Джуд Деверо
Сладък лъжец (27)

ГЛАВА 26

Мина почти един час, преди да тръгнат към Сентрал Парк, защото почти се сбиха, тъй като Майк искаше Саманта да носи джинси и червена тениска, но без сутиен. Сигурно караницата щеше да продължи много повече, отколкото бе нужно, защото Саманта по-скоро би се била с него, отколкото да отиде в парка и да бъде оглеждана под микроскоп от стотици негови роднини.

Когато най-накрая стигнаха до парка, Майк посочи групата пред тях.

— Ето ги.

На Саманта й трябваше известно време, за да разбере, че групата, която мислеше, че сигурно е цялото население на някоя от тези европейски страни със странни имена са роднините на Майк. Не бяха сто, най-малко четиристотин, може дори петстотин. Без да се замисля, тя се обърна и понечи да се върне, но Майк я хвана за ръката. Усмихвайки се и дразнейки я по целия път към къщата, той, изглежда, се забавляваше неимоверно много. Затова му трябваше известно време, за да разбере, че тя не се шегува, а наистина се страхува.

Когато се обърна към фамилията си, милионите деца, които тичаха наоколо, свойското им държане, той си помисли, че Сам може би беше права да е малко нервна.

— Стой тук, докато ти донеса нещо да те успокоя — каза той и тръгна към семейството си.

— Майкъл! — изсъска Саманта след него. — Не искам да пия нищо! — но Майк не я чу или пренебрегна думите й, тъй като вече бе при първата маса при дърветата.

Саманта застана зад едни храсти така, че да може да го наблюдава. Видя как Майк отиде при една жена, която седеше на стол под дърво, държейки на гърдите си бебе. Каза й нещо, тя кимна и му подаде бебето.

Саманта не се учуди толкова на това, но се изненада, че никой от присъстващите не му каза нищо. Знаеше, че той не е бил при тях около два месеца и че бяха дошли чак от Колорадо, някои от Мейн, за да го видят. Но тогава защо никой не му каза нищо, когато отиде при тях?

В следващия момент той стоеше пред нея, предлагайки й дремещото дете, сякаш беше букет цветя.

Тя отстъпи назад.

— Майк, аз не разбирам нищо от бебета.

— Ти не знаеше нищо и за секса, но се научи — каза той, усмихвайки се развратно. — Вземи го.

Гледайки детето, което той държеше, тя си помисли, че никога не е виждала нещо толкова красиво като това бяло и розово същество. Имаше мляко на устните му, което Майк избърса с края на одеялото.

— Трябва да се оригне — тя гледаше с голям интерес как Майк умело разви одеялото, разкривайки пухкавите му раменца и крачка, пелената и малката му блузка. Прехвърли одеялото през рамото на Саманта, той притисна детето до нея, докато тя накрая го взе.

Инстинктът и желанието я накараха да притисне детето до себе си.

— Много ти отива — каза Майк, навеждайки се да я целуне по устните. — Сега го разклати малко, тупни го отзад, за да се оригне.

— Така ли?

— Точно така.

Бебето се оригна гръмогласно. Тя погледна Майк така, сякаш искаше да каже, че е извършила най удивителния подвиг. Майк се разсмя, но доколкото тя разбра, той бе горд с нея.

— Ти си чичо Майк? — каза някакъв глас под тях. Погледнаха надолу и видяха красиво малко момиче, около осемгодишно, със златистокафява коса, чудесно направена, носеща божествена малка бяла рокля с избродирани розови пъпки отпред, с бели обувки и чорапи.

— Е, мис Лиза — каза Майк. — Не си ли много официална за пикник? Откъде си купи тези дрехи?

— От Bergdorf, разбира се — каза тя хитро. — Това е единственото място, откъдето може да се пазарува в Ню Йорк.

— Не си ли малко сноб?

Детето го погледна невъзмутимо с флиртуващ поглед, после вдигна крака си.

— Но тези обувки си купих от Lamston’s — каза тя, имайки предвид един популярен евтин магазин в Ню Йорк.

Смеейки се, Майк я вдигна, зарови лице в косата й и започна да издава отвратителни звуци. Те, изглежда, бяха сигнал за децата, които се появиха от всички страни, иззад дърветата, тичайки през поляната, и се нахвърлиха върху Майк. Едно здраво малко момче се залепи за крака му, сядайки на стъпалото му, а две момичета близначки седнаха на другото. Той държеше Лиза с едната си ръка, докато с другата спираше децата, които се опитваха да се качат върху него, крещейки: „Аз първи го намерих!“ За няколко минути Майк заприлича на кукла, по която висяха деца.

