Нора Робъртс
Прослава в смъртта (20)

Двайсета глава

Парадоксално наистина, но в момент, когато разследването бе навлязло в последната си фаза, Ив имаше усещането, че се забавлява. Нямаше друг избор, освен да чака обаждането на Фийни и да размишлява, че обстановката тук не може да се сравнява с нейния кабинет, а храната няма нищо общо с буламачите от закусвалнята.

Рурк приемаше гостите във великолепната зала с купол. Паркетът беше лакиран, по стените имаше огледала, блестяха ярки светлини. Покрай заоблените стени бяха поставени дълги, извити маси, които бяха отрупани с екзотични деликатеси.

Имаше яйца, големи колкото залък, които се снасяха от мониторни гълъби във фермите на Луната; крехки скариди от Японско море, сирена, които се топяха върху езика, тестени изделия с пълнеж от пастет или крем, оформени в причудливи фигури, хайвер върху парченца лед и изобилие от пресни плодове със захарна глазура.

Но това не беше всичко. Покрай отсрещната стена на залата имаше специални маси с нагреватели, а ястията върху тях съблазнително ухаеха на подправки. Част от менюто беше предназначено за вегетарианци, а на дискретно разстояние се намираха ястията за хора, които обичат месо.

Рурк беше предпочел музика, която се изпълнява на живо, пред тази на запис. Оркестърът на терасата свиреше тихо и нежните мелодии не заглушаваха разговорите. Разбира се, по-късно щеше да дойде времето на бързите ритми, които да подмамят присъстващите към дансинга.

Дамите носеха великолепни тоалети, блестящи бижута и ухаеха на скъпи парфюми. Мъжете не им отстъпваха по елегантност. Между гостите ловко се промъкваха сервитьори с черни костюми и сребърни подноси с кристални чаши, пълни с шампанско.

— Тук е направо страхотно — обяви Мейвис и лапна една черна гъбка. Тази вечер се беше облякла консервативно, което означаваше, че дрехата покриваше по-голяма част от тялото й, а косата й беше в банален червеникав оттенък. Все пак не беше напълно изневерила на стила си и носеше червени контактни лещи. — Още не мога да повярвам, че Рурк ме покани.

— Нали си моя приятелка.

— Така си е. Слушай, смяташ ли, че ще бъде възможно по-късно, когато всички са добре пийнали, да навия оркестъра да ми акомпанира?

Ив огледа богатите и привилегировани гости, скъпите им бижута, и се усмихна.

— Мисля, че ще бъде прекрасно.

— Супер! — Мейвис й стисна ръката. — Отивам да поговоря с оркестрантите и да ги накарам да ме обикнат.

— Лейтенант!

Ив проследи с поглед Мейвис, после извърна очи и видя пред себе си Тибъл.

— Сър.

— Тази вечер не изглеждате… като ченге.

Младата жена неловко запристъпва от крак на крак, а той се засмя.

— Това беше комплимент. Рурк е организирал страхотен купон.

— Да, сър, в името на една благородна кауза — заяви Ив, макар да не си спомняше точно каква бе целта на празненството.

— Точно така. Жена ми също активно участва в тази кампания. — Взе чаша от подноса на минаващия покрай тях сервитьор и отпи от шампанското. — Всичко щеше да бъде прекрасно, ако не се налагаше да нося този идиотски смокинг. — Той нервно подръпна яката на ризата си.

Жестът му я накара да се усмихне.

— Само ако знаехте какъв ад е да носиш такива обувки…

— Да бъдеш в крак с модата изисква определени жертви.

— Предпочитам да бъда безвкусно облечена, но да се чувствам удобно. — Тя едва устоя на желанието да дръпне надолу мини полата, плътно прилепнала към задните й части.

Тибъл я хвана под ръка и я поведе към един изкуствен храст, който отчасти ги закриваше от останалите гости.

— След като си разменихме задължителните банални реплики, искам да ви кажа, че блестящо се справихте с разследването.

— Направих гаф с Анджелини.

— Не, просто следвахте законите на логиката. А когато втория път започнахте от самото начало, открихте важни подробности, които другите бяха пропуснали.

— Срещата ми с онази наркоманка беше чист късмет, сър.

— В нашата професия е важно да имаш късмет. Както упорство и способност да забелязваш дори най-незначителните подробности. Успяхте да го уличите, Далас.

— Но все още не сме го заловили.

— Този тип няма да ни се изплъзне. Собствената му амбиция ще ни помогне да го открием. Заради стремежа му да се появява на малкия екран, много хора биха го разпознали.

На Ив също й беше хрумнала подобна мисъл. Замълча, престраши се и каза:

— Сър, да не забравяме приноса на полицай Пийбоди. Тя притежава набито око и добър инстинкт.

— Същото сте написала и в рапорта си. Няма опасност да го забравя. — Погледна часовника си и Ив изведнъж си даде сметка, че и той е изнервен. — Обещах на Фийни бутилка ирландско уиски, ако до полунощ успее да проникне в компютъра.

