за секса.

— А ти как се справяше в работата? Успешно?

Тя се усмихна.

— Да. И в Компютърленд, и в санаториума ми даваха да обучавам инструкторите.

— А Ричард? Как вървеше неговият бизнес?

— Разбирам какво имаш предвид. Отначало се справяше, но после загуби някои клиенти и мисля, че съдружниците му възнамеряваха да го разкарат.

— Сякаш си го ужасявала.

Тя въздъхна.

— Знаеш ли, това ми дойде наум няколко пъти. Бях се научила да му разказвам само за провалите и грешките ми. Той ме изслушваше и после ми обясняваше как трябва да постъпя. След това бе много мил с мен дни наред. Пазех успехите си за себе си, но той виждаше отражението им във фишовете за заплатата.

— Може би другата се е възхищавала от него, смятала го е за своя голям герой.

— Домашните зайци имат повече ум от нея. Често прекарвах петъчните следобеди, опитвайки да помогна на Ричард да я учи как да се грижи за кантората, как да отговаря на телефона… „Да, к’во искате?“ Тя беше тъпа, проста, с дебел задник и прасци. И никога не си миеше косата. Беше груба, безвкусна и не носеше майтап. И тя ми отне съпруга. Когато се развеждахме, Ричард ми каза, че тя била по-добра от мен в леглото. Каза, че една гумена кукла била по-добра от мен.

— И той е знаел това от опит?

Саманта се изкикоти.

— Може би куклите са го поглеждали нежно от време на време. О, Майк, нищо не разбирам! Защо има хора, които обичат да слушат за провалите на тези, които обичат, вместо за успехите им? Знаех, че Ричард се отвращава от работата си. Затова се съгласих да издържам семейството и да му дам възможност да успее, но той дори не е опитал да пише. Мисля, че не е написал и една глава. Две години ходеше на ски, играеше тенис и… и…

— Спеше със секретарката си.

— Да. Ако не ме е харесвал, защо просто не ме помоли да се разведем, вместо да си намира любовница? Защо му трябваше да ме прави толкова нещастна?

— Може би е мислил, че е справедливо да те накара да се почувстваш нещастна, след като ти си го карала да се чувства некадърен.

— Аз? Но аз правех всичко за него. Издържах го, готвех, чистих му, гладех му дрехите, перях пуловерите му…

— Правила си всичко това и все пак си успявала да си на ниво и в двете си работи. Чудя се как не се е опитал да те убие.

— Вземаш неговата страна! — почти изкрещя тя и понечи да се отдръпне, но той я придърпа към себе си.

— Твоят бивш съпруг е бил глупав, страхлив и наказанието му в този живот е, че те е загубил.

Тя се притисна до него и го целуна по рамото.

— О, Майк. Толкова се стараех да бъда това, което той желаеше да съм.

— Но не се стараеш за мен. Не си ми изпрала нито една риза, а аз дори не знаех, че можеш да гладиш — изхленчи Майк.

Тя не се разсмя, а му отговори изключително сериозно.

— Доколкото разбирам, всичко, което искаш от мен, е секс и смях.

— Най-после го разбра. Запознай се с Майкъл Тагърт, олицетворение на несериозността.

Тя го погледна, а очите й изразяваха всичко, което чувстваше към него.

— Не, Майкъл, ти не си несериозен и плитък. Ричард е плитък. Плитък, позьор и дребнав. Ти… ти знаеш как да любиш.

Той я целуна и сложи главата й на голите си гърди.

— Точно сега искам да те любя. Искаш ли да опитаме „седнала върху пръта на палатката“?

— Не веднага — отвърна тя, смеейки се. — Не знам дали съм в състояние да го повторя толкова скоро?

— Искаш ли да ти поговоря малко за това?

— Да, моля — отвърна тя вежливо, сякаш молеше сервитьорката за втори сандвич. — Ако нямаш нищо против, поговори ми.

Устата на Майкъл бе пълна и той не можеше да говори.