Нора Робъртс
Прослава в смъртта (7)

Седма глава

Фийни знаеше, че Ив ще се ядоса, щом се запознае с данните, които беше открил. Ето защо, предчувствайки реакцията й, постъпи мъдро и й изпрати информацията чрез компютър, вместо да й я съобщи лично.

— Разполагам с всички подробности по инцидента със Слейд — обяви той, когато унилото му лице изплува на монитора й. — Ще ти ги изпратя, тъй като… съм малко зает. Елиминирал съм двайсет процента от списъка с хората, изпратени в затвора от Тауърс. Работата по него върви доста бавно.

— Опитай се да действаш по-експедитивно. Налага се да стесним кръга на заподозрените.

— Слушам! Приготви се да приемаш. — Лицето му изчезна от екрана и на негово място се появи полицейският рапорт от сектор 38-и.

Вперила поглед в монитора, Ив се намръщи. Цялата тази информация вече й беше известна от разказа на Рандал Слейд. Смърт при съмнителни обстоятелства, свръхдоза наркотични химикали… Жертвата се наричаше Карол Лий, двайсет и четиригодишна, родена в колонията Ню Чикаго, безработна. Изображението на екрана беше на млада, чернокоса жена от смесена раса, с екзотични очи и кожа с цвят на кафе. На полицейската фотография Рандал изглеждаше бледен, с помътнели очи.

Ив прегледа набързо сведението, търсейки подробности, премълчани от Рандал. Но и без тях историята беше безкрайно неприятна. Обвинението в убийство беше отпаднало, но другите — за използване на нелицензирана компаньонка, притежание на забранени химикали и оказване на съдействие, довело до смърт, оставаха.

Ив си каза, че е имал голям късмет, задето инцидентът се е случил на тази забравена от бога планета, поради което не е било привлечено общественото внимание. Ала какво, ако някой — който и да било — се е натъкнал на подробностите и е заплашил да ги съобщи на красивата, изтънчена годеница на Слейд? Той би се оказал в небрано лозе.

Знаела ли е Тауърс за случилото се? Това беше ключовият въпрос. И ако е знаела, как би постъпила? Като юристка би се запознала с фактите и след внимателна преценка би решила, че случаят е приключен.

Но като майка? Възможно ли е любящата майка, която цял час говори с дъщеря си за мода, преданата жена, отделяща от малкото си свободно време за организиране на грандиозна сватба, да приеме скандала като невинна лудория на неопитен и глупав младеж? Или би застанала като барикада между същия този мъж, но вече по-зрял и по-мъдър, и жената, която той желае повече от всичко на света?

С присвити очи Ив преглеждаше доклада. Внезапно се вцепени, забелязала името на Рурк.

— Ах, този мръсник! — промърмори и удари с юмрук по бюрото. — Мръсник с мръсник!

След петнайсет минути вече прекосяваше блестящото фоайе на сградата на Рурк. Стиснала зъби, набра кода, задействащ частния асансьор. Не си бе направила труда да предупреди за посещението си, но справедливата й ярост буквално я изстреля на последния етаж.

Секретарката в елегантния кабинет, по-малък от този на Рурк, понечи да се усмихне, но успя само да премигне, забелязала изражението на Ив.

— Добър ден, лейтенант Далас.

— Кажете му, че съм тук и искам да разговаряме незабавно, в противен случай следващият ни разговор ще бъде в полицейското управление.

— Шефът… той… има съвещание.

— Незабавно!

— Ще се опитам да се свържа. — Завъртя се на стола си и натисна бутона за частни разговори и с извинителен тон съобщи за ултиматума на Ив, която едва сдържаше гнева си.

— Ако обичате да го почакате в кабинета му, лейтенант… — Тя понечи да стане.

— Знам пътя. — Сопна се Ив и се отправи по разкошния килим към голямата двойна врата, водеща към нюйоркското „светилище“ на Рурк.

Друг път би си наляла чаша кафе или би застанала до прозореца, за да се наслади на гледката, разкриваща се от височината на сто и петдесетте етажа. Ала днес стоеше, потръпваща от гняв. С вледенено от страх сърце.