— Ако не друго, това допълнително ще го стимулира. — Тя насила се усмихна. Нямаше смисъл да му напомня, че в апартамента на Морз не откриха ножа, с който са били извършени убийствата. Тибъл винаги беше отлично информиран.

Внезапно тя забеляза, че Марко Анджелини влиза в залата, и цялата настръхна.

— Извинете, сър. Видях човек, с когото непременно трябва да говоря.

Тибъл сложи ръка на рамото й.

— Не е необходимо, Далас.

— Грешите, сър. Налага се.

Когато Анджелини я забеляза, гневно вирна брадичката си. Спря, кръстоса ръце зад гърба си и намръщено я изчака да се приближи.

— Добър вечер, господин Анджелини.

— Лейтенант Далас.

— Длъжна съм да се извиня заради неприятностите, които създадох на вас и на семейството ви по време на разследването.

— Нима? — Студените му очи не се откъсваха от лицето й. — Наричате „неприятност“ това, че обвинихте сина ми в извършване на убийство, че го подложихте на терор и унижения и че почти довършихте покрусен от мъка човек, като го арестувахте, макар единственото му „престъпление“ да беше, че е станал неволен свидетел на престъпление?

Ив нямаше намерение да се оправдава, въпреки че можеше да му напомни как синът му не само бе станал свидетел на престъпление, а и позорно бе избягал, а после бе предложил и подкуп на служител на полицията.

— Съжалявам, ако съм допринесла за задълбочаване на емоционалната травма на членовете на семейството ви.

— Съмнявам се, че разбирате значението на тази фраза. — Той сведе очи. — Питам се дали нямаше да е по-уместно да преследвате истинския убиец, вместо да се правите на светска пеперудка в компанията на могъщия си… приятел. Не можете да ме заблудите, Далас. Вие сте само една използвачка и кариеристка, готова да се продаде, за да привлече вниманието на медиите…

— Марко — промълви Рурк и постави ръка на рамото на Ив.

— Не! — Тя настръхна от допира му. — Не искам никой да ме защитава. Остави го да се доизкаже.

— В никакъв случай. — Обърна се към Анджелини и заяви: — Приемам, че душевното ти състояние е причина да обиждаш Ив в собствения й дом. Мястото ти не е тук — добави с леден тон, който подсказваше, че изобщо не оправдава постъпката му. — Ще те изпратя до вратата.

— Знам пътя. — Погледът на Марко прониза Ив. — А колкото до нашите делови отношения, Рурк, ще се погрижа да ги преустановя в най-кратък срок. Вече не се доверявам на мненията и преценките ти.

Разтреперана от гняв, Ив сви длани в юмрук, когато той се отдалечи.

— Защо се намеси? И сама щях да се справя!

— Възможно е — отговори Рурк и я обърна с лице към себе си. — Но се почувствах лично засегнат. Не мога да разреша на никого да те обижда в моя дом.

— Само на Съмърсет, нали? — пошегува се тя.

Рурк се усмихна и леко я целуна по устните, после докосна бръчицата между веждите й.

— Разрешавам това поради ред причини, които не мога да споделя с теб.

— Добре. Страхувам се, че членовете на семейство Анджелини ще намразят еднакво и двама ни.

— Все някак ще го преживеем. Искаш ли чаша шампанско?

— След малко. Отивам да си оправя грима. — Тя докосна лицето му. Започваше да свиква да проявява нежност към него в присъствието на други хора. — Длъжна съм да те предупредя, че Марс има записващо устройство в чантата си.

Рурк целуна трапчинката на брадичката й и я поправи:

— По-точно — имаше. Побързах незабелязано да го конфискувам, когато тя се опита да ме интервюира.

— Браво. Никога не си споменавал, че джебчийството е сред твоите умения.

— Никога не си ме питала.

— Подсети ме да го сторя или по-точно най-подробно да те разпитам.

Всъщност тя нямаше намерение да се занимава с грима си. Необходими й бяха няколко минути да възвърне самообладанието си и отново да се свърже с Фийни, който навярно щеше здравата да я наругае задето прекъсва работата му.

Каза си, че му остава само един час и никак не е зле да му го напомни. Точно когато застана пред вратата на библиотеката и се готвеше да набере кода за отварянето й, Съмърсет сякаш се материализира от сенките.

— Лейтенант, има обаждане за вас. Търсеха ви лично и съобщиха, че е спешно.

— Фийни ли ме търси?

— Господинът не благоволи да ме уведоми за името си — надменно изрече Съмърсет.

— Ще се обадя оттук. — Тя изпита силно задоволство, когато затръшна вратата под носа му. После нареди да се включи осветлението.

Почти беше свикнала с гледката на полиците, отрупани с книги в кожени подвързии и с хартиени страници, които шумоляха при прелистването им. За пръв път не се загледа в тях, а побърза да се приближи към бюрото, върху което беше видеотелефонът.

Включи звука и монитора и се вкамени.

