Метаданни
Данни
- Серия
- Стен (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Revenge of the Damned, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Камен Костов, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2009)
Издание:
ИК „Бард“, 2005
ISBN 954-585-646-7
Поредица: „Избрана световна фантастика“ №125
Английска, първо издание
Превод Камен Костов
Редактор Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов
История
- — Добавяне
11.
След речта на полковник Дерзин затворниците бяха откарани под строй от вътрешния двор през разрушения олтар в тяхната зона. Пръснаха се из катедралата, за да огледат новия си дом.
За първи път от момента на пленяването си се намираха в прекалено голям за броя им затвор. Най-отвратителното за създания извън закона беше принудителната липса на уединение. Невъзможността нито за миг да останеш сам. И сега хилядата недохранени същества, разквартирувани в комплекс, който можеше да събере 15000 души, се пръснаха, като раздухани от вятъра.
Стен и Алекс проведоха разискване.
— Господин Килгър?
— Да, пожарникар Хори?
— Какъв е най-лесният начин за измъкване от тази гробница?
— Ня’ам ник’ва представа. Но бих рискувал през източното или западното крило или нейде близо до олтара. Най-гот през южното крило, щот е най-близо до скалите.
— Правилно.
След което се заоглеждаха за убежище в най-южното и най-дълго крило на катедралата.
Бяха бегълци. Опитни бегълци. Достатъчно опитни, за да си дадат сметка, че при никакви обстоятелства собственото им убежище не бива да е в близост до центъра на активната дейност. Веднъж другарите им по съдба бяха започнали прокопаването на тунел направо от килията и те бяха осъзнали невъзможността за спокойствие и тишина — на всеки двайсет минути тунелджиите изкарваха торби с пръст, а надзирателите правеха внезапни обиски.
След малко откриха местенце.
— Нъл’ е приятно? — попита доволно Алекс.
Стен огледа помещението. Беше великолепно. В съзнанието му изникна подходяща обява „Под наем“:
„ОГРОМНА СТАЯ. 20×15 метра. Достатъчно място да гониш котка. Донесете си котка. Плъховете осигурени. Бивш офис на религиозен служител на средно ниво от вероятно отмрял орден. Помещението включва ПГ[1], но без досадни прожектори през нощта. ВТОРИ ЕТАЖ, което предпазва от бъдещи тунелджии и спортисти от долния етаж, но още два етажа до покрива, което защитава от безпокойство от надзиратели, кандидат-бегълци и плъхове на покрива, както и от дъжд, тъй като покривът е разрушен само наполовина. ВКЛЮЧВА: останки от четири легла, от които могат да се сглобят два нара. Всевъзможни остатъци от пластмаса и метал. Строшено бюро. Много дебели стени, които не само предпазват от слънчево изгаряне, но може би съдържат и любопитни проходи. ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ: една-единствена крушка на тавана, очевидно свързана с мрежата. ВОДОЗАХРАНВАНЕ: в близост. МНОГОКРАТНО ВЪЗВРЪЩАЕМА ИНВЕСТИЦИЯ. Дойдете ли тук, няма да искате да си тръгнете“.
Да бе, помисли си Стен и се отказа да остроумничи, Как, по дяволите, щяха да се измъкнат оттук? Алекс потупваше стените — проверяваше за „бръмбари“; нямаше никакъв начин през тесните прозорчета към тях да е насочен дистанционен микрофон.
— Главният надзирател обажда ли се?
— Не още.
— Аха. Е, значи затуй аз ще съм надзирател, а ти няк’ъв низш пожарникар. То си е ясно.
— Никога не съм оспорвал, че ти предстои затворнически кариера.
— Нит’ са мазня, нит’ са плаша и мога да т’смачкам — отговори Алекс — Запуши си устата и чуй: тук ще ни глезят и ще ни използват. Ето въпросът ми: ще сътрудничим ли?