Част от източната стена се плъзна безшумно и Рурк влезе в кабинета. Все още носеше черния костюм, с който беше на траурната церемония. Когато стената се затвори зад него, той пъхна ръка в джоба си и стисна своя „талисман“ — копчето от сивия костюм на Ив, сетне заяви:

— Много си бърза. Смятах, че ще приключа със заседанието, преди да се появиш.

— А пък ти се мислиш за много умен — не му остана длъжна тя. — Пускаш ме и ме караш да се ровя в архива, докато тайно ми се подиграваш. По дяволите, ти си затънал до шия в това блато!

— Нима? — Видимо необезпокоен, той се настани в един стол и протегна крака. — За какво намекваш, лейтенант?

— Ти си собственикът на проклетото, често посещавано от Слейд казино. Твой е бил и гадният хотел, където жената е умряла. Всъщност тази проститутка без разрешително също е работела за теб.

— Компаньонки без лиценз в сектор 38-и? — Рурк леко се усмихна. — Направо съм поразен от новината.

— Недей да ми остроумничиш. Замесен си в тази история. Положението с „Меркурий“ беше, меко казано, деликатно, но сега няма начин да се измъкнеш. Показанията ти са записани в полицията.

— Естествено.

— Защо непрекъснато ме затрудняваш, не разбираш ли, че не искам да те замесвам в тази история?

— Нямам за цел да те затруднявам или улеснявам, лейтенант.

— Прекрасно. — Ив си каза, че щом той се преструва на студен и безразличен и тя ще стори същото. — Тогава просто отговаряй на въпросите ми. Познавал си Слейд още тогава.

— Всъщност не. Не лично. Откровено казано бях забравил за него и за онзи скандал, докато не ми се наложи да направя едно проучване. Искаш ли кафе?

— Забравил си, че са те разпитвали във връзка с убийство?

— Точно така. — Той събра върховете на пръстите си. — Не за пръв път имах работа с полицията и очевидно не за последен. Знаеш ли, лейтенант, тогава имах наум много по-важни неща, отколкото да се притеснявам за смъртта на някаква проститутка.

— Твърдиш, че нямаш нищо общо с това — замислено изрече Ив. — Но нали ти си изхвърлил Слейд от казиното?

— Не, управителят.

— Но си бил там.

— Не отричам, но не присъствах в игралната зала. Хората, загубили големи суми, често правят скандали, така че тогава не обърнах внимание на случилото се.

Младата жена дълбоко си пое въздух, преди да зададе следващия въпрос.

— Щом не си му обърнал внимание и напълно си забравил за инцидента, защо си продал казиното, хотела и всичко, което си притежавал в сектор 38-и само четирийсет и осем часа след убийството на Сисли Тауърс?

За миг той остана безмълвен, вперил очи в нейните. Сетне отговори:

— Имах си лични причини.

— Рурк, кажи ми истината, за да мога да елиминирам връзката между продажбите и убийството на Тауърс. Знам, че едното няма нищо общо с другото, но буди подозрение. Личните причини не са достатъчен аргумент.

— Но за мен са, лейтенант Далас. Нима си въобразяваш, че съм решил да изнудвам Сисли Тауърс, съобщавайки й за младежките грехове на бъдещия й зет, като за целта съм накарал свой човек да я подмами в Уест Енд и да й пререже гърлото, ако откаже да плати подкупа?

Колкото и да й се искаше, Ив не изпита омраза към него, задето я унижаваше да му отговори:

— Казах ти, че не вярвам да имаш нещо общо със смъртта й и не се отричам от думите си. Но ти ме принуждаваш да се съобразявам с някакъв написан от теб сценарий, който положително ще затрудни и забави залавянето на убиеца.

— Върви по дяволите, Ив! — промълви той, но толкова тихо и спокойно, че гърлото й се сви от мъка.

— Какво целиш, Рурк? Обеща да ми помогнеш, каза ми да използвам твоите връзки. А сега спъваш работата ми, защото си нервиран от нещо друго.