— Изненада! — усмихнато възкликна Морз. — Обзалагам се, че не си очаквала да ме чуеш. Майчице, колко си елегантна! Изглеждаш страхотно.

— Търсих те, Си Джей.

— Знам, скъпа. Търсила си много неща. Знам, че разговорът ни се записва, но хич не ме е грижа. А сега слушай внимателно. Всичко трябва да си остане между нас, иначе ще започна да кълцам парче по парче една твоя приятелка. Хайде, Надин, кажи „здрасти“ на Далас.

Протегна ръка и репортерката се появи на екрана. По лицето й се четеше неописуем ужас и макар Ив да беше свикнала с подобни гледки, сега се вцепени.

— Причини ли ти нещо лошо, Надин?

— Ами… — Тя изпищя, тъй като Морз я хвана за косата, дръпна главата й назад и опря дългия нож в гърлото й.

— Хайде, кажи й, че бях адски мил с теб. — Прекара тъпата част на острието по шията й и процеди: — Кажи й, кучко!

— Нищо ми няма. Добре съм. — Надин затвори очи и по лицето й се стече сълза. — Съжалявам.

— Съжалявала… — замислено произнесе Морз и допря страната си до тази на Надин, така, че лицата им да се виждат на екрана. — Съжалява, че в стремежа си да бъде на върха, успя да се изплъзне от охраната и попадна право в обятията ми. Прав ли съм, Надин?

— Да.

— Обещавам, че ще те убия, но не така бързо, както другите кучки. Ще го направя бавно и ще ти причиня нечовешка болка, ако приятелката ти лейтенант Далас безпрекословно не изпълни заповедите ми. Хайде, Надин, кажи й, че ще го сторя.

— Ще ме убие. — Репортерката стисна устни, но те продължиха да потръпват. — Ще ме убие, Далас.

— Точно така. Не искаш приятелката ти да умре, нали? Двете с Надин сте виновни за смъртта на Луиз. Не беше необходимо да я убивам. Знаеше си мястото и не се правеше на голяма клечка. Да, Далас, ти си причина за смъртта й. Навярно не искаш това отново да се случи.

Продължаваше да притиска ножа към гърлото на Надин и Ив забеляза, че ръката му трепери.

— Какво искаш, Морз? — Припомни си психологическия му портрет, който беше изготвила доктор Майра, и заговори, като внимателно подбираше думите си: — Хвана ме на тясно. Сега ти диктуваш условията.

— Абсолютно! — Лицето му се озари от сияйна усмивка. — Абсолютно си права. Вече си разбрала къде се намирам — в едно тихо кътче на парка Гринпийс, където никой няма да ни досажда. Ах, какви красиви дървета са засадили природозащитниците! Гледката е великолепна. Разбира се, тук никой не идва нощем. Освен ако умее да разблокира електронното поле, което е предназначено да ограничи достъпа в парка на скитници и наркомани. Разполагаш само с шест минути да дойдеш тук, за да продължим преговорите.

— Шест минути? Едва ли ще успея да стигна до парка за толкова кратко време. Ако попадна в задръстване…

— Постарай се да не попаднеш! — отсече Морз. — Имаш точно шест минути, Далас, считано от края на разговора. Закъснееш ли само с десет секунди, колкото са необходими да повикаш полицията на помощ, ще започна да работя върху Надин. Ще дойдеш сама. Ако подуша, че водиш друго ченге, моментално ще изпълня заплахата си. Надин, нали молиш приятелката си да дойде сама? — Сякаш да я подтикне да му отговори, обърна острието и поряза шията й.

— Моля те, недей! — Тя се опита да се изтръгне от хватката му, а тънка струйка кръв потече по шията й. — Моля те.

— Направиш ли го още веднъж, отказвам да преговаряме — извика Ив.

— Ще преговаряш и още как! Имаш на разположение шест минути. И те започват да текат от този момент.

Екранът потъмня. Ив се поколеба, готова да се свърже с диспечера. За броени минути паркът ще бъде обкръжен от полицейски коли. В този миг си спомни, че някой е подслушвал разговорите й и е уведомил Морз за намерението й да го арестува.

Спомни си и за кръвта, която се стичаше по шията на Надин.

Тичешком прекоси библиотеката и натисна копчето на асансьора. Трябваше да вземе оръжието си.

 

 

Си Джей Морз великолепно се забавляваше. Едва сега започваше да осъзнава, че се е минал, като е убивал жертвите си с един замах. Много по-голямо удоволствие му доставяше да наблюдава как страхът постепенно изпълва жертвата му, как нараства с всеки изминал миг.

Виждаше го в изцъклените очи на Надин Фарст. Всъщност сега на мястото на очите й се виждаха само огромни, почти черни зеници. Морз с наслада си каза, че буквално я е изплашил до смърт.

Не я беше порязал отново. Не че не жадуваше да го стори. Напротив, често размахваше ножа пред очите, за да подклажда страха й. Ала дълбоко в душата си се безпокоеше от появата на оная мръсница Далас.

