Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите (42)

41.

В притурка към някой атлас по история, придружена от хронологична таблица, кампанията на Империята срещу Таанската империя би била изобразена като петно на променящ обхвата си прожектор. Площта в червено — или в някой друг цвят, означаващ завоеванията на таанците, би намалявала, докато тази в избрания за Империята и нейните съюзници цвят би нараствала равномерно, с изключение, разбира се, на отделни петънца, представляващи светове-крепости като Итан, изолирани и оставени на собственото си разложение.

Това би навело на предположението, че редовият имперски пехотинец е имал представа за хода на войната.

Той, тя или каквото и да е нямаха абсолютно никаква представа.

Екипажите на корабите товареха провизии и муниции, качваха се на корабите и потегляха с малко страх и много досада към определена точка, в която разтоварваха провизиите на някоя рампа и мунициите през въздушни тръби.

Войниците преминаваха обучение, качваха се на кораби, пътуваха в голям страх до определена точка, в която се спускаха или приземяваха, и атакуваха. Когато и последният таанец паднеше мъртъв, се връщаха в базата или ги местеха на друго място, където строяха нова база, преминаваха обучение и се опитваха да изпепелят с огън ужасяващото прозрение, че единственият край на всичко това би била собствената им смърт или раняване, полудяване или победа.

Гледката на поредния изгрев се беше превърнала в единствената голяма победа.

Трябваше да изминат цели двайсет години, преди един статистик да съобщи радостната вест, че по време на Таанската война един войник от бойна част е преживявал средно не повече от трийсет дни участие в бойни операции.

За щастие твърде малко имперски войници преживяваха тези трийсет дни един до друг.

Но имаше и изключения, както и, за разлика от илюстрираното от хронологичната графика, имаше и трагедии.

Една от тях беше десантът на Пел/е.

Системите Пел/е бяха първостепенен приоритет за стратезите на Императора. Намираха се в центъра на галактически ръкав, съставляващ открай време част от Таанската империя. След като превземеше системите, Империята щеше да разполага с база-трамплин, от която да нанася удари, докато издирва и открие дълго търсената секретна таанска корабостроителна система.

Осма гвардия, която винаги изтегляше късата сламка, получи „честта“ да направи десанта. След две седмици подготвителни бомбардировки Имперският флот съобщи, че цялата таанска съпротива е смазана кръвопролитно. Транспортните кораби предприеха десант. Първата вълна беше унищожена още в атмосферата. Втората успя да достигне земята, след което таанците откриха огън.

Имперските стратези и психолози бяха допуснали груба грешка. Понеже таанците използваха стриктна военна и обществена структура, бяха предположили, че след като командните елементи бъдат унищожени или оставени без комуникации, самите войници ще спрат да се бият и ще започнат да се самоубиват или в най-лошия случай ще се бият неефективно.

Пренебрегнатата статистика, известна на империята много преди началото на войната гласеше, че таанците използват доста по-малко съотношение на офицери и подофицери към войници, отколкото която и да е редовна имперска част. Така че таанците се прегрупираха по взводове, огневи групи и импровизирани бойни части и дадоха отпор.

Предполагаше се, че за завладяването на системите Пел/е ще са нужни два имперски месеца и че ще е достатъчна Осма гвардия. Окончателната победа — ликвидирането на последния таански елемент — дойде след две имперски години. Междувременно бяха използвани шест дивизии, като всяка нова дивизия преминаваше на някой от световете на Пел/е краткотрайно последно обучение в бойни условия преди фронтален десант, което се превърна в стандартна оперативна процедура.

Осма гвардия беше унищожена. Двама командващи генерали бяха разжалвани, а частта претърпя осемдесет и три процента загуби в жива сила, преди да бъде изтеглена. Бойните й знамена бяха скатани и прибрани, гвардейците разпратени по други части, а частта възстановена от нулата.

Това само по себе си беше огромна катастрофа. Още по-неприятен беше фактът, че десантите срещу Пел/е бяха осъществени, преди Сен Клер да открие, че секретните корабостроителници са в системата Еребус, на половин империя от Пел/е.