— Просто промених решението си — заяви той твърдо, изправи се и отиде зад бюрото. — По няколко въпроса — добави с леден поглед, който сякаш прободе сърцето й.

— Моля те само за едно — да обясниш причините за продажбата. Не мога да си затворя очите пред подобно съвпадение.

Рурк не можеше да й съобщи за решението си да реорганизира недотам законните си предприятия и да се отърве от онези, неподлежащи на промени. Ето защо промърмори:

— Нямам подобно намерение.

— Защо постъпваш така с мен? — ядно попита тя. — Да не би това да е някакво наказание?

Той се настани на стола, облегна се назад и сплете пръсти.

— Мисли каквото искаш.

— Ще бъдеш въвлечен и в този скандал. А можехме да го избегнем. — Тласкана от безсилна ярост, тя удари с юмруци по бюрото му. — Нима не го проумяваш?

Той впери поглед в лицето й, в потъмнелите й от тревога очи, в зле подстриганата коса, и отвърна:

— Много добре знам какво правя.

Надяваше се да е прав.

— Рурк, не разбираш ли, че не е достатъчно да съм убедена в невинността ти. Сега трябва да я докажа.

Изгаряше от толкова силно желание да я докосне, че усети болка в пръстите си. В този момент съжали, че не може да я намрази заради мъката, която му причиняваше.

— А ти действително ли си убедена, Ив?

Тя се изправи и отчаяно отпусна ръце.

— Няма значение. — Обърна се и излезе от кабинета.

„Има значение, и то огромно“ — печално си помисли Рурк. В момента това беше най-важното. Разстроен, той се облегна на бюрото. Сега, когато огромните й очи с цвят на уиски не се взираха обвинително в него, можеше да я проклина на воля. Проклинаше я, задето го беше довела до състояние да я моли на колене да не го изоставя, да бъдат заедно дори ако тя диктува условията на съвместния им живот.

А започне ли да й се моли, примири ли се с подчиненото си положение, положително ще намрази и себе си, и нея.

Прекрасно владееше изкуството да изчаква, докато съперникът му сгреши, и тогава да надхитри противника си. Знаеше как да се бори за онова, което желае да притежава. Ала вече не беше сигурен, че ще успее да надхитри Ив.

Напипа копчето в джоба си, извади го и съсредоточено го разгледа, сякаш представляваше някаква трудноразрешима загадка.

Иронично си каза, че е кръгъл идиот. Унизителна му беше мисълта, че влюбеният мъж се превръща в невероятен глупак. Изправи се и пъхна копчето обратно в джоба си. Съвещанието още не беше свършило, а после го чакаше много работа.

Освен това спешно трябваше да проучи дали някой извън сектор 38-и е запознат с подробностите по ареста на Слейд. И ако информацията е изтекла, кога и защо се е случило.

 

 

Ив не можеше да отложи срещата си с Надин. Бе длъжна да се види с нея и това я дразнеше, както и фактът, че срещата непременно трябваше да се състои в часовете между вечерните и късните новини, в които репортерката участваше на живо.

Отпусна се уморено край масичката в малко кафене близо до сградата на телевизионния Канал 75. Със засадените наоколо дървета и с уединените си, елегантни сепарета, заведението беше поне десет класи над „Синята катерица“. Ив потръпна от цените — очевидно хората от телевизията бяха много по-добре платени от ченгетата — и си поръча чаша пепси.

— Опитай препечените кифли — препоръча й Надин. — Кафенето е известно с тях.

— Сигурно — отвърна Ив и мислено добави: „Как не, да се изръся пет долара за някаква изсъхнала кифла!“. — Не разполагам с много време.

— Аз също. — Надин беше гримирана за пред камера и Ив се запита как изтърпява порите на лицето й да бъдат запушени часове наред от дебелия слой грим.

— Започни ти.

— Добре. — Репортерката разряза кифлата си, от която се разнесе апетитна миризма. — Траурната церемония е голямата новина на деня. Описват се с подробности присъстващите знаменитости и кой какво е казал. Много допълнителни репортажи за семейството, като вниманието е насочено предимно към опечалената дъщеря и към годеника й.

— Защо?