Смеейки се, Саманта го гледаше как върви към масите с крещящите и смеещи се деца около него.

Когато четири деца побягнаха към него и останаха разочаровани, че няма къде да се хванат, Майк каза:

— Доведете Сам.

С трепет, изписан на лицето й, Саманта отстъпи от децата, които, усмихвайки се хитро, я обграждаха. Държейки внимателно бебето, тя изглеждаше, сякаш стоеше пред глутница вълци.

В следващата минута тя и бебето бяха вдигнати от две силни ръце. След като си пое дъх от шока, тя погледна спасителя си в очите — те бяха точно като на Майк, само че по-възрастни.

— Йън Тагърт — каза той, сякаш се представяше в бална зала, а не я носеше на ръце. — Бащата на Майк — каза той небрежно. — А кого носим тук?

— Не знам — отвърна тя, гледайки бебето.

— Смятате ли да го върнете? — Саманта почервеня, защото разбра, че все още държи бебето, сякаш някой може да му навреди, а тя щеше да го защити с цената на живота си. Тя не знаеше, но този жест, спечели сърцето на бащата на Майк завинаги. Йън никога не бе харесвал другите приятелки на Майк — те вечно се тревожеха да не си измърсят дрехите, но това момиче му харесваше.

— Вземи си твоето момиче — каза Майк и взе Саманта от ръцете на баща си.

— Майкъл Тагърт, пусни ме! — каза тя тихо, докато той я носеше към масите, където бяха всичките осемстотин души, които се бяха събрали да я видят.

След първите двайсет имена Саманта вече не се стараеше да помни кой кой е и бе доволна, когато видя няколко познати лица — Рейни, Блеър и Вики, която изглеждаше елегантна дори и в джинси. Сам запомни много красивата майка на Майк, сестра му Джени, която бе мебелирала стаята й, и най-големия му брат Франк. Франк изглеждаше като другите мъже в семейството, но бе пример как външният вид може да промени излъчването на човек. Честните открити очи, като на Майк, бяха заместени от присвити очи, които сякаш изследваха всичко и всеки, а меката линия на устните на Тагърт беше твърда и остра.

Франк й стисна ръката, но не флиртува с нея, както другите братя на Майк. Вместо това я погледна подозрително и каза:

— Вие, разбира се, ще желаете да подпишете предбрачно споразумение.

Прегръщайки Саманта, Майк каза на брат си да си държи езика зад зъбите и я поведе към дърветата.

— Вече се срещна с най-лошата част от моето семейство, нека да те запозная с най-добрата.

Докато вървяха, тя го разпитваше за семейството му и разбра, че Франк иска да стане милиардер, когато навърши четиридесет, и както изглеждаше, ще успее. Саманта се смя на начина, по който Майк говореше за милиони и милиарди, така както обикновените хора говорят за десетачки и двайсетачки.

Малко встрани от шума, под едно дърво, седеше много красива млада жена, на около двадесет и изглеждаше, сякаш току-що е излязла от детска приказка. Беше като красива принцеса, за която се биеха рицарите и рискуваха живота си, за да я спасят, принцесата, която знаеше, че бобът и граховите зърна са под дюшека. Беше облечена в дълга пола с басти, мрежеста блуза и изрисувана шапка, като тази, която Скарлет е носила на празненството. До нея имаше чанта, пълна с романи, а в скута й лежеше прекрасно облечено, красиво бебе, което, както разбра по-късно Саманта, бе на един от братовчедите на Майк.

— Джили, скъпа — каза нежно Майк. — Искам да се запознаеш със Саманта.

Джили погледна Саманта. Саманта погледна Джили.

Майк се извини с усмивка, тъй като разбра, че Сам бе намерила приятел сред огромната му фамилия. Саманта седна до Джили и се заприказваха за книгите, които са чели. След минути около тях бяха насядали четири деца, които просто седяха и ги слушаха.

Една след друга жените от семейството му идваха при тях, така че Саманта трябваше да размени по някоя дума с всяка една. Беше доволна, че може да разкаже на Джени колко й харесва апартамента, колко хубави са цветовете, че всичко е чудесно. Отново благодари на Вики, че й помогна онзи ден в Saks и й се извини за наивността си по отношение на цените на дрехите.

