Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите (48)

47.

Членовете на Висшия таански съвет обсъждаха протокола. Старши секретарят четеше глухо окончателния вариант на официалния некролог на лорд Феерле. След това щяха да го гласуват и да определят времето на излъчването му.

Втората точка беше гласуването за наследника на Феерле. Никой не знаеше със сигурност какво ще правят след това.

Кралят е мъртъв, мислеше си кисело Пастур. Да живее кралят.

Огледа напрегнатите безизразни лица на двайсет и шестимата си колеги. Всички криеха картите си плътно до гърдите си. Но Пастур вече знаеше резултата. Беше преброил гласовете. Деветчленната клика на Вихман щеше да подкрепи Атаго. Тук не можеше да се очакват изненади. Вихман беше луд по парадните мундири. А дори сред войнолюбивите таанци никой друг не притежаваше войнствената осанка на лейди Атаго.

Втората фракция, равностойна по гласове, подкрепяше тройка, съставена от различни кандидати, сред които най-често споменаваните бяха Атаго, Вихман и Пастур. Оставаше Пастур със своята фракция — други девет гласа, девет плаващи гласа, които той можеше да изиграе, както си пожелае. Само че в главата на Пастур нямаше никакво съмнение как ще ги изиграе. Оставаше му единствено да изчака протяжното изброяване на заслугите на покойния лорд Феерле.

Стен го посети още веднъж в градината — беше вечер, няколко дни след смъртта на Феерле. Пастур не знаеше как е влязъл — този път не беше използвал канала. Дяволът сякаш просто изникна от сянката на едно от най-ценните му дървета. Щом го забеляза, като истински таанец го връхлетяха смесени чувства: от изненада и уплаха до изпепеляваща омраза заради покушението срещу Феерле.

— Не бъдете глупак, полковник — предупреди го Стен. — Последното, от което се нуждае в момента народът ви, е глупак за водач. При това мъртъв глупак.

Пастур се овладя.

— Какво искате този път?

Стен също се овладя, прибра оръжието си и пак се настани на клона. Пастур долови, че с физическото си поведение Стен иска да избегне и най-незначителния намек за заплаха.

— Преди всичко чух за промените в Колдиез. Исках да ви благодаря.

Пастур сви рамене.

— Няма за какво да ми благодарите. Нищо от това, което казахте, не ми повлия. Беше единствено логичният начин на действие.

— Ако предпочитате да разсъждавате по този начин, полковник, няма проблеми. Просто се обезпокоихме за някои наши приятели. Независимо как са се погрижили за тях. Важното е, че е направено. Макар да забелязах известни отклонения от разговора ни. Прекалено много нови лица. Важни нови лица. Предполагам, че възнамерявате да ги използвате като скрит коз. Ако е така, длъжен съм да ви предупредя. Няма да свършат работа.

Пастур не успя да скрие любопитството си.

— Нима искате да кажете, че ако насочим оръжие към главите им, не бихме се домогнали до известни отстъпки от вашия Император?

— Само ще го накарате да ви удари по-силно. Повярвайте ми. Говоря от продължителен и наистина личен опит. Единственото, до което ще се домогнете от Императора, ако го заплашите, е голям брой окървавени откъснати крайници.

Пастур разбра. Така биха постъпили и таанците. Може би тъкмо тази беше грешката, която бяха допуснали преди години. Публичният имидж на Императора беше на благ, загрижен, енергичен и красив младеж, твърде мъдър за възрастта си. Очевидна заблуда. По всяка вероятност Императорът беше по таанец от самите таанци.

Пастур се запита колко кръвопролитно би било отмъщението на Императора, ако със затворниците в Колдиез и особено с по-важните от тях се случи нещо неприятно. Усети да го побиват тръпки за безопасността на собствения му народ. Знаеше как би постъпил самият той, ако беше на мястото на Императора.

Стен го изучаваше, сякаш наблюдаваше как мислите му се оформят, разпръсват и подреждат по новому.

— Колдиез не е причината за посещението ви — констатира Пастур.

— Да. Това е само една от причините.

Стен се плъзна от клона и закрачи напред-назад по лехата; разглеждаше съсредоточено растенията в хидропонните саксии.

