Нора Робъртс
Прослава в смъртта (19)

Деветнайсета глава

Докато прекосяваше новинарската стая, Ив огледа мониторите. От Морз нямаше и следа, но това не я притесняваше. Може би е някъде из огромната сграда. Освен това той не подозираше нищо, така че нямаше повод да се крие или да се страхува.

Ив не възнамеряваше да му даде подобен повод.

Докато пътуваше към телевизията си състави простичък план. Нямаше да й достави толкова удоволствие, колкото ако го хване за фризираната коса и го завлече в ареста.

Ще поговори с него за Надин и ще му покаже, че е разтревожена. После съвсем естествено ще насочи разговора към Кирски. Ще се преструва на доброто ченге. Ще му съчувства за преживяната травма, ще му разкаже как за пръв път се е сблъскала със смъртта, за да го подтикне към откровеност. Дори може да го помоли да покаже по телевизията снимката на Надин, да му предложи сътрудничество.

Но не бива да се държи прекалено дружелюбно. Ще се престори, че върши всичко това с нежелание, като подчертае, че трябва да се действа незабавно. Ако преценката й за Морз е правилна, той ще бъде безкрайно доволен от факта, че Ив Далас го моли за помощ и че ще я използва, за да привлече по-голям брой зрители.

Ако подозренията й се потвърдят, твърде вероятно Надин вече да не е между живите.

Опита се да прогони тази мисъл. Не можеше да промени нищо, сега нямаше време за угризения на съвестта.

— Търсите ли някого?

Ив вдигна очи. Жената, която стоеше пред нея толкова приличаше на кукла, че Ив изпита желание да провери дали непознатата има пулс. Лицето й сякаш беше изваяно от алабастър, очите й бяха като два смарагда, устните — сякаш посипани с малки рубини. Говореше се, че жените, които всяка вечер се появяваха на екрана, залагали заплатите си за три години напред срещу козметични операции.

Ив си каза, че ако непознатата не е ослепителна красавица по рождение, то сигурно е заложила възнаграждението си поне за пет години. Косата й беше бронзова на цвят, със златисти връхчета, сресана по начин, който подчертаваше прекрасното лице. Гласът й звучеше като гърлено мъркане, подсказващо склонност към сексуални преживявания.

— От клюкарската програма сте, нали? — попита я Ив.

— От отдела за информиране на обществото. Приятно ми е. Аз съм Ларинда Марс. — Подаде изящната си ръка с дълги пръсти и прекрасен маникюр. — А вие сте лейтенант Далас.

— Марс? Името ми е познато отнякъде.

— Би трябвало. — Дори ако Ларинда се беше засегнала, задето Ив не я позна веднага, тя прикри раздразнението си, като се усмихна ослепително и заговори с лек акцент, типичен за хората от английското висше общество. — От месеци се опитвам да уговоря интервю с вас и с очарователния ви приятел. Но вие не благоволихте да отговорите на съобщенията ми.

— Имам този лош навик. А също и правото на личен живот.

— Когато имате връзка с човек като Рурк, личният ви живот принадлежи на обществото. — Сведе поглед и се втренчи като хипнотизирана в деколтето на Ив. — Господи, тази дрънкулка си я бива! Подарък от Рурк?

Ив прехапа език, за да не изругае и скри диаманта в шепата си. Беше придобила навика да го докосва, докато размишлява, и бе забравила да го скрие под ризата си.

— Търся Морз.

— Хм, така ли? — Съдейки по големината му, Ларинда вече беше изчислила стойността на камъка. Мислено потриваше ръце, представяйки си как в предаването си ще разкаже как една жена-полицай носи безценен диамант, подарен й от нейния приятел милиардер. — Може би ще успея да ви помогна. А в замяна ще ми направите една услуга. Довечера в дома на Рурк ще има скромно празненство. — Тя запърха с невероятно дългите си ресници, обагрени в бронзово и златисто. — Поканата ми вероятно се е загубила.

— Рурк го устройва. Попитайте него.