— Ще се хареса на публиката, Далас. Представи си само — плановете за голяма, светска венчавка провалени от жестоко убийство. Говори се, че сватбата ще бъде отложена за началото на следващата година.

Надин отхапа от кифлата. Ив се престори, че не забелязва гневното къркорене на стомаха си и отбеляза:

— Клюките не ме интересуват.

— Но придават колорит. Слушай, подозирам, че новината за отлагането на сватбата не се е разчула случайно, а е някакъв трик. Някой е искал медиите да научат затова. Ето защо се питам дали изобщо ще има венчавка. Започвам да съзирам сенки в рая. Защо Мирина се отвръща от Слейд в подобен момент? Ако питаш мен, по-добре би било да се оженят скромно и без излишен шум, така тя ще има любящ съпруг, който да я утешава в скръбта.

— Може би възнамеряват да сторят точно това и се опитват да хвърлят прах в очите на журналистите.

— Права си. Другият упорит слух е, че след като я няма Тауърс да служи за буфер, Анджелини и Хамет ще разтрогнат деловото си партньорство. По време на церемонията не си проговориха, както преди и след нея.

— Откъде знаеш?

Надин лукаво се усмихна, очевидно доволна от себе си.

— Имам си източници. Анджелини има спешна нужда от пари. Рурк му е предложил своите акции от „Меркурий“, където акционер е била и Тауърс.

— Сигурна ли си?

— Значи и ти не го знаеш. Интересно. — Надин пресметливо я изгледа и облиза трохите от пръстите си. — Безкрайно интересен ми се стори и фактът, че с Рурк не бяхте заедно на траурната церемония.

— Бях там служебно — отсече Ив. — Да не се отклоняваме от същината на въпроса.

— Отново сенки в рая — промълви Надин, сетне стана сериозна. — Слушай, Далас, харесваш ми. Бог знае защо, но си падам по теб. Съжалявам, ако с Рурк имате недоразумения.

Ив не беше свикнала с подобни откровения. Размърда се неловко в стола си, изкушена да се отпусне поне за миг и да се довери на събеседницата си. Вместо това настоя:

— Давай по същество, Надин.

— Добре де, добре. — Репортерката сви рамене и отново отхапа от кифлата. — Никой не знае нищо със сигурност. Разполагаме само с предположения за финансовите проблеми на Анджелини, за слабостта към хазарта на сина, за делото на Флуенитес.

— Последното отпада — прекъсна я Ив. — Той отива зад решетките и това е известно, както на него, така и на адвоката му. Доказателствата срещу него са неоспорими и дори да е убил Тауърс, това не би променило нищо.

— Може би е искал да си отмъсти.

— Възможно е. Но Флуенитес е дребна риба. Няма необходимите връзки, нито толкова много пари, че да организира премахването на Тауърс. Някак си не се връзва. Проверяваме всички, които е изпратила в затвора. Засега сме в задънена улица.

— Май не си се отказала от теорията, че убийството е извършено за отмъщение.

— Не. Струва ми се доста правдоподобна.

— Подозираш ли някого?

— Не. — Ив поклати глава, когато Надин я изгледа изпитателно. — Не — повтори тя. — Не разполагам с никакви доказателства. Но има нещо, което искам да разучиш, но да не го правиш публично достояние, докато не ти дам зелена светлина.

— Нали така се споразумяхме.

Ив накратко й разказа за инцидента в сектор 38-и.

— Боже мой, от това става страхотен репортаж. И информацията за делото не е секретна, Далас.

— Възможно е, но никога нямаше да я научиш, ако не бях аз. Не забравяй споразумението ни, Надин. Не разгласявай нищо, само се поослушай и поогледай. Възможно е да откриеш някого, който знае за случилото се или е засегнат от него. Ако онова, което откриеш, е свързано с убийството, ще ти разреша да го съобщиш. В противен случай оставям на съвестта ти да прецениш дали трябва да разгласяваш тайна, която ще съсипе репутацията на един човек и ще го скара завинаги с годеницата му.

— Удряш под пояса, Далас.