— Императорът е загрижен за това, което ще се случи с вашия народ сега, след смъртта на Феерле. Кой ще поеме властта. С кого ще се наложи да си има работа.

— Да бе, сигурно доста се е загрижил — каза Пастур, без да прикрива сарказма си. — Вероятно предполага, че ще легнем по гръб и ще се преструваме на умрели. Както в старите риалити. Предводителят е убит. Войнственото племе загубва куража си да воюва. Поредната спечелена война.

— Щом разсъждавате по този начин — каза Стен, — значи наистина не познавате шефа ми. Предполагам, че го занимава единствено мисълта още колко от вас ще се наложи да ликвидира, преди най-накрая да се убедите, че сте загубили. Осъзнавате, че сте загубили, нали?

Въпросът изненада Пастур — най-вече защото той самият го отбягваше от известно време. А сега трябваше да даде отговор. Сякаш огромен черен буреносен облак се отвори и изсипа отгоре му цял потоп от емоции. Поражение. Капитулация. Унижение. Но да. Бяха победени. Краят бе дошъл и Пастур не можеше да направи нищо, за да спре безумието. Дори не намери сили да отговори, а само кимна.

— В такъв случай бихте могли да воювате единствено за онова, което ще се случи след капитулацията. Достоен мир и неизбежните дипломатически увъртания. Вашият народ се нуждае от истински водач, който да постигне разбирателство с Императора, като запази честта на Таан.

— И Императорът смята, че това съм аз? Няма начин. Не разполагам с нужните гласове, дори да предположим, че имам желание, разбира се.

— Ако предположим, че имате желание — съгласи се Стен.

И на двамата им бе ясно, че с това дипломатическо увъртане Пастур вече е прекрачил линията.

— Императорът преценява ситуацията по следния начин — продължи Стен. — Единственият недвусмислен водач с добра репутация е лейди Атаго. Но тя има прекалено много врагове в Съвета, за да спечели гласуването. Втората възможност е някаква скалъпена група от компромисни кандидати. Да речем, Атаго и по един представител от основните фракции. Предполагам, че вашето име при всяко положение ще бъде включено в такъв един списък.

Пастур знаеше, че е така.

— А третата?

— Трета няма — каза Стен. — Само тези две възможности. Но честно казано, по мое лично мнение от група водачи никога не се получава нещо свястно. Обикновено това води само до скъпо струващи грешки. Никой няма желание да поеме отговорността, поради което не се върши нищо. Или се стига до политическа гражданска война без нито един виновен.

— Съгласен съм — отговори Пастур.

— В такъв случай единственият логичен избор — заключи Стен — е лейди Атаго.

Пастур не можеше да повярва на ушите си. Стен, разбира се, беше прав, но защо му бе на Императора да подкрепя човек, който се очаква да е негов най-голям и отявлен враг? Лейди Атаго беше толкова праволинейна, че… И проумя. Тъкмо това беше качеството — или слабостта, в зависимост от гледната точка — от което се нуждаеше Императорът.

Беше същото като да изолираш рак, който след това просто и лесно да отстраниш. Атаго щеше да доведе Таан до окончателно поражение. Някой друг щеше да предаде меча. И Вечният император разчиташе този някой да бъде Пастур.

— Той трябва да разбере, че не съм предател — настоя Пастур: приемаше сделката. — Трябва да му го внушите.

— Ще го направя — обеща Стен.

След това се обърна и се отдалечи в сенките. Миг преди да изчезне, се извърна.

— А, за малко да забравя. Как сте със здравето?

— Отлично — отвърна Пастур, учуден за какво, по дяволите, намеква Стен.

— Аз не бих бил толкова сигурен — каза Стен. — На ваше място след гласуването бих се разболял от нещо достатъчно продължително и гадно, което гарантира дълга и напълно заслужена почивка. Далеч от огневата линия.