— О! — Ларинда беше свикнала да дразни събеседниците си и по този начин да ги предизвиква към откровени отговори. Отстъпи крачка назад и с меден глас заяви: — Той е господарят вкъщи, така ли? Предполагам, че когато един мъж е свикнал да взима важни решения, не намира за необходимо да се допитва до женичката си.

— Не съм ничия женичка! — сопна се Ив, тъй като не успя да се въздържи. Дълбоко си пое въздух, за да се овладее и изгледа с по-голямо уважение необикновено красивата жена. — Един на нула за тебе, Ларинда.

— Благодаря. Е, ще получа ли пропуск за довечера? Мога да ти спестя много време, щом търсиш Морз — добави тя, когато забеляза, че Ив се оглежда.

— Докажи го, после ще видим.

— Тръгна си пет минути преди да влезеш. — Видеотелефонът иззвъня. Без дори да го погледне, Ларинда превключи обаждането на изчакване, като за целта използва тънка показалка, за да не повреди маникюра си. — Бих казала, че излетя като на пожар, тъй като едва не ме събори. Изглеждаше адски зле, горкичкият.

Омразата, която прозвуча в гласа й, внезапно накара Ив да изпита огромна симпатия към нея.

— Май не го обичаш.

— Той е един гноен цирей — мелодично произнесе красавицата. — В нашия занаят конкуренцията е жестока и нямам нищо против да стъпвам върху гърба на някого, за да се издигна. Обаче Морз е от онези, дето не само ще стъпят на гърба ти, ами ще те сритат между краката, без да им мигне окото. Опита се да свие този номер и на мен, когато заедно отразявахме светските събития.

— А ти какво направи?

Ларинда вдигна великолепните си рамене.

— О, скъпа, такива дребосъци като него ги изяждам за закуска. Все пак признавам, че беше факир по събиране на информация и изглеждаше добре на екрана. Но си беше навил на пръста, че е прекалено мъжествен, за да се занимава с клюкарската рубрика.

— С информиране на обществото — усмихнато я поправи Ив.

— Точно така. Не съжалявах, когато се прехвърли в новинарския отдел. Ако поразпиташ колегите му, ще разбереш, че и там не е имал приятели. Непрекъснато прецакваше Надин.

— Какво? — В съзнанието й сякаш се разнесе предупредителен сигнал.

— Искаше само той да бъде водещ. Всеки път, когато Надин седеше до него, й въртеше гадни номера. Застъпваше й репликите, прибавяше няколко секунди към своето време, прекъсваше я. Един-два пъти телесуфльорът се повреди точно когато беше неин ред да води новините. Не откриха виновника за повредата, но всички знаем, че Морз е цар в електрониката.

— Нима?

— Всички го мразим — бодро заяви Ларинда. — Освен големите клечки. Смятат, че Морз има добър рейтинг и си падат по инстинкта му на убиец.

— Питам се дали действително харесват точно това — промълви Ив. — Знаеш ли къде е отишъл?

— Не спряхме да си побъбрим, но съдейки по вида му, сигурно се е прибрал у дома и си е легнал. Изглеждаше направо скапан. — Тя отново повдигна заоблените си рамене, при което се разнесе ухание на скъп парфюм. — Може би все още е разстроен, че пръв откри Луиз, и бих съчувствала на всеки друг, освен на него. Е, заслужих ли си поканата?

— Къде е работното му място?

Ларинда въздъхна, включи видеотелефона на запис и стана.

— Ела да ти го покажа. — Тя грациозно се запромъква между бюрата, а Ив забеляза, че тялото й е не по-малко красиво от лицето й. — Но макар да не знам какво търсиш, сигурна съм, че няма да го откриеш. — Обърна се и дяволито се усмихна. — Да не би да е извършил нещо нередно? Може би най-сетне са гласували закон, според който да имаш гнойни циреи се смята за престъпление.

— Искам да си поговоря с него. Защо смяташ, че няма да открия нищо?

Ларинда спря пред нещо подобно на сепаре. Вътре имаше бюро, обърнато така, че седящият зад него да бъде с гръб към стената и да наблюдава помещението. „Признак за параноя“ — каза си Ив.