Беше малко нервна, когато разговаряше с майката на Майк, а Пат я постави в още по-неудобно положение, когато я попита:

— Какво мислиш за моя Майкъл?

Саманта не се поколеба.

— Като изключим това, че лъже непрекъснато, че хвърля дрехите си, където завари, че се прави на тъп, когато иска да се измъкне и има способността да се прави на напълно разсеян за това, че аз върша почти цялата къщна работа, мисля, че моят Майкъл е перфектен — тя наблегна на думата „мой“.

Смеейки се, Пат стисна приятелски ръката на Сам и каза:

— Добре дошла в семейството — и отиде да играе с внучетата си.

Между посещенията на жените Саманта и Джили си говореха, или по-точно Саманта говореше, разказвайки на Джили за Майк и Макси, за всичко, което се случи, откакто дойде в Ню Йорк.

Едва по-късно следобед Саманта придоби достатъчно самочувствие, за да остави Джили и да се разходи по масите. Тъкмо когато говореше с млада жена на име Дауглис, която бе от рода Монтгомъри и бе женена за един много приятен мъж на име Рийд, й се случи нещо, което не би желала да се повтори.

Тъкмо си бе взела една маслина от блюдото, Майк сложи ръце на рамото й и я целуна по врата.

— Благодаря ти много, че дойде Сам-Сам.

Беше напълно обикновена целувка, абсолютно приемлива, само че този мъж, който я докосваше, не беше Майк. Носеше същите дрехи като Майк, беше също толкова голям, но тя не го чувстваше като Майк, не миришеше на Майк, не целуваше като Майк.

— Пусни ме — каза тя стегната в прегръдката му.

— На никой не му пука — продължаваше да се отърква във врата й.

Саманта правеше всичко възможно да бъде вежлива, но не й се искаше този чужд човек да я докосва. Тъкмо когато отвори уста да му каже нещо по-остро, усети как ръката му се спуска надолу по гърба й и слиза все по-надолу. Тя се паникьоса.

— Спри — изкрещя тя и започна да се бори с него. — Спри веднага. Пусни ме.

Въпреки че знаеше, че цялото семейство на Майк я гледаше с учудване, не й пукаше. Нека да си мислят за нея каквото искат.

— Разкарай се. Не ме докосвай!

Мъжът я пусна и отстъпи учудено. Всички я гледаха, сякаш си е загубила ума.

Точно когато пожела земята да се отвори и да я погълне, се появи Майк, заобиколен от няколко свои братовчеди, и тя побягна към него.

Той я прегърна, сякаш да я защити, притисна я до себе си, но начинът, по който се смееше, я накара да разбере, че той е знаел за шегата.

— Сам, скъпа, запознай се с моя брат-близнак Кейн.

Майк й се усмихна, Кейн също. Двамата явно очакваха тя също да се усмихне и да им прости тази малка измама. Тя не се съмняваше, че често са си правили подобни шеги с приятелките си.

Но Саманта не беше в настроение да прощава. Обърна се към Майк и очите й бяха пълни с гняв.

— Направи ми една услуга! Върви се обеси на най-близкия клон!

Обърна се и си тръгна, изоставяйки него и семейството. Всички избухнаха в смях.

Той я настигна, когато почти бе отишла до края на парка.

— Сам, скъпа… — започна той.

— Въобще не ми говори! — той понечи да я докосне, но тя каза: — И не си и помисляй да ме докосваш повече — продължи напред, а Майк тръгна до нея.

— Защо си толкова ядосана?

— Опитвах се да направя добро впечатление на семейството ти, а ти… ти ме накара да се чувствам като последен глупак, накара брат ти да ме опипва пред всички. Беше толкова унизително. Не се ли замисли как ще се почувствам?

— Не — отвърна той, усмихвайки се. — Хората не могат да ни различават. Помислих си, че ще вземеш Кейн за мен.

Тя спря и се втренчи в него. За няколко часа той явно си бе изгубил ума.

— Кейн и аз сме абсолютно еднакви. Приличаме си изключително много, дори бенките и белезите по телата ни са еднакви.

Тя го погледна, сякаш искаше да каже: „Да имаш да ми кажеш още някоя глупост?“

— Майк — започна тя, много спокойно. — Човекът, който ви е родил, ваш роднина ли е?

— Естествено — отвърна Майк. — Но какво общо има това със случилото се?

