Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите (46)

45.

„Рейнджърс“ играеха срещу „Блус“ в мача на десетилетието по гравбол според всички спортни коментатори в Империята. Сто хиляди същества се бяха натъпкали едно върху друго на „Ловет Арена“, за да видят дали играещите на собствена планета „Рейнджърс“ ще вземат реванш от страховитите „Блус“, които ги биеха в шампионата по гравбол три имперски години поред. Въпреки войната милиарди и милиарди — включително, както се говореше, и самият Вечен император — гледаха мача по риалити в домовете си.

До този момент играта се развиваше според очакванията. Към края на петата и последна част резултатът беше 53:53 след поредица от яки сблъсъци в продължение на четирите часа игра. В последната част Нейсмит, едрият център-нападател с червения екип на „Рейнджърс“, на четири пъти успя да си пробие път през и покрай тежкогравитационните цели на „Блус“ и да се озове на стрелкова дистанция и всеки път „Блус“ успяваха да се прегрупират и да затворят лекогравитационните коридори и да отблъснат „Рейнджърс“ в собственото им поле. Играта беше толкова оспорвана и ожесточена, че след всяка отбелязана точка на двата отбора следваше пълно тройно наказание на играчи.

Рабаж, центърът на „Блус“, хвана топката. Нападателите пред него се пръснаха — търсеха слабо място в защитата на „Рейнджърс“. Защитниците на „Блус“ заеха позиция в близост до лекогравитационните коридори. След това дойде моментът на Рабаж! Той спринтира покрай своите нападатели, направи финт наляво при една от целите и се понесе стремглаво през пролуката в защитата. При което остана съвсем сам. Пред него — незащитен лекогравитационен коридор! А накрая — така желаната червена ивица, отбелязваща голлинията на „Рейнджърс“! Публиката на домакините издаде стон. Бяха на прага на четвърта унизителна загуба. След миг Рабаж беше на лекогравитационната линия и подскачаше… подскачаше… подскачаше…

Танз Суламора натисна с длан бутона — изключи звука и затъмни огромните прозорци към игралното поле, — след което размаха гневно пръст към личния си съвет.

— Поемам всички рискове — каза с разтреперан от ярост глас. — Всички гласуват за премахването на Волмер. Чудесно. Но след това аз съм този, който трябва да свърши работата. Всички одобряваме плана. Прекрасно. Само че пак Танз е човекът, който си рискува главата с Шапел.

— Всички те подкрепяме, приятелю — измърмори Малперин. — Не разбирам какъв е проблемът. Ако ти паднеш, падаме всички. Нали вече се разбрахме за това?

— Абсолютно — добави успокоително едната от близначките Краа. — Двамата със сестра ми сме с теб от самото начало, Танз. Или гониш до дупка, или изобщо не се захващаш, това е нашето мото.

Суламора изсумтя. На пръсти се брояха бизнес създанията, които да са по-големи майсторки от Краа в изкуството на забиването на нож в гърба. Потърси с поглед подкрепа от Кайес, но сребърното сияние, изглежда, не обръщаше никакво внимание на никого и нищо. Отпуснато в едно от огромните меки кресла, то зяпаше в празния прозорец, сякаш все още гледаше незавършилия мач. Вбесен, Суламора гаврътна едно голямо питие. Останалите членове на съвета мълчаха и оглеждаха с престорен интерес оформения в стил „барок върху барок“ интериор.

Един от по-ексцентричните предци на Ловет беше построил тази огромна арена, която можеше да се използва при всякакви атмосферни условия. На Първичен свят нямаше равна на нея. В рамките на няколко дни можеше да бъде преустроена така, че да домакинства на всякакви прояви — от селскостопански изложения до състезания за скутери. Местата за зрители бяха проектирани така, че дори най-бедният запалянко виждаше отлично случващото се. А над всичко се извисяваше внушителният купол — апартаментът на собственика. В този апартамент можеха да се забавляват неколкостотин „близки приятели“, макар че огромният брой ярки картини, препарирани животински глави, очукани статуи и мебели с причудливи форми бяха причина дори само двама души да получат пристъп на клаустрофобия. Обстановката беше в състояние да събуди насилствените инстинкти дори на най-заклетите пацифисти.

Вероятно затова и Суламора се държеше така необичайно — да изпадне в ярост пред колегите си. Или пък причината бе в това, че неочаквано се бе почувствал крайно уязвим. Както се развиваха нещата, ако планът се провалеше, вината щеше да се стовари изцяло върху него. Останалите бяха чисти. Нищо не беше в състояние да ги разобличи. На всичко отгоре това вероятно беше последната възможност за среща на членовете на публично място, без това да предизвика подозрение. Мачът между „Рейнджърс“ и „Блус“ може би беше последният им повод.

Накрая Кайес наруши тишината и заговори направо:

— Какво искаш от нас, Танз?

Суламора му благодари с кимване и извади от джоба си шест карти. Плъзна ги по масата като крупие — по една за всеки от седналите около масата и една за него. Картите бяха от издръжлива пластмаса. Кайес пръв пъхна картата си във видеопроцепа пред себе си. Пред него се появи малък отвор и върху миниатюрния екран заблещукаха букви. Останалите направиха същото със своите карти.

НИЕ, ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЛИЧНИЯ СЪВЕТ, СЛЕД СЪОТВЕТНОТО ОБСЪЖДАНЕ, СТИГНАХМЕ ДО НЕОХОТНОТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ЧЕ ВЕЧНИЯТ ИМПЕРАТОР СТАВА ВЪВ ВСЕ ПО-РИСКОВАНА И ОПАСНА СТЕПЕН НЕСТАБИЛЕН. ПО ТАЗИ ПРИЧИНА РЕШИХМЕ ДА ПРЕДПРИЕМЕМ СЛЕДНИТЕ ДЕЙСТВИЯ…

Това беше предисловието към едно политическо убийство. Най-отдолу имаше шест празни места за отпечатъците на всеки от седналите около масата. След поставянето на отпечатъка нямаше връщане назад. И всеки от конспираторите щеше да носи еднаква вина.

Последва дълга пауза. Пръв беше отново Кайес — усмихна се и постави отпечатъка си. Останалите направиха същото един подир друг.

Шапел щеше да бъде задействан.

На игралното поле публиката на домакините ликуваше. Победеният отбор на „Блус“ напускаше терена през шпалир от въоръжени полицаи. Съотборниците на Нейсмит го бяха вдигнали на раменете си. Ликуващите запалянковци напускаха стадиона като вълна на път към една славна вечер на грабежи, плячкосване, пиене и всеобщо трошене на глави.

Честта беше възвърната.