— Защото Морз заключва всичко, дори най-маловажни записки или ненужни бележки. Заключва и компютъра си, дори когато стане да си почеше задника. Твърди, че на предишната работа му откраднали много ценна информация, до която се бил добрал. Стигнал е чак дотам, че използва специален усилвател за звука, за да може да шепне на събеседника си по видеотелефона, та да не го чува никой. Като че всички си напрягаме слуха да чуем мъдростите му!

— Откъде знаеш, че използва аудиоусилвател?

— Уместен въпрос, лейтенант. — Ларинда се усмихна, после добави: — Бюрото му също е заключено, а дисковете — защитени със специална система. — Тя надникна изпод дългите си, златисти мигли. — Като детектив сигурно се досещате откъде ми е известно всичко това. Заслужих ли поканата?

Ала Ив не я чу, тъй като беше потънала в мисли. Работното място на Морз изглеждаше прекалено подредено, особено за човек, който внезапно си е тръгнал, тъй като му е прилошало. Вдигна глава и попита:

— Морз има ли информатор от полицейското управление?

— Така мисля, макар че не мога да си представя кой нормален човек би му сътрудничил.

— Говори ли за шпионите си, хвали ли се с тях?

— Ако слушаш хвалбите му, той разполага с най-първокласните информатори из цялата вселена. — Внезапно аристократичното й произношение отстъпи място на акцент, подсказващ, че е родена и израснала в Куинс — един от бедняшките нюйоркски квартали. — И все пак, за разлика от Надин, никога не се е добрал до сензационна новина. С изключение на убийството на Тауърс, но Надин се върна и го измести.

Сърцето на Ив биеше до пръсване. Кимна, обърна се и си тръгна.

— Хей! — извика Ларинда. — Какво става с поканата за довечера? Нали затова ти помогнах, Далас?

— Да няма камери или ще те изритам, преди да си влязла — предупреди я Ив, без да се обръща.

 

 

Тъй като Ив не беше забравила времето, когато бе най-обикновена, но амбициозна полицейска служителка, поиска да й изпратят Пийбоди като подкрепление.

— Той сигурно си спомня лицето ти. — Двете се качваха към трийсет и третия етаж на сградата, където беше апартаментът на Морз. — Отличен физиономист е. Искам от теб да мълчиш, освен ако ти дам знак, след което се дръж официално и гледай строго и начумерено.

— Аз съм си начумерена по рождение.

— От време на време се хващай за електрошоковия пистолет. От теб искам да изглеждаш… нетърпелива.

Пийбоди леко се усмихна.

— Сякаш изгарям от желание да го използвам, но нямам право в присъствието на по-висш офицер.

— Умница! — Ив излезе от асансьора и зави наляво. — Фийни все още съпоставя данните, но не разполагам с достатъчно информация, за да го улесня. Възможно е дори да съм сгрешила.

— Но вие не мислите така.

— Да. И все пак допуснах грешка по отношение на Дейвид Анджелини.

— Изградихте казуса въз основа на солидни косвени улики, освен това Анджелини изглеждаше адски гузен по време на разпита. — Ив я изгледа и Пийбоди се изчерви, после обясни: — Полицаи, които участват в разследването на даден случай, са длъжни да проучат цялата информация, отнасяща се до него.

— Знам правилника. — Ив натисна интеркома до вратата на Морз и се представи, говорейки отривисто и официално. — После отново се обърна към Пийбоди: — Мечтаеш да станеш детектив, нали?

Пийбоди се изпъчи и заяви:

— Тъй вярно.

Ив кимна, отново натисна копчето на интеркома и зачака. После каза:

— Пийбоди, отиди да провериш дали е заключена аварийната врата в дъното на коридора.

— Моля?

— Отиди в дъното на коридора — повтори и строго изгледа смаяната Пийбоди. — Заповядвам ти.

— Слушам.

Щом тя се отдалечи, Ив извади мастър кода си и разблокира ключалките. Леко открехна вратата и бързо пъхна устройството обратно в чантата си.

— Заключена е.

— Добре. Изглежда, че домакинът не си е вкъщи, освен ако… Я погледни, вратата не е напълно затворена.