— Защото, също като теб, тя е лъжец. Тя е излъгала теб и цялото ти семейство. Брат ти въобще не прилича на теб. Ако сте близнаци, то тогава сте двуяйчни близнаци или пък единият се е родил на деветия, а другия — на осмия месец. Ако е така, то вие сте само братя, нищо повече.

Майк изпъшка невярващо.

— Сам, Кейн и аз сме печелили състезания, тъй като си приличаме изключително много.

— В такъв случай тези, които са загубили, сигурно са имали различен цвят на кожата. А сега би ли…

Тя не успя да каже нищо повече, защото Майк я сграбчи в прегръдката си и започна да я целува. Тя се опита да се измъкне, но той не я пусна.

— Сам, душице, наистина не съм искал да те унижавам. Честно. Кейн и аз си правим тези шеги още от деца. Това е нещо като ритуал за приемане в нашето семейство.

— И аз се провалих — отвърна тя мрачно.

— Провалила си се? — той се засмя. — Напротив, справи се великолепно. Хайде, да отидем при нашите! И тогава ще разбереш колко добре си се справила.

Тя му позволи да я прегърне, да я върне при останалите, но когато се приближиха до масите, тя видя брат му Кейн да говори с майка му.

— Ако брат ти ме докосне още веднъж, ще съжалява.

Майк я целуна по бузата.

— Няма. Аз няма да му позволя да го направи — отвърна той. В гласа му прозираше изключителна гордост, гордост, която накара Саманта да се откаже да го пита защо не й бе споменал, че има брат близнак.

Майк наистина не я беше излъгал, че семейството му ще остане доволно, че тя е успяла да ги различи. Явно фактът, че никой от роднините му не можеше да ги различи, обясняваше защо, когато пристигнаха никой не поздрави Майк — те са мислили, че той е Кейн. А на нея й се струваше, че всички те трябва да се прегледат на очен лекар, защото Кейн бе доста различен от Майк. Всъщност Кейн бе доста обикновен на външен вид. Беше красив, но нямаше красивата уста на Майк, косата му не бе толкова къдрава, освен това имаше тук-там малко сланина, не бе толкова мускулест, колкото Майк.

До края на деня, до залез слънце, Саманта бе непрекъснато подлагана от всички членове на семейството, с изключение на родителите му и Джили, на изпитанието да разпознава Майк и Кейт. Кейн на два пъти я прегърна, а тя се опря веднъж на него. Господи, този мъж нямаше дори същото излъчване като Майк.

Едва рано привечер, когато децата бяха полузаспали, а мъжете се отделиха от жените, за да си побъбрят, Саманта успя да седне спокойно на един стол и да разгледа всичко около нея. Повечето от присъстващите носеха името Тагърт, а по-малко бяха тези от Монтгомъри, но и едните, и другите бяха достатъчно много, а тя бе прекарала достатъчно време сред тях, за да може да ги различава.

Мъжете от рода Тагърт и от Монтгомъри доста се различаваха едни от други, и външно, и по държането си. Монтгомъри бяха по-високи, но Тагърт бяха по-красиви. Тагърт бяха от един и петдесет до един и осемдесет на височина, но всички бяха едри и мускулести. Събрани заедно, изглеждаха като отбор по вдигане на тежести или група строителни работници. Това, което ги различаваше от другите яки мъже, бяха лицата им: имаха огромни очи, сочни устни и най-сладките усмивки, които човек можеше да си представи. Въпреки че бяха огромни, въпреки всичките им мускули, те приличаха на хора, които не биха наранили и муха.

Тагърт бяха мъже, в които една жена можеше да се сгуши, мъже, които една жена можеше да потърси за помощ, на които можеше да вярва, че ще я защитят, да я извадят от горяща сграда, без да се замислят за собствения си живот. Те бяха секси. Саманта разбра защо всяка жена, омъжила се за Тагърт, е готова да има безброй деца. Тя не се съмняваше, че един баща Тагърт винаги е около децата си, от раждането на първото до раждането на внучетата му. Всъщност, чудеше се Саманта, когато ги гледаше, дали някой Тагърт, който имаше деца, би отишъл някъде, без да вземе всичките със себе си. Те бяха мъже, които знаеха как да дават и получават любов, не просто да кажат на една жена, че я обичат, а да я обичат наистина, и в добри, и в лоши моменти, когато е болна, и смутни, и в спокойни времена, да споделят нещастието и щастието й. Те бяха мъже, които ще са на линия винаги, когато са нужни, мъже, на които една жена можеше да се довери.