— Зависи как си застанала. Още веднъж те моля да не разгласяваш нищо.

— Добре де, добре. — Очевидно умът й беше някъде другаде. — Слейд е бил в Сан Франциско в нощта на убийството. — Изчака да види реакцията на Ив и настоя: — Нали така?

— Според показанията му, да.

— Но знаем, че между Източния и Западния бряг на всеки час сноват безброй совалки — частни и обществени.

— Да. Ще се чуем отново, Надин. — Ив се изправи. — И не забравяй, не бива да разгласяваш нищо.

 

 

Ив си легна рано. Когато видеотелефонът й иззвъня в един след полунощ, тя с писък се изтръгна от кошмарния си сън. Плувнала в пот и трепереща като лист, тя отхвърли завивките, омотали се около тялото й, отблъсна въображаемите ръце, които жадно я опипваха.

Сподави нов писък, притисна клепачите си с пръсти и с усилие на волята се овладя да не повърне. Вдигна слушалката, без да включва нощната лампа, и блокира видеото.

— Говори лейтенант Далас.

— Съобщение. Идентичността на гласа проверена. Вероятно убийство, жертвата е от женски пол. Елате на Пето авеню № 32, южно от Сентрал парк, гърба на сградата. Спешно.

— Прието. — Ив изключи апарата и все още под впечатлението от кошмара, изпълзя от леглото.

След двайсет минути се озова на местопрестъплението. Преди да тръгне, остана трийсетина секунди под горещия душ и това й подейства успокояващо.

Кварталът беше модерен. Тук живееха хора, свикнали да пазаруват в хубави магазини и да посещават частни клубове, хора, стремящи се към по-високо стъпало на социалната и икономическа стълба.

Улиците бяха тихи, макар районът да не бе отдалечен от редовните маршрути на такситата и да се обслужваше от частни транспортни компании. „Истинска крепост на едрата буржоазия“ — помисли си Ив, докато заобикаляше високата сграда, от чиито прозорци навярно се разкриваше прекрасен изглед към парка.

Но убийства се извършваха навсякъде в този град. Както и тук.

Задната част на сградата не гледаше към парка, но архитектите бяха компенсирали този недостатък, засаждайки просторна градина. Отвъд дърветата се виждаше защитна стена, разделяща постройката от съседната сграда.

Върху тясната каменна пътека, оградена с петунии, лежеше труп, паднал по очи.

Ив показа значката си на очакващите я униформени полицаи и хвърли поглед към тялото. Беше на жена, тъмнокоса, с матова кожа, добре облечена. Ив внимателно огледа елегантната обувка с висок ток, на червени и бели райета, захвърлена малко по-нагоре по пътеката.

Опитвайки се да избяга от смъртта, жената бе захвърлила обувките си.

— Заснехте ли всичко?

— Да, лейтенант. Лекарят ще дойде всеки момент.

— Кой е съобщил за убийството?

— Съсед. Излязъл да разходи кучето. Помолихме го да почака вътре.

— Научихте ли името й?

— Казва се Ивон Меткаф, лейтенант. Живее на Единайсето авеню № 26.

— Актрисата Меткаф — промълви Ив, досетила се откъде й е познато името. — Очакваше я блестяща кариера.

— Да, лейтенант. — Униформеният полицай се загледа в мъртвата. — Миналата година получи наградата „Еми“. Често я даваха по телевизията. Твърде известна е.

— По-скоро — твърде мъртва. Не изключвай камерата и продължавай да снимаш, докато я обърна по гръб.

Ив знаеше какво ще види, още преди да напръска ръцете си със защитен слой и да обърне тялото. Всичко наоколо беше оплискано с кръв. Съгледал лицето на жертвата, един от полицаите ахна сподавено. Ив не трепна — беше подготвена.

Гърлото на актрисата беше прерязано, разрезът — необикновено дълбок. Красивите й зелени очи се взираха в Ив, сякаш задаваха безмълвен въпрос.