Седемдесет и пет хиляди имперски войнишки трупа. Един милион двеста и петдесет хиляди таански трупа. В едно напълно безсмислено сражение.

Шест бойни флотилии удариха Еребус под командването на флотски маршал Йън Махони.

Така наречените цели-панацея — удряш и войната е свършила — обикновено са шеги, които вършат работа само когато една космическа сила има претенции за по-значителни суми.

Освен това тези ефектни цели обикновено биват удряни веднъж и само веднъж. Ако фабриката бъде разрушена, тя не би трябвало никога, никога повече да произвежда гадории.

Задължително се пренебрегва фактът, че след война, когато счетоводителите изчисляват колко ефективни са били бомбите, научават, че въпросната фабрика май не е била разпердушинена чак толкова и че със съгласувани усилия отново е започнала производство само няколко месеца след това.

Еребус приличаше на такава цел-панацея.

Махони, чието минало имаше повече допирни точки с реалността, отколкото на повечето пилоти под негово командване, приложи по-различен подход.

Системата Еребус беше гадна цел, защитавана от всяко оръдие и тежко въоръжен космически кораб, които таанците можеха да си позволят да отклонят от основните битки. А пилотите и зенитчиците се биеха до смърт.

Махони се погрижи смъртта им да бъде реална.

Първият му удар взе трийсет процента жертви. На повърхността на Фунди, главния свят на системата Еребус, имаше разбити разрушители и тактически кораби, а в открития космос — още стари кораби, бълващи отломки.

Махони изпрати корабите си и на следващия ден.

Двадесет и осем процента жертви.

Имаше екипажи, които се пречупиха и отказаха да се подчинят на заповедта за атака. Махони спокойно нареди да бъдат изправени пред военен съд и разжалва всички капитани, които си позволяваха да се усъмнят в основателността на заповедите му.

След това повърна в каютата си, изми си лицето и прати още мъже и жени на сигурна смърт.

След шест дни удари таанците нямаха с какво да се съпротивляват.

Махони изпрати своите бронирани, разузнавателни и разрушителни кораби.

Три бойни кораба и два тежки крайцера бяха загубени — но корабостроителниците на таанците, изглежда, излизаха завинаги от строя.

Махони нареди ударът да бъде повторен на следващия ден.

Наложи се да разжалва един флотски адмирал за оспорване.

Но корабите атакуваха още веднъж. И трети път.

Планетите от Еребус бяха превърнати в подходящи за паркинги места.

Но за да е напълно сигурен, противно на всички военни конвенции, Махони разпореди световете да бъдат наръсени с радиационни химикали.

Фабриките на Еребус можеше и да заработят отново — но всеки назначен в тях работник щеше да свети със собствена светлина.

Първа гвардия, старата част на Махони, сега предвождана от генерал-майор Галкин, оглави десанта на Наа.

По това време вече знаеха как да победят Таан:

Не стреляй по цивилните — те имат свои собствени проблеми. Изтикай ги в тила. Не предполагай, че има нещичко неминирано, от церемониалния флаг до грозната пластмасова отливка на лорд Феерле, от която става чудесен сувенир.

Един таанец може да е навсякъде. В яма край пътя. Привързан в короната на дърво. Заел огнева позиция в основата на статуя. Дебнещ дни наред край някоя изгоряла просека възможността да убие всеки имперски поданик, който попадне в обсега му, независимо боец, жена, чиновник или цивилен. И е много компетентен в кървавия си занаят.

В края на краищата Наа падна, въпреки че през последните дни съпротивата беше ръководена лично от лейди Атаго. Процентът на жертвите беше два пъти по-висок от очаквания, а битката продължи три пъти по-дълго от предвижданията — тези на щаба естествено. Самите пехотинци се смятаха за невероятни късметлии и невероятно добри бойци, щом са се отървали така леко.

Наа предостави на Империята отдавна необходимата основна база сред световете на Таан.

Сега вече можеше да започне истинският разгром.