Да се справи с нея не беше проблем. Ще я укроти по единствения начин, който жените разбират — като я убие. Но няма да го направи бързо, няма да я дари с лека смърт. Нямаше да й прости, че се опита да го надхитри.

Жените непрекъснато се опитват да командват, винаги се изпречват на пътя ти в мига, когато решиш, че си стигнал върха. През целия си живот Морз беше патил от тях, като се започне с онази нахална мръсница майка му.

„Не полагаш достатъчно усилия, Си Джей: напрегни си ума, за бога! Няма да успееш в живота си с красота и чар, просто защото не ги притежаваш. Очаквам много повече от теб. Старай се да бъдеш най-добрият във всяко начинание, иначе ще си останеш кръгла нула.“

И той беше послушал съветите й. Усмихна се и взе да гали Надин по косата, а тя цялата трепереше. Години наред слушаше противния й глас, преструваше се на добър и предан син, а нощем кроеше планове да я убие. Понякога му се присънваше нещо чудесно — че най-сетне е накарал тази властна жена да замлъкне веднъж завинаги. Събуждаше се облян в пот и мечтаеше сънят да се превърне в действителност.

— Най-накрая я убих — обърна се той към Надин, сякаш разговаряха най-приятелски, и допря върха на ножа до пулсиращата й вена. — Беше толкова лесно. Беше сама в голямата, шикозна къща и се занимаваше с големите си, важни дела. Когато влязох, възкликна: „Си Джей, какво правиш тук? Само не ми казвай, че отново са те уволнили. Никога не ще успееш в живота, ако не проявиш повече старание“. А пък аз се усмихнах и извиках: „Млъквай, мамо, затвори си проклетата уста“. После й прерязах гърлото.

Илюстрира думите си, като леко прекара ножа по шията на Надин, така че само да я издраска.

— Старата се задави от кръвта си, опули се и най-сетне млъкна завинаги. Послушах последния й съвет. Време бе да проявя повече старание, да си набележа определена цел. Реших да отърва света от всички нахални жени, които се стараят да поставят хората от противоположния пол под чехъл, да отнемат мъжествеността им. Да очистя всички самовлюбени самохвалки като Тауърс и Меткаф. И като теб, Надин. — Наведе се, целуна я по челото и повтори: — Също като теб.

Надин изхленчи, страхът беше сковал разума й. Тя преустанови опитите да освободи завързаните си ръце, напълно се отказа да се съпротивлява. Седеше неподвижно като кукла, като от време на време потръпваше.

— Непрекъснато се опитваше да ме изместиш. Дори отиде да уговаряш шефовете да ме отстранят от новинарския екип. Обяснила си им, че… — Отново допря ножа до гърлото й. — … че съм пълен глупак и досадник. Онази мръсница Тауърс дори не благоволи да ми даде интервю. Накара ме да потъна в земята, когато не ми обърна внимание на една пресконференция. Но аз й го върнах тъпкано. Добрият репортер е длъжен да проучи всичко, нали, Надин? Заех се с това и скоро научих прелюбопитна, пикантна клюка за онзи идиот, любовника на дъщеря й. Обаче търпеливо изчаках щастливата майка на младоженката да подготви цялата сватба. Можех да започна да я изнудвам, но не към това се стремях. Когато през онази нощ й се обадих и й съобщих голите факти, Тауърс направо побесня. — Той присви очите си, които налудничаво проблясваха. — Онази вечер тя щеше да разговаря с мен, Надин. Обзалагам се, че нямаше да се преструва на недостъпна. Сигурен съм, че би се опитала да ме съсипе, макар че щях да изнеса само проверени факти. Обаче Сисли Тауърс беше голяма работа и би се опитала да ме смачка като хлебарка, точно както ми каза по видеотелефона. Но все пак изпълни дословно указанията за срещата. Когато се приближих към нея на онази отвратителна уличка, тя подигравателно ми се усмихна и заяви: „Не обичам да чакам никого. А сега, мръснико, ще си уредим сметките“.

Морз се запревива от смях и се хвана за корема.

— Набързо си уредих сметките с нея, също както с добрата ми стара майчица.

Удари Надин по главата, изправи се и застана пред камерата, която беше инсталирал, и заговори:

— Аз съм Си Джей Морз. Часовникът вече отброява последните секунди от определеното време. По всичко изглежда, че героичната лейтенант Мръсница не ще се появи навреме, за да спаси друга мръсница от екзекуция. Експериментът доказа баналната и смятана за проява на мъжки шовинизъм максима, че жените винаги закъсняват.

Изсмя се гръмко и с всичка сила удари Надин, която се строполи на пейката. Морз отново пискливо се изсмя, след което се овладя, застана пред обектива и заговори:

— Излъчването по телевизията на екзекуции беше забранено в тази страна през 2012-та, пет години преди Върховният съд да обяви, че смъртното наказание е противоконституционно. Разбира се, съдът беше принуден да вземе това решение под натиска на пет устати и малоумни жени, поради което обявявам закона за невалиден.