Монтгомъри бяха различни от братовчедите си. Те бяха толкова елегантни, колкото Тагърт бяха недодялани. Саманта си помисли, че Монтгомъри са от този тип, за които беше гаф, ако някой каже, че една ария е от Пучини, а тя е от Верди. За тях би било недопустимо някой да използва ножа за масло, за да разреже рибата. Биха разпознали имитация на Шанел от оригинала. Те, без изключение, бяха тихи, резервирани, всички високи, красиви по особен начин, с безизразни очи, изпъкнали скули и челюсти, които изглеждаха почти враждебни. Единствената по-мека черта на лицата им бяха устните. Саманта непрекъснато се чудеше дали, ако се влюбят, чертите на лицата им ще се смекчат. Наистина, те изглеждаха доста по-сурови и свирепи, мъже, които биха командвали в една война, които биха умрели, защитавайки хората, зависещи от тях, или защитавайки жените и децата си.

Чудеше се какъв ли е личният им живот? Дали обичаха със същата свирепост, изписана на лицата им и в очите им? Не се съмняваше, че те много грижливо подбират обекта на любовта си. Дали мъжете Монтгомъри се смееха? Плачеха ли? Дали играеха на топка със синовете си, говореха ли с дъщерите си за куклите им? Чудеше се дали някога ще успее да отговори на въпросите си, тъй като бе уверена, без някой да й е казвал, че Монтгомъри не ще разрешат някому да научи нещо повече от това, което те биха допуснали.

— И какво реши? — попита Пат Тагърт, сядайки на съседния стол, давайки на Саманта да разбере, че е била наблюдавана и че Пат е отгатнала мислите й. Може би, когато Пат е обмисляла дали да се омъжи за бащата на Майк, тя също е сравнявала двете фамилии.

— Че не бих имала нищо против да имам връзка с един Монтгомъри, но бих предпочела да се омъжа за Тагърт — отвърна Саманта и веднага си помисли, че не трябваше да го казва.

Пат се усмихна. Изглежда, бе й харесала искреността на Саманта.

— Същото заключение, до което стигнах и аз преди известно време.

Саманта се втренчи в ръцете си.

— Ти не си… Искам да кажа…

— Не, не съм. Но обичам от време на време да споменавам на Йън за най-големия брат на Рейни — двете се засмяха.

По-късно, когато започна да се стъмва и хората започнаха да прибират, Саманта усети, че се чувства като у дома си сред тях. През цялото време си говореше приятелски с тях. Помогна да почистят масите, а останалата храна бе занесена в един навес, където живееха бездомници.

Майк застана зад нея и я хвана през кръста.

— Добре, слушайте всички. Сам никога не е сменяла пелени. Кой ще ни даде едно дете за една нощ?

— Аз — отвърна един Монтгомъри.

— Аз също.

— Майк, можеш да вземеш двете ми момчета, докогато искаш.

— Какво ще кажеш за близнаците ми? Тя трябва да се научи да гледа близнаци.

— Аз използвам платнени пелени, Майк. И безопасни игли с патенца накрая. Сам трябва да се научи да използва и платнени.

Саманта седеше, примигвайки на потопа от предложения.

— Избери си! — каза Майк.

— Колко деца мога да взема? — попита тя.

Този отговор накара част от Тагърт да притихнат, тъй като едно от нещата, към които те се отнасяха сериозно, бяха децата. Във фамилията, нямаше жени без деца. На шега казваха, че един Тагърт може да оплоди всяка жена, независимо какво са й казали лекарите — и това показваше гордостта и самочувствието им. От тях бяха забременявали жени, които вземаха хапчета или си бяха сложили спирали. Един Тагърт, след като вече имал шест деца, си направил операция за стерилизация. Когато две години по-късно жена му отново забременяла, той се усъмнил в нейната вярност. След като детето се родило, тя настояла за тест, за да докаже, че детето е негово. Той й се извинил с нова къща и триседмично пътуване до Париж, където тя си купила цял гардероб нови дрехи. (Оттогава насам някои жени в рода започнали да предлагат на мъжете си да си направят такива операции).

— Може да вземеш едно или две, или всичките — отвърна й Майк.

Саманта огледа притихналата група, децата, които бяха на различна възраст, от крехкото същество, което изглеждаше, сякаш се е родило преди няколко минути, до големите, едри тийнейджъри, които сякаш умираха да се измъкнат от роднините си. Тя бе наистина изкушена от едно дебело, усмихнато бебе на около осем месеца, но накрая посочи.

— Тези двете.