Въпросът на Килгър прозвуча сериозно и Стен вече не беше пожарникарят Хорацио. Така че отговори като командир и старши на Алекс.
— Да. Май става дума за това да ни използват във военната промишленост. Най-глупашкото хрумване, което съм чувал напоследък.
— Мой’м да са позабавляваме — съгласи се Алекс.
— И при първа възможност да се измъкнем.
— Ние?
— Тук не познавам никого освен теб и Вирунга. Може да има двойници, може да има доносници, може да има агенти.
— Може да има и убийци.
— Не залагай на това. Дори таанците имат известни стандарти.
— Няк’ва идея как ще офейкаме?
— Това е твое задължение, господин Килгър. Точно затова ти си надзирател, а аз съм само един шибан пожарникар.
Алекс се ухили и двамата отново поеха ролите си точно в момента, в който някой тресна вратата със силата на горила. Беше почти същото, тъй като беше старши офицер полковник Вирунга. Двамата застанаха мирно.
Вирунга нямаше време за предисловия.
— Таанците искат… сътрудничество. Тъпотия. Предани по принуда… Тъпо.
За Стен и Алекс не беше нужно да демонстрират съгласие.
— Тъпо. Тъпо.
Стен вдигна вежди. Никога не беше чувал н’раянец да повтаря дума. Сигурно беше вбесен.
— Дълг… войник… бягство. Съпротива. Прав ли съм?
Повторение… и цяло изречение!
— Да, сър.
— Разбрах… Съгласих. Затова сега ти Голям X.
Алекс понечи да каже нещо, но Стен му махна да замълчи.
— Полковник. Нямате право да постъпвате така с мен!
— Постъпих. Току-що.
— По дяволите. Защо?
Командната верига във всеки затвор беше сложна и често негласна. Големият X беше брънка от тази командна верига. Името беше на еони — отпреди възникването на Империята. Големият X отговаряше за всички опити за бягство в един лагер. Властта му беше абсолютна. Част от хипнообучението, което получаваха всички привлечени на имперска служба, беше „как да се държа, ако ме заловят“. Това включваше очевидното: не разкривай никаква ценна военна информация, докато не те насилят физически или психически; не предлагай доброволно услугите си, ако не ти заповядат; помни, че макар да си затворник, войната продължава и от теб се очаква да воюваш по всички възможни начини.
Продължаваш да воюваш.
Стремиш се да избягаш.
Заповедите на Големия X в тесните рамки на опитите за бягство отменяха всички други заповеди, включително тези на старшия имперски офицер. Щом Големият X бъдеше назначен, властта му беше абсолютна. Големият X, главата на комитета за бягства във всеки лагер, можеше да е с всякакъв чин — от редник до маршал. Подобна репутация беше рискована. Ако го разкриеха, го чакаше незабавна смърт, мозъчно изгаряне или най-малкото транспортиране в лагер за обречени на смърт.
Не тази обаче беше причината за възражението на Стен.
Истинската причина беше, че обикновено избираха Големия X, защото бе най-отявленият беглец или бунтар в един лагер. Но тъй като всички опити за бягство трябваше да се одобряват от неговия комитет, той поемаше задължението да не участва лично в никакви бягства.
Като посочваше Стен, полковник Вирунга го обричаше да остане военнопленник до края на войната. Или докато таанците не разкрият самоличността на Големия X и не го ликвидират.
Вирунга отговори на въпроса му.
— Защото… доверие. Известна величина. Останалите? Непознати.
Нямаше какво да възрази. Вирунга отдаде чест и напусна. Стен и Алекс се спогледаха. Не им хрумваха достатъчно подходящи за случая ругатни, а не смятаха сълзите за допустими.
Добре, помисли си Стен. Щом съм лишен от възможността лично да тормозя таанците, ще създам 999 заместници, от които ще им се завие свят.
Деветстотин деветдесет и осем, поправи се, като погледна към Алекс. Щом съм принуден да кисна тук до края на войната, ще ми трябва поне един тип за компания.