Извади от джоба на сакото си фенерче, сетне се обърна към Надин:

— Сега ще се включа в честотата на Канал 75. След двайсет секунди ще бъдем в ефир. — Замислено наклони глава и добави: — Честно казано, не е лошо да се гримираш — изглеждаш ужасно. Жалко, че не разполагаме с време. Навярно искаш да изглеждаш красива за последния репортаж в живота ти. — Приближи се до нея, допря ножа в гърлото й и се обърна към камерата. — Старт след десет, девет, осем… — Вдигна поглед, когато чу, че някой тича по алеята, покрита със ситни камъчета. — О, ето, че идва прочутата лейтенант Далас. И то няколко секунди по-рано от определеното.

Ив рязко спря, подхлъзна се върху камъчетата, но успя да запази равновесие и смаяно ококори очи. През десетте години служба в полицията беше виждала какво ли не. Мечтаеше някои гледки завинаги да се заличат от паметта й. Но нищо не можеше да се сравни със сцената, която се разкри пред погледа й.

Фенерчето на Морз осветяваше скамейката, където Надин седеше отпусната, със засъхнала кръв по шията.

Морз, издокаран в елегантна риза с кръгла яка и подходящо сако, стоеше зад нея с опрян в гърлото й нож. Срещу тях върху малък триножник беше поставена камера. Червената й лампичка светеше, без да мига, като око на циклон.

— Морз, какво правиш, по дяволите?

— Предаване на живо — бодро отвърна той. — Моля, лейтенант, застанете в осветения сектор, за да ви видят зрителите.

Без да откъсва поглед от него, Ив пристъпи под светлината на фенерчето.

 

 

„Защо ли Ив се бави толкова“ — помисли си Рурк и внезапно изпита раздразнение от глъчката около себе си. Очевидно е била по-разстроена, отколкото е предполагал. Той съжали, че се е отнесъл толкова меко с Анджелини.

Не бива да допуска любимата му жена да изпадне в депресия или да поеме вината върху себе си. Трябва да се погрижи да прогони черните й мисли. Незабелязано напусна ярко осветената зала, музиката и гласовете постепенно заглъхнаха. Къщата беше прекалено голяма, за да я претърсва, но знаеше как най-лесно ще открие къде се намира любимата му.

Когато забеляза Съмърсет да излиза от една стая, само изрече: „Къде е Ив?“.

— Няма я.

— Какво означава това? Къде отиде?

Съмърсет се дразнеше дори при споменаването на името й, затова сега небрежно сви рамене.

— Не мога да знам. Изтича навън, скочи в колата си и лудешки я подкара. Не благоволи да ме информира за плановете си.

Рурк усети как стомахът му се свива от неприятно предчувствие и повиши тон:

— Не ме прави на луд, Съмърсет! Защо е излязла?

Дълбоко засегнат, икономът стисна устни.

— Преди малко я потърсиха по видеотелефона. Тя говори по апарата в библиотеката.

Рурк се приближи до вратата на библиотеката и я разкодира. Съмърсет го следваше по петите, когато се приближи до масата и нареди:

— Пусни запис на последното обаждане.

Докато с ужас се взираше в екрана и слушаше посланието на безумеца, усети как се вледенява от страх.

— Господи, отишла е да го залови! Отишла е сама!

След секунди вече тичаше по коридора. На излизане от библиотеката за миг се обърна и извика:

— Предай информацията по частния канал на полицейския началник Тибъл.

* * *

— Макар да разполагаме с ограничено време, лейтенант, навярно за зрителите ще бъде интересно да споделите как провеждахте разследването. — Усмивката на Морз не слизаше от лицето му, продължаваше да опира ножа в гърлото на Надин. — Признайте, че дълго време сте вървяла по фалшива следа и доколкото ми е известно, за малко не сте обвинила невинен човек.

— Защо ги уби, Морз?

— О, това съм описал подробно в специален репортаж, който зрителите ще видят по-късно. А сега да поговорим за теб.

— Навярно си се почувствал ужасно, когато си разбрал, че си убил Луиз Кирски вместо Надин?

— Точно така, дори действително ми прилоша. Луиз беше мила, симпатична жена, която си знаеше мястото. Ала вината не е моя. Виновни сте вие с Надин, защото се опитахте да ме подмамите.

— Искал си всички да разберат за теб. — Тя хвърли поглед към камерата. — Мечтата ти се сбъдна. Но сега си в капан, Морз. Никога няма да излезеш от този парк.

— Не се притеснявай за мен, имам си план. Разполагаме само с няколко минути, за да сложим край на тази драма. Обществото има право да знае всичко. Искам хората да наблюдават екзекуцията. Колкото до теб, държах да присъстваш лично. За да се увериш с очите си какво си сторила.

Ив погледна към Надин и разбра, че не може да очаква помощ от нея. Репортерката беше изпаднала в шок, възможно бе да е силно дрогирана.

— Няма лесно да ти се дам.