Ив промърмори:

— По дяволите, каква е връзката между теб и Сисли Тауърс? Убиецът е действал по същия начин: един удар с нож в гърлото, няколко във вратната вена. Жертвата не е ограбена, не личи да се е съпротивлявала или да е била изнасилена. — Повдигна леко безжизнената ръка на Ивон и освети с фенерче ноктите й. Бяха боядисани с блестящ, аленочервен лак, върху който бяха нанесени тънки бели райета. Маникюрът на жертвата беше безупречен, нямаше нито следа от кръв, нито парченца плът под ноктите.

— Толкова е издокарана, жалко, че няма да отиде никъде — сухо отбеляза тя, разглеждайки червената трикотажна рокля на бели райета, плътно прилепнала към тялото на жертвата. — Да открием къде е била или закъде е тръгнала. — Дочу шум от приближаващи се стъпки и се обърна.

Ала вместо очаквания съдебен лекар и неговите асистенти, с погнуса забеляза Си Джей Морз, придружаван от телевизионен екип.

— Веднага махни тази камера! — Скочи на крака, разтреперана от гняв и инстинктивно прикри тялото. — Тук е извършено престъпление.

— Не сте заградили мястото — невинно се усмихна Морз. — Значи достъпът е разрешен. Шери, снимай в едър план тази обувка.

— Заградете мястото на престъплението! — изкрещя Ив на един униформен полицай. — Конфискувайте камерата, записващите устройства!

— Нямате право да го сторите, преди да сте поставили заграждащите ленти — напомни й репортерът и източи шия, за да разгледа по-добре трупа. — Шери, дай общ план, после фокусирай върху красивото личице на лейтенанта.

— Ще те изритам като мръсно псе, Морз!

— О, само опитай, Далас. — Яростта, която кипеше в душата му, преобрази очите му в топчета лед. — След номера, който ми сви, с огромно удоволствие ще те дам под съд и ще го съобщя по телевизията.

— А пък аз ще те подведа под отговорност, ако останеш тук и една секунда, след като сме отцепили района.

Морз злобно се усмихна и заотстъпва. Знаеше, че разполага с още петнайсетина секунди, преди тя да изпълни заплахата си. Все пак не пропусна да се заяде:

— Адвокатите на Канал 75 са много способни.

— Отстранете този тип и екипа му — разпореди се Ив на най-близкия полицай. — Не ги допускайте до местопрестъплението, преди да свърша.

— Възпрепятстването на медиите…

— Върви по дяволите, Морз!

— Само ако и ти дойдеш, сладурче. — Докато го отвеждаха, той продължаваше да се усмихва доволно.

Когато Ив заобиколи сградата, той стоеше пред камерата и съобщаваше за извършеното убийство. Щом я забеляза, мигновено се насочи към нея.

— Лейтенант Далас, потвърждавате ли, че убитата е Ивон Меткаф, звездата на „Настройте се“?

— Полицията се въздържа от коментар в настоящия момент.

— Вярно ли е, че госпожица Меткаф е живеела в тази сграда и че тялото й е било открито тази сутрин в задната градина? Истина ли е, че гърлото й е било прерязано?

— Без отговор.

— Нашите зрители чакат, лейтенант. В течение само на седмица две известни жени бяха убити по един и същ жесток начин, вероятно от един и същ човек. Пак ли нямате отговор?

— За разлика от някои безотговорни репортери хората от полицията са по-предпазливи и се интересуват от факти, не от предположения.

— А може би просто не са в състояние да разкрият тези престъпления? — Той пъргаво я заобиколи и отново застана пред нея. — Не се ли безпокоите за репутацията си, лейтенант, и каква е връзката между двете жертви и интимния ви приятел Рурк?

— Моята репутация не засяга никого. Предполагам, че зрителите се интересуват от хода на разследването.

Морз светкавично се обърна към камерата.

— В този момент разследването, ръководено от лейтенант Ив Далас, очевидно е в задънена улица. На петдесетина метра от тук е извършено още едно убийство. Животът на млада, талантлива и красива жена с блестяща кариера е бил насилствено прекъснат от жесток удар с нож. По същия начин, само преди седмица, загина уважаваната от всички нас, ревностна защитничка на закона Сисли Тауърс. Навярно не се питате кога ще бъде заловен убиецът, а коя ще бъде следващата му жертва. За Канал 75 предаде на живо от Сентръл парк Си Джей Морз.