Пастур все още обмисляше този загадъчен съвет, когато осъзна, че Стен е изчезнал…

Старши секретарят беше приключил с четенето и обявяваше точка първа от дневния ред. Атаго и Вихман оглеждаха останалите членове на Съвета, сигурни, че ги очаква люта битка. Но Пастур беше наясно, че всички техни лични сондажи са отхвърлени и че те са се подготвили за невиждана битка край заседателната маса. Така че старателно съхрани неутралитета и сдържаността на хората си. Говореше се, че те ще гласуват за явния победител. Но такъв не можеше да има. Веднага щом Атаго загубеше вота, щеше да бъде гласувано предложение за триумвират.

Поне такива бяха очакванията на преброителите. Броенето започна от страната на масата, където беше Атаго. След това минаваше през Пастур и неговата група, а накрая през групировката, подкрепяща идеята за триумвират. Първите девет гласа „за“ бяха дадени набързо. След което дойде редът на Пастур.

— Въздържал се — обяви механично старши секретарят. — Следващият?

— Извинете — обади се Пастур. — Все още не съм се изказал.

Старши секретарят го изгледа втренчено, изумен от случващото се.

— Не желая да се въздържа — продължи Пастур. — Бих желал да гласувам „за“.

Думите му предизвикаха изненада, последвана от всеобща възбуда, щом всички осъзнаха какво се бе случило току-що. Надигна се безразборно бърборене и се наложи да бъде възстановен редът, след което гласуването обиколи светкавично масата.

Само след секунда всички бяха гласували единодушно и лейди Атаго беше избрана за новия водач на Висшия съвет на Таан. Победата дойде толкова неочаквано и изненадващо, че мрачното настроение на всички се изпари. Феерле беше забравен и членовете на Съвета се потупваха по раменете и се поздравяваха взаимно за политическата си мъдрост.

Имаха водач. Отново беше време да се вдигнат срещу врага.

— Един въпрос, милейди — обади се един от членовете на Съвета. — Имперските новини преливат от коментари за имперски флотски маршал Йън Махони. Дал е клетва да се върне в Граничните светове. Да възвърне Кавит. Как смятате да се справите с него? Или още е прекалено рано да се каже?

Атаго се изправи в целия си внушителен ръст, Предводителството се излъчваше от нея като митичен ореол — тестото, от което са замесени героите.

— Предизвиквам го да се опита — отговори Атаго. — Вече съм го побеждавала. Много категорично. Всъщност именно аз завзех Кавит плюс Граничните светове през разкъсаното му и кървящо тяло. И сега ще се радвам да довърша започнатото.

Всички аплодираха, с едно-единствено изключение. Пастур. Той вдигна пръст, за да поиска думата. Атаго не се сдържа и го изгледа със стаена омраза. Не знаеше защо я подкрепя, но очакваше цената да е висока. След миг се овладя и на лицето й се изписа мрачна усмивка.

— Да, полковник?

— Защо ли Императорът разчита толкова много на Граничните светове? За мен те вече не представляват особено стратегическа цел. Сигурни ли сме, че не е просто капан? Да ни накара да хвърлим всички свои налични сили?

— Естествено, че е — отвърна Лейди Атаго. — Опитват се да създадат впечатление, че всяка спечелена победа е много по-значима, отколкото е в действителност.

— В такъв случай, ако реагираме — продължи Пастур, — не рискуваме ли да превърнем измислицата в реалност?

— Само ако ни победят — каза Атаго. — А аз ви обещавам, че това няма да се случи. Доказах го веднъж, ще го докажа отново. И ще обърнем оръжието на Императора срещу самия него.

С това свое обещание лейди Атаго сама захапа въдицата на Императора. Пастур идеално разбираше стратегията му. Единственото, което все още го озадачаваше, бе странният въпрос на Стен относно здравето му.

— Сега към следващата точка от дневния ред — продължи лейди Атаго. — Разполагам с един списък. Много важен списък. Откраднат от наши агенти от Имперските архиви.

Членовете на Съвета погледнаха разпечатката, която държеше. Размахваше я като обвинителен лист.

— В него има седемдесет и две имена. Таански имена. Предатели. Искам пълната власт да ги прочистя от редиците ни. И това е само началото. Искам да проследя докъде стигат следите им. Без значение нито на какъв пост е предателят, нито…

Пастур се покашля изследователски.