— Съпротивата ще ми достави още по-голямо удоволствие.

— Как успя да подмамиш Надин? — Тя пристъпи крачка напред, като го гледаше право в очите и държеше ръцете си така, че Морз да ги вижда. — Може би действително си умен.

— И то много. Хората — особено жените — въобще не забелязват това. Устроих й капан: съобщение от свидетел на убийствата, който се страхува и иска да разговаря с нея насаме. Сигурен бях, че ще забрави всякаква предпазливост в стремежа да се добере до сензационна история. Определих й среща в подземния гараж. Съвсем елементарно, нали? Дадох й силно приспивателно, натоварих я в багажника на собствената й кола и напуснах гаража. После оставих автомобила, заедно с Надин, на един платен паркинг в центъра на града.

— Постъпил си умно. — Тя пристъпи още една крачка напред и спря, когато Морз повдигна вежди и още по-силно натисна ножа. — Много умно — додаде и вдигна ръце. — Откъде разбра, че идвам да те арестувам?

— Нима си въобразяваш, че този грозник Фийни знае всичко за компютрите. Слушай, този нещастник не може да ми стъпи дори на малкия пръст. От седмици насам съм проникнал в системата ви. Подслушвах всички разговори, знаех плановете ви, следях всяка твоя стъпка. Винаги бях една крачка пред теб, Далас.

— Ето че стигнахме до същността на въпроса. Всъщност не искаш да убиеш Надин, а мен. Аз ти създавах проблеми и неприятности. Предлагам да я пуснеш — и без това е толкова дрогирана, че едва ли осъзнава къде се намира. Аз ще я заместя.

По лицето му пробегна закачлива усмивка.

— Защо да не убия първо нея, после — теб?

Ив сви рамене.

— Смятах, че обичаш предизвикателствата, но очевидно съм сгрешила. Сисли Тауърс действително ти е създала затруднения. Наложило се е доста да се потрудиш, докато я вкараш в капана. Но да подмамиш Меткаф е било детска игра.

— Така ли мислиш? Тя ме смяташе за боклук. — Той разтегна устни в грозна гримаса и изсъска през зъби: — Все още щеше да представя прогнозата за времето, ако нямаше хубави цици и ако не й бяха отстъпили от моето ефирно време. Трябваше да се преструвам на неин почитател, да я излъжа, че искам да заснема двайсетминутен филм, посветен на нея. Обясних й, че ще го излъчим по сателитната мрежа и тя захапа въдицата.

— И се съгласи да се срещнете в градината зад жилищната сграда.

— Точно така. Беше се издокарала, цялата сияеше, преструваше се, че е забравила недоразуменията ни от миналото. Дори има нахалството да изрази радостта си, че най-сетне съм намерил подходяща работа. Ала много бързо я накарах да млъкне.

— Да. И в този случай си постъпил много умно. Но погледни Надин — с нищо не те обижда. Навярно в момента дори не може да разсъждава. Следователно никога не ще узнае, че си й отмъстил.

— Знам. Времето изтече. Отдръпни се или кръвта ще изпръска красивата ти рокля.

— Почакай. — Пристъпи една крачка, извърна се леко и измъкна оръжието, затъкнато в колана й.

— Само мигни и ще те очистя.

Той действително примигна няколко пъти. Стори му се, че оръжието се е появило като по магия. После се окопити и извика:

— Само посмей! Без да искам ще натисна по-силно с ножа и приятелката ти ще бъде мъртва преди мен.

— Възможно е — спокойно произнесе Ив. — А може би ще оцелее. И в двата случая с теб е свършено. Хвърли ножа и се отдръпни от нея или нервната ти система ще се раздруса от електрошока.

— Мръсница! Въобразяваш си, че си ме надхитрила. — Той рязко изправи на крака Надин, постави я пред себе си, прикривайки се от пряк изстрел, сетне я блъсна напред.

Ив я хвана с едната ръка, а с другата се прицели, но Морз се изгуби между дърветата. Тъй като нямаше друг избор, тя удари два силни шамара на репортерката.

— По дяволите, осъзнай се!

— Той ще ме убие. — Главата й политна напред, когато Ив отново я удари.

— Размърдай се, чуваш ли? Тръгвай веднага и повикай полицията.

— Да повикам полицията…

— Мини оттам. — И я тласна към пътеката, като се надяваше приятелката й да се задържи на краката си, и се втурна към горичката.

Морз беше казал, че има план и тя не се съмняваше в думите му. Беше сигурна, че дори престъпникът да успее да избяга от парка, рано или късно ще го заловят. Но той се беше настроил да убива и негова жертва можеше да стане всяка жена, излязла да разходи кучето си, или прибираща се у дома след среща.

Морз ще бъде готов да забие ножа във всеки, защото за пореден път се бе провалил.

Ив спря, като се стараеше да диша равномерно, и се ослуша. Отдалеч долиташе шумът на уличното и въздушното движение, отвъд горичката проблясваха светлините на града.