Избра две малки момчета, около четиригодишни, които бяха далеч от групата и бяха най-мръсните деца на поляната. Лицата им бяха мръсни, ръцете и дрехите им изглеждаха, сякаш са се търкаляли в калта. Но под калта прозираха лица на херувими с черна къдрава коса, големи невинни очи и сладки устни.

Когато Саманта посочи двете момчета, Майк така изпъшка, че накара всички да избухнат в смях. Саманта го погледна въпросително.

— Наистина ли трябва да вземеш тези двамата?

— Майк!

— Това са хлапетата на Кейн и са отвратителни дори за Тагърт. Какво ще кажеш за малката дъщеря на Джени? Тя е великолепна.

Саманта погледна към момиченцето на Джени, с чистите й дрехи, ангелската й усмивка, после се обърна към момчетата, които точно в този миг се опитваха да се убият един друг.

— Искам момчетата.

Когато Майк изпъшка отново, Кейн сложи ръка на рамото на брат си.

— Сън — каза той. — Сладък сън. Ето това ще направя тази нощ, а ти няма да можеш.

Майк се обърна към Саманта.

— Сам… — започна той, но тя го прекъсна.

— Те ми напомнят на теб и когато се измият, мисля, че ще изглеждат точно като теб.

Тези думи предизвикаха бурен смях. Пат се усмихна гордо, гледайки двамата си пораснали синове.

— Все пак има някаква справедливост на този свят, щом вие имате такива лоши деца, каквито бяхте вие. Да, Саманта, скъпа, момчетата са точно като тях двамата, когато бяха деца, и нека Господ да ти е на помощ, ако искаш да се учиш да гледаш деца с тези двете.

След шумно сбогуване, с много целувки, прегръдки и стотици покани да отидат на гости в Колорадо и Мейн, Майк и Саманта тръгнаха към къщата на Майк, всеки държейки по едно мръсно момче за ръка.

По-късно Саманта ги остави да си играят в градината, докато им приготвяше нещо леко за хапване. Точно тогава за първи път разбра, защо Майк изпъшка, когато тя пожела да ги вземе със себе си.

Проблемът не беше, че те бяха лоши деца. Те не си правеха шеги с по-възрастните, за да видят как ще реагират. Всъщност те бяха толкова щастливи, че са заедно и въобще не забелязваха, че Майк и Саманта са там. Проблемът бе, че бяха толкова диви и толкова много.

Саманта погледна към градината, осветена доста ярко и видя едно дете да се катери по оградата, готово всеки момент да падне и да се пребие, докато друго се катереше по пожарната стълба, колкото може по-бързо, трето се катереше по стената до пожарната стълба и бе стигнало до първия етаж, също на крачка от смъртта. Четвърто дете ядеше розите, тръните, всичко останало, докато номер пет се катереше на един стол, който се държеше на един крак на ръба на пътеката.

— Майк — извика Саманта отчаяно, докато стоеше до стъклената врата и гледаше безпомощно. — Те ще се пребият… Всичките осем… или не, десет… дванайсет…

Майк не повдигна глава от вестника си.

— Тези двамата са колкото цял клас.

— Мисля, че би могъл… — започна тя, тъй като едно дете се катереше по стената на втория етаж.

— Ти поиска да ги вземеш, сега се оправяй.

Тя се обърна към него, невярваща на ушите си, но видя, че той бе скрит зад вестника си. Явно нямаше да й помогне. Излезе в градината, за да види какво да направи, за да предпази децата да не се пребият.

Противно на това, което мислеше Саманта, Майк много внимаваше какво става и му беше много интересно какво ще направи тя. Той застана до стъклената врата и невъзмутимо я наблюдаваше. Отначало тя се опита да им говори, сякаш бяха възрастни, обяснявайки им, че могат да умрат и че трябва да контролират спонтанните си желания. Предложи им лист, цветни моливи и лимонада. Когато това не даде резултат, тя се опита нежно да свали едно от децата от стената. Действията пак нямаха никакъв ефект върху здравото четиригодишно момче, което тя не можеше да достигне.

Майк забеляза, че тя се обърка за миг, но племенникът му разруши всичко, като се изсмя и я накара да разбере, че той знае за проблема й и е доволен, че я е накарал да се обърка.

— Ах ти, малък разбойник — каза тя с присвити очи, докато момчето продължаваше да се катери нагоре по асмата. В следващата минута Саманта се катереше след него и детето, смеейки се, бягаше от нея, докато брат му крещеше окуражаващо от земята. Двамата приличаха на раци, които се движат по перпендикулярна плоскост.

