Алън Кол, Крис Бънч
Отмъщението на прокълнатите (45)

44.

Вечният император наистина прояви интерес.

Само че не беше сигурен какво точно да предприеме, след като разполагаше с данните за скитанията на лорд Феерле. Всъщност, коригира сам себе си той, много добре знаеше какво да направи. Проблемът беше как да го направи.

По дяволите, колко му липсваше Махони! Ако дъртият пич все още беше началник на разузнавателния корпус, щеше да е достатъчно само да му намекне по-сериозно. Но настоящият шеф на разузнаването се случи порядъчно праволинеен. Което означаваше прекалено етичен, за да бъде добър шпионин. Мамка му, изруга Императорът. Защо ми беше да повишавам Махони?

Пръстите на Вечния император посегнаха към бутилката стрегг. Поколеба се, след което посегна към сместа, която наричаше скоч. Нужна беше малко интелигентност, не само сляп инстинкт.

Ликвидирането на друг владетел беше приемливо само на книга — в историческите романи. А дори и в тях за предпочитане беше прекият ръкопашен двубой, помисли си мрачно Императорът. Ако Ханк Ду лично беше натрошил Бекет с първия попаднал му подръка боздуган, вместо да се лигави с някакъв си съд, пресата щеше да се отнесе по-благосклонно към него.

Не че някой политик имаше морални скрупули по отношение на покушенията. Нервираше ги мисълта, че човекът от срещуположната страна на масата за преговори може да вземе нещата прекалено лично. Убийството на милиони беше едно, но да ликвидираш някой от собствената си класа? Класата на шефовете? Срамота.

След като поразмисли, Императорът задейства операцията — тя така и не получи название или постоянно досие дори в най-поверителните военни архиви.

Императорът поиска спецификациите да включват всички идентификационни кодове — от визуални до мощността на двигателите на най-съвременните таански бойни кораби. Тъй като досието на Феерле показваше, че обича да пътува изискано, значи щеше да използва най-новия и модерен клас, с който разполагаше. Нищо че съответният кораб би бил по-полезен в бой, отколкото да го използва за превоз.

Разузнавателните данни показваха, че таанците строят три нови свръхбойни кораба. Единият беше завършен, вторият в пробен период, а третият почти готов.

На техниците от корпус „Живак“ бяха спуснати указания да изготвят детонатор, който да взривява заряда си само след като в обсега му попадне активен идентификационен код на конкретния клас кораби. Срокът за конструирането на детонатора беше само няколко дни — обиколката на лорд Феерле щеше да започне всеки момент.

Това не беше проблем. Техниците — по тяхно собствено описание — дотолкова бяха свикнали да съчетават невъзможното с невероятното при абсурдни обстоятелства, че се смятаха способни да направят всичко от нищо.

Взривните заряди бяха конструирани. Шестнайсет на брой. Изискването беше да са в касетъчен, неразпадащ се, малък по обем експлозив и да могат да унищожат голям обект от типа на таански боен кораб, когато попадне в непосредствена близост.

Това, че бяха шестнадесет, не беше случайно. Главното пристанище на Кормартен разполагаше с шестнайсет пилотирани кораба.

Шестнадесетте заряда бяха предадени на инфилтрираните на Кормартен служители на „Богомолка“.

Експлозивите бяха поставени в пилотираните кораба и „богомолците“ се оттеглиха, без да установят контакт помежду си. Биха се засрамили, ако се случеше нещо друго. Не проявиха никакъв интерес към съдържанието на касетките, както и за какво, срещу кого и за коя дата са предназначени. Впоследствие щяха да разберат — ако операцията успееше — в уединението до тезгяха на някой бар. По всяка вероятност едва след края на войната.

Цялата документация по операцията срещу управника на Таан се събра в един микрофиш. Фишът беше доставен лично на ръка на Вечния император и унищожен. След това той изпрати компютърните експерти на „Живак“ да проверят системата и да се уверят, че не съществуват резервни, „призрачни“ и дублирани копия на фиша.

После, удовлетворен, си наля стрегг и зачака.

Бойният кораб на лорд Феерле „Коунмо“ изключи двигателя АМ2 и продължи да се спуска към Кормартен с двигателя „Юкава“. Командирът на кораба беше горд, че навигаторите му бяха успели да изведат кораба на по-малко от 0,10 астрални единици от нужното място. Получиха сведение за приближаването на шест кораба — един пилотиран и придружаващия ескорт.

Командирът уведоми за това лорд Феерле, който се намираше в каютата си и тъкмо си донагласяше една от мантиите с дракон на гърдите.

Докато дипломатите от екипа на Феерле разговаряха по комуникационната система с ескорта, пилотираният кораб се приближи към предния люк без излишни церемонии. При контакта между двата кораба бомбата експлодира.

Експертите по взривовете от „Богомолка“ бяха планирали взривът да отнесе цялата носова част на таанския боен кораб. Но тъй като „Коунмо“ беше нов, пожарогасителните му системи бяха все още в изпитателен срок. Поддържащите системи не бяха в пълна изправност. Така че взривът разкъса корпуса и проникна до двигателното отделение.

Горивото АМ2 експлодира.

„Коунмо“ престана да съществува — както и пилотираният кораб, два от приближаващите кормартенски кораба и шест от таанските бойни кораби, ескортиращи лорд Феерле.

Както бе предупредил в началото на войната, Императорът започваше да взема нещата много лично.