Пред себе си видя много пътеки, които се виеха през моравата и през разкошните градини, проектирани и засадени с толкова любов.

Дочу някакъв звук. Може би от стъпки или някакво животинче прошумоля в храсталака. Тя включи оръжието си и пристъпи още по-навътре сред сенките.

Забеляза в мрака фонтан, който не работеше. Наблизо имаше детска площадка с люлки, пързалки и катерушки, покрити със специална материя, която предпазваше малките палавници от наранявания.

Ив се огледа, като мислено се проклинаше задето не е взела силното фенерче от колата си. Мракът сякаш прииждаше на талази от горичката. Тишината обгръщаше всичко наоколо като с мъртвешки саван.

В този миг дочу писък.

„Заобиколил е и се е върнал — мина й през ума. — Мръсникът е заобиколил и все пак е последвал Надин.“ Ив мълниеносно се обърна и само инстинктът спаси живота й.

Ножът одраска ключицата й и тя усети невероятно силна болка. Блокира удара с лакът, заби юмрука си в лицето на Морз и му попречи да замахне с всичка сила, но острието все пак я поряза точно над китката. Оръжието, което вече не можеше да й послужи, се изплъзна от ръката й.

— Помисли си, че ще избягам нали? — Морз закръжи около нея, очите му налудничаво проблясваха в мрака. — Вие, жените, все ме подценявате, Далас. А сега ще те нарежа на парченца! Ще ти прережа гърлото! — Замахна с ножа, а Ив отскочи назад. — Ще те изкормя! — Отново замахна и тя усети как острието проряза въздуха. — Сега аз държа всички козове.

— Грешиш! — Ритникът й — последното оръжие на една жена — беше отлично премерен. Морз се строполи на земята и въздухът със свистене излезе през устните му, сякаш вътре в него се беше спукал балон. Ножът падна върху покритата с камъчета пътека. Ив се хвърли върху убиеца.

Той се съпротивляваше като побъркан — какъвто всъщност и беше. Вкопчваше пръсти в нея, скърцаше със зъби, опитвайки се да ги забие в плътта й. Ранената й ръка беше мокра от кръвта и й изневеряваше, докато Ив се опитваше да открие уязвимото място под челюстта му.

Затъркаляха се върху ситните камъчета. Злокобната тишина се нарушаваше единствено от звука на тежкото им дишане. Морз протегна ръка, опитвайки се да достигне ножа, ала Ив му попречи. После той я удари с юмрук в лицето и всичко потъна в мрак.

Изпадна в безсъзнание само за секунда, но знаеше, че с нея е свършено. Видя как убиецът замахва с ножа и си пое въздух в очакване на фаталния удар.

По-късно осъзна, че звукът, който се разнесе, приличаше на воя на побеснял от ярост, кръвожаден вълк. Усети, че тялото на Морз вече не я притиска към земята. Тя се изправи на лакти и колене и разтърси глава.

Хрумна й, че трябва да вземе проклетия нож, но не можа да го открие и запълзя към мястото, където лежеше оръжието й.

Вдигна го и се прицели, когато съзнанието й напълно се проясни и тя забеляза двама мъже, вкопчени в борба на живот и смърт на детската площадка. Единият беше Рурк.

— Отдръпни се! — Тя се изправи на крака, залитна, но успя да запази равновесие. — Отдръпни се от него, за да стрелям.

Двамата отново се претърколиха. Рурк сграбчи ръката на Морз, но онзи не изпускаше ножа.

Чувството за дълг и яростта, която бушуваше в сърцето на Ив, отстъпиха място на неописуем страх.

Тъй като се чувстваше омаломощена от голямата загуба на кръв, тя се облегна на детската пързалка и се прицели, като си помагаше с лявата ръка. Под бледата лунна светлина забеляза как Рурк замахва с юмрук, сетне се дочу хрущящ звук. Ножът проблесна, сетне се заби в гърлото на Морз и дръжката му завибрира.

Дочу някой да се моли. Когато Рурк се изправи на крака, осъзна, че това е тя. Свали оръжието си и впери поглед в Рурк. Лицето му беше напрегнато, очите му горяха като въгленчета. Смокингът му беше напоен с кръв.

— Ако знаеш на какво приличаш… — опита да се пошегува тя.

— Да не си въобразяваш, че ти изглеждаш по-добре? Нима не знаеш, че е неучтиво да напуснеш тържество, без да се сбогуваш с домакина?

Едва сега тя осъзна какво се е случило и краката й се подкосиха. Пристъпи към Рурк, сетне спря и сподави риданието, което напираше в гърдите й.

— Господи, ранен ли си? — Хвърли се към него и щеше да падне, ако той не я беше задържал. — Успя ли да те прободе? — Изтръгна се от ръцете му и заразгръща смокинга му, търсейки опасни наранявания.

— Ив! — Рурк повдигна брадичката й. — Самата ти си цялата в кръв.