Майк излезе на двора, готов да ги хване, ако паднат. Саманта хвана детето за панталоните и малкото дяволче се обърна и я погледна, сякаш искаше да каже: „А сега какво ще правиш?“ Майк виждаше, че Саманта няма никаква идея как да свали едрото момче от стената, но се старае да не му го покаже. Но хлапето го забеляза и бе доволно от объркването й.

— Да не смяташ да оставиш едно четиригодишно момче да те победи? — попита Майк отдолу.

Без да поглежда към Майк, Саманта се усмихна на момчето, казвайки му: „Аз съм по-голяма от тебе и ще те победя“ и го хвана в прегръдките си, въпреки че то тежеше доста. По някакъв начин тя успя до го свали, разбира се, Майк им помогна накрая, хващайки ги, когато един клон се счупи и те полетяха към градината.

В момента в който докоснаха земята, момчето офейка с брат си, докато Саманта разтъркваше ръцете си. Те я боляха и от напрягането, и от хилядите бодили, които се бяха забили в дланите й.

— Сега разбирам защо вдигаш тежести. За да си готов да се справяш с децата. Мислиш ли, че трябва да ги изкъпя?

Майк й се усмихна, целуна я и я придърпа към себе си.

— Майк, къде са момчетата?

— М-м-м-м — каза той, милвайки гърба й. — Ти каза лошата дума.

— Момчета? Какво лошо има в тази дума?

— Не, ти каза да се изкъпят. Те изчезнаха и трябва да ги намериш, ако искаш да ги измиеш. Кейн се предаде на средата на пътя и ги остави да си правят каквото си искат. Неговата теория е, че ще започнат да се къпят, когато открият момичетата, така че няма нужда да се тревожи дотогава.

Саманта се отдръпна от него и го погледна с присвити устни.

— Баба ми се е оправяла с гангстери, така че бих могла да се оправя с две малки момчета. Това, от което се нуждаем в момента, е коварен ум и силата на Херкулес. Стой тук — нареди му тя и когато той застана встрани, тя извика. — Господи, имаме си Донатело, Микеланджело, Рафаел и Леонардо в градината! — когато двете деца се появиха отнякъде, тя ги сграбчи един след друг през кръста. Приведена от тежестта им, тя ги удържаше въпреки бесните им въртения.

— Ти излъга! — извика едно от децата, което малко стресна Саманта, тъй като не знаеше, че децата могат да говорят.

— Да — отвърна тя спокойно. — Научих се да лъжа от чичо ви Майк. Той е най-големият лъжец в света.

За миг момчетата спряха да се борят, за да погледнат чичо си Майк с уважение, но той бе също като баща им и затова се отвърнаха. Възобновиха опитите си да се освободят от Саманта. Тя не бе много голяма, но, изглежда, бе изключително силна.

— Сега вие двамата ще се изкъпете, а аз после ще ви прочета приказка и ще си лягате — когато момчетата продължиха да се съпротивляват, като едва не й изтръгнаха ръцете, тя каза: — Това е най-кървавата история, която някога сте чували. Много кръв, много хора разсечени на две и…

Момчетата спряха да мърдат, докато слушаха какво щеше да им разказва Сам.

* * *

Докато Саманта къпеше близнаците, опитвайки да изтрие трупана с години мръсотия, Майк застана на вратата на банята и я наблюдаваше. Момчетата си приличаха наистина много, дори по бенките и белезите от рождение.

— По какъв начин сме различни Кейн и аз?

— Майкъл Тагърт, ако си просиш комплименти… — тя спря, за да избегне един летящ сапун.

— Може би е така, но няма ли да ти е любопитно, ако през целия ти живот са ти повтаряли, че си абсолютно еднакъв с брат си, а някой ти каже, че дори не си приличате?

— Първо, той е по-дребен от теб. А и очите му има друго излъчване. Ти си… по-приятен човек от него. По-мек.

— Може би, когато гледам теб, очите ми са различни.

— Може би — тя се обърна към него. — Но миглите ти са определено по-дълги. И по-извити.

— По-извити? — Майк се засмя.

Объркана, тя се обърна.

— Знаех си, че не трябва да казвам това. Но ти не си като брат си. Не изцяло — отговорът й явно го задоволи и той излезе от банята, която все повече заприличваше на местност, нуждаеща се от правителствена помощ.