Кимна на оператора, сетне с лъчезарна усмивка се обърна към Ив:

— Нали се сещаш, Далас, че ако не ми създаваш спънки, мога да обърна в твоя полза общественото мнение.

— Защо не идеш да се шибаш, Морз?

— О, само с теб, миличка, и то ако много ме помолиш. — Усмивката му не помръкна, дори когато Ив го сграбчи за ризата. — Хей, по-спокойно, не ме пипай, освен ако не си решила да ме събличаш.

Тя беше с цяла глава по-висока от него и изгаряше от желание да го просне на тротоара. Все пак се въздържа и възкликна:

— Отговори ми само на един въпрос, Морз. Как така треторазреден репортер като теб се появява с телевизионен екип на местопрестъплението само десет минути след офицера, натоварен с разследването?

Морз приглади измачканата си риза.

— Имам свои източници, лейтенант, и отлично знаете, че не съм длъжен да ви ги съобщавам. — Усмивката му се превърна в презрителна гримаса. — На този етап бих казал, че разследващият престъплението е треторазреден. Трябваше да се хванеш с мен, вместо с Надин. Скрои ми гаден номер, като й помогна да ме измести и да се заеме с отразяването на убийството на Тауърс.

— Нима? Радвам се да го чуя, защото те ненавиждам. Преди малко дотърча с твоя оператор и побърза да покажеш мъртвата по телевизията. Ала не ти ли хрумна, че трябва да запазиш достойнството й или на някого, който я е обичал, но още не е уведомен? Например хората от семейството й.

— Ама, нали двамата с теб просто си вършим работата? И ти не изглеждаше особено разтревожена, докато я оглеждаше…

— В колко часа ти съобщиха за убийството? — прекъсна го тя.

Репортерът се поколеба, обмисляйки отговора си.

— Защо пък да не ти кажа? Обадиха ми се по личния телефон в дванайсет и половина.

— Кой?

— Няма да отговоря. Запазвам източника си в тайна. Веднага след това се обадих в телевизията и набързо събрах екип. Нали така, Шери?

— Ами да. — Операторът сви рамене. — Дежурният ни нареди да се срещнем тук със Си Джей. Така е в шоубизнеса.

— Слушай, Морз, ще направя всичко възможно да конфискувам записите, да те изправя на разпит — накратко, ще превърна живота ти в ад.

— Надявам се да изпълниш обещанието си. — Облото му лице засия. — По този начин ще ме направиш по-известен и шефовете ще ми отпуснат двойно повече време в ефир. Знаеш ли какво ще ми достави най-голямо удоволствие? Разкриването на романтичната връзка между Рурк и Ивон Меткаф.

Стомахът й се сви, но тя успя да запази самообладание.

— Пипай с кадифени ръкавици, когато се захващаш с Рурк. Той не е симпатяга като мен. И дръж екипа си настрана от местопрестъплението. Пристъпиш ли една крачка извън позволеното, ще конфискувам камерата ти.

Обърна се, отдалечи се, спря и извади комуникатора си. Нарушаваше правилата, рискувайки да бъде порицана и дори уволнена. Но трябваше да го стори.

Посърналото лице на Рурк се появи на екрана; личеше, че изобщо не си е лягал.

— Лейтенант, каква приятна изненада!

— Нямам време за шеги. Разполагам само с минута. Какви бяха отношенията ти с Ивон Меткаф?

Той повдигна вежда.

— Приятелски. По едно време бяхме много близки.

— Били сте любовници?

— Да, за кратко. Защо питаш?

— Защото е мъртва, Рурк.

Ироничната му усмивка изчезна.

— О, господи! Какво се е случило?

— Прерязали са гърлото й. Не напускай града и бъди на разположение.

— Това официална заповед ли е, лейтенант? — В гласа му се прокрадна ледена нотка.

— Да, така се налага. Рурк… — Ив се поколеба, — съжалявам.

— Аз също. — Той прекъсна връзката.