— Онзи мръсник успя да ме намушка два пъти. — Тя си избърса носа с опакото на дланта. — Раните не са дълбоки… — Но още преди да довърши, Рурк извади памучна кърпа от джоба си и превърза ръката й. — Пък и когато човек е ченге, може да очаква подобни неща. — Пое си дълбоко въздух и изчака черните петна пред очите й да се разсеят. Когато погледът й се проясни, попита още веднъж: — Къде си ранен?

— Това е неговата кръв — спокойно каза Рурк.

— Неговата кръв? — Краката й отново се подкосиха, но с огромно усилие на волята тя остана права. — Значи не си ранен?

— Само драскотини. — Той леко отметна главата й и загрижено огледа малкия разрез по продължение на ключицата й и подутината под окото й, която ставаше все по-голяма.

— Трябва да те прегледа лекар, лейтенант.

— След малко. Първо искам да те попитам нещо.

— Казвай. — Тъй като не разполагаше с нищо по-подходящо, той откъсна част от разпрания си ръкав, за да попие кръвта, бликаща от рамото й.

— Някога да съм нахлувала в заседателната зала, когато имаш проблеми със сделка?

Рурк вдигна очи към нея. Изражението му вече не беше така сурово и напрегнато, по устните му играеше лека усмивка.

— Не, скъпа, никога не си го правила. Не знам откъде ми хрумна тази идея.

— Е, няма значение. — Тя прибра оръжието си. — Този път ти прощавам — промълви и обгърна лицето му с длани. — Изплаших се, когато закриваше Морз с тялото си, защото не можех да стрелям в него. Мислех, че ще те убие, преди да му попреча.

— В такъв случай разбираш какво съм преживял, когато те видях да се бориш с него. — Прегърна я през кръста и двамата се отдалечиха, като накуцваха. След миг Ив осъзна, че е изгубила едната си обувка. Без да спира, събу и захвърли другата. В този момент забеляза фарове в далечината.

— Ченгетата ли идват?

— Сигурно. Като тичах насам, се натъкнах на Надин, която с усилие се придвижваше по пътеката към главния вход на парка. Морз здравата я беше натъпкал с наркотик, но все пак тя се бе посъвзела и успя да ми обясни накъде си изчезнала.

— Навярно и сама щях да се справя с този негодник — промърмори Ив, която бе дошла на себе си и почувства, че самолюбието й бе засегнато. — Но ти беше страхотен, Рурк. Притежаваш истински талант за ръкопашен бой.

Нито един от двамата не повдигна въпроса как се случи така, че ножът се оказа забит в гърлото на Морз.

Ив забеляза Фийни в осветеното пространство пред камерата, заобиколен от други полицаи. Той само поклати глава и повика лекарския екип. Надин вече беше поставена на носилка, лицето й бе бледо като платно.

— Далас. — Тя се опита да повдигне ръката си, но не успя. — Провалих всичко.

Ив се приведе над нея, докато един от медиците свали превръзката, която беше направил Рурк и се зае да почисти раната.

— Морз те беше натъпкал с наркотици.

— Провалих всичко — повтори Надин, когато вдигнаха носилката. — Задължена съм ти до гроб.

— Хубаво. — Ив се извърна и се отпусна върху тапициран матрак в разпределителното отделение. — Може ли да прегледате окото ми? Изпитвам ужасна болка.

— Утре ще имаш огромна синина — беше оптимистичното уверение, докато слагаха леден гел върху болното място.

— Прекрасна новина. При все това кракът ми няма да стъпи в болница — твърдо добави тя. Медикът само зацъка с език и продължи да се занимава с раните й.

— Жалко за хубавата рокля. — Ив се усмихна на Рурк и докосна разкъсания ръкав. — Не се оказа много здрава. — Стана и отпрати медика, който продължаваше да се суети около нея. — Връщам се да се преоблека, после ще отида да предам рапорта си. — Погледна Рурк право в очите и каза: — Колко неприятно, че когато се претърколи, Морз се натъкна на собствения си нож. Хората от прокуратурата много биха искали да го видят осъден. — Протегна ръка, огледа разранените кокалчета на пръстите му и поклати глава. — Ти ли виеше като вълк?

— Моля?

Ив се изсмя и двамата се запътиха към изхода на парка.

— Общо взето, празненството беше страхотно.

— Хмм. Ще организирам и други. Но при едно условие.

— Какво? — Тя успя да задвижи пръстите си и доволно се усмихна. Очевидно хората от бърза помощ си знаеха работата.

— Да се омъжиш за мен.

— Добре де. Можем да… — Тя спря, залитна и втренчи в него здравото си око. — Какво каза?

— Че искам да се омъжиш за мен.

Рурк имаше огромна синина на лицето, смокингът му беше окървавен, в очите му играеше странно пламъче. Ив се запита дали не е изгубил разсъдъка си.

— Стоим посред парка, целите в синини и рани, недалеч се намира мястото, където замалко щяхме да загинем, а ти ми предлагаш да се оженим.

Рурк отново я прегърна през кръста и я подкани да върви, после додаде:

— Едва ли има по-подходящ момент.