След като децата бяха изкъпани и най-после си легнаха, двамата с Майк си легнаха в неговото легло. Саманта бе много уморена и мислеше, че няма сили за нищо повече през този ден. Но когато излезе от банята, облечена в бялата си нощница и видя очите на Майк, двамата се впиха един в друг, ненаситни, разкъсващи дрехите и плътта си, с устни и ръце.

Час по-късно лежаха един до друг, главата й върху гърдите му.

— О! Всичко е толкова ново за мен — каза Саманта — Имам предвид, правила съм това… нещо подобно — тя се засмя. — Майк, разликата между секса с теб и секса с бившия ми съпруг е, както казва Марк Твен, като разликата между светкавицата и светулката. Нямах представа, че сексът може да е толкова хубав, приятен и толкова… задоволяващ.

Майк не каза нищо. Тя го погали мързеливо по гърдите.

— Предполагам, че си го правил хиляди пъти с хиляди различни жени. Предполагам, че това не е нещо… ново и необичайно за теб.

— Сам, когато бях на четиринайсет, баща ми ми даде първия от многото уроци как да се пазя по време на секса. Говори ми за болестите, които се предават по полов път, за нежеланата бременност. Оттогава, всеки път, когато лягам с жена, използвам презерватив, малка тънка мембрана, която ме отделя от нея. Използвам я дори и да ми каже, че взима хапчета или каквото и да е там. Предпочитам да съм спокоен, отколкото после да съжалявам. До предната нощ никога не съм бил, ако мога да кажа така, плът до плът с една жена. Ако трябва да отида по-далеч, бих казал, че съм бил девствен до тази нощ.

Саманта се колебаеше.

— Беше ли добре. Без това, искам да кажа?

— Много по-добре. Много, много, много по-добре. Никога не съм изпитвал подобно нещо. Нямах представа, че сексът може да е нещо толкова хубаво.

Тя хвана ръката му и я сравни със своята. Галеше пръстите му.

— Значи предполагам, когато по-късно си с други жени, няма да използваш презервативи. Винаги ще искаш да си… плът до плът.

— Така е.

Пръстите й се вплетоха в неговите. Не можеше да си представи да живее без Майк или Майк с друга жена.

— Но Сам — каза той нежно. — Мисля, че мъжкарят намери своята самка.

Тя се страхуваше да го попита какво иска да каже, но думите му накараха сърцето й да забие силно. Обърна се рязко към него.

— Майкъл! Ако не използваш никакви предпазни средства може да забременея.

— Наистина ли? — гласът му звучеше, сякаш не се интересуваше от възможността тя да забременее, но после стисна леко ръката й. — Имаш ли нещо против?

Тя пренебрегна въпроса му.

— Мисля, че това е изключително безотговорно от твоя страна. Трябваше да използваш нещо.

— Аз? А защо не ти?

— Щях да го направя, но първия път ти въобще не ми даде време да мисля, а освен това бях малко пийнала, за да мога да мисля ясно.

Той й се ухили.

— Знаеш ли какъв е бойният вик на южните красавици? О-о-о, толкова съм пияна.

— Ще те науча аз теб — каза тя и скочи върху него да го гъделичка, а нощницата й ги обгърна и двамата.

Но бяха прекъснати от две много чисти малки момчета, които стояха до леглото и ги гледаха. Нямаше нужда да им казват каквото и да е — то личеше в очите им. Твърде дълго бяха живели далеч от дома, от баща си и искаха сигурност. Нито Майк, нито Саманта се замислиха, когато пуснаха децата да легнат при тях. Децата се сгушиха като две половини на яйце, легнали между Саманта и Майк, и заспаха веднага.

Саманта усети, че за Майк не бе нещо ново да спи с деца, свили се в него, но за нея бе ново усещане и я развълнува дълбоко.

— Майк — прошепна тя. — Можеш ли да правиш близнаци? — опита се въпросът да прозвучи небрежно, но не успя. Желаеше Майк, желаеше да има деца от него.

Майк знаеше какво я интересува — тя искаше да знае дали те двамата могат да имат деца и положителният отговор го обвързваше за цял живот. Но всъщност той се бе обвързал още първата нощ, когато се любиха, тъй като не използва предпазни средства напълно съзнателно.

— Сигурно — отвърна той накрая. — Искаш ли няколко?

— Да, много бих желала — отвърна тя, сякаш това не бе най-важният отговор в живота й.

Пръстите им се вплетоха едни в други над главите на спящите деца.