Пийбоди погледна към вратата, сетне обратно към Ив и сви устни.

— Според мен тук има нещо нередно. Възможно е някой да е проникнал вътре чрез взлом и господин Морз да е в опасност.

— Права си. Да го протоколираме на запис.

Докато Пийбоди диктуваше на записващото устройство, Ив отвори вратата и извади оръжието си.

— Морз? Аз съм лейтенант Далас от нюйоркската полиция. Входната врата е отворена. Подозираме, че се касае за взлом, поради което влизаме в апартамента. — Прекрачи прага и направи знак на Пийбоди да бъде нащрек.

Влезе в спалнята, отвори всички гардероби и хвърли бегъл поглед към апаратурата за комуникации, която заемаше повече място от леглото.

— Няма нито следа от нарушител — обърна се към Пийбоди и отиде в кухнята, като промърмори: — Къде ли е отлетяло нашето птиченце? — Извади комуникатора и се свърза с Фийни.

— Искам всичко, което си открил досега. Аз съм в апартамента на Морз, но него го няма.

— Обработил съм само половината данни, но смятам, че ще бъдеш доволна. Доста се озорих, докато получа разрешение за отваряне на засекретения файл, съдържащ подробности за детството на нашия човек. Когато бил десетгодишен, Си Джей имал проблем със своята преподавателка по социология. Не му писала шестица на едно домашно.

— Каква мръсница!

— Навярно и той си е помислил същото. Разбил вратата на дома й, съсипал цялата покъщнина. И убил кученцето на преподавателката.

— Господи!

— Да, прерязал му гърлото — от едното до другото клепнало ушенце. Тъй като бил малолетен, се отървал със задължително посещаване на психотерапевт, условно пускане на свобода и принудителен труд.

— Чудесно. — Парченцата от мозайката постепенно идваха по местата си. — Продължавай.

— Добре. Аз съм твой роб. Научих, че нашето приятелче кара двуместен „Рокет“.

— Бог да те благослови, Фийни.

— Знам и още по-интересни подробности — наперено обяви ирландецът. — Започнал работа в новинарския отдел на локален телевизионен канал в родния му град. Напуснал, когато друг репортер успял да го изпревари при отразяването на живо на важно събитие. Конкурентът репортер бил от женски пол.

— Говори, не спирай. Мисля, че те обичам.

— Всички детективки са влюбени в мен, сигурно заради красивото ми лице. Но да продължим с Морз. Отново започнал работа в телевизионна станция. Този път го допуснали до екран в почивните дни като заместник на нещатните репортери. Но и оттам напуснал разгневен с твърдението, че е жертва на дискриминация. Отговорният редактор също бил от женски пол.

— Става все по-интригуващо.

— А сега ще чуеш най-интересното. След това Морз постъпил в калифорнийска телевизионна станция. Справял се отлично с работата си и бързо се издигнал от нещатен репортер във водещ на обедните новини, заедно с друг колега.

— И сигурно не е бил колега, а колежка.

— Да, но това не е голямата новина, Далас. Само почакай да я чуеш. Едно хубаво момиче, което представяло метеорологичната прогноза, получавало най-много зрителски писма. Шефовете толкова харесвали тази девойка, че й разрешили да подготвя по-елементарните предавания от обедната програма. Нейното появяване на екрана повишило рейтинга на тази станция, а вестниците започнали да пишат за нея. Морз напуснал под предлог, че не желае да работи с аматьори. Малко след това „метеороложката“ извадила късмет и получила малка роля в комедия, която поставяли периодично. Можеш ли да познаеш името й?

Ив затвори очи и промълви:

— Ивон Меткаф.

— Браво, дайте на лейтенанта една пура за награда. В дневника на Меткаф се споменаваше, че имала среща с „Тъпанарина от слънчевите дни с купеста облачност“. Обзалагам се, че нашето момче е успяло да я издири в нашия голям и прекрасен град. Странно, че в репортажите си никога не е споменавал, че с Ивон Меткаф са стари приятели. Щеше да ги направи далеч по-сензационни.

— Обичам те до лудост. Когато се видим, ще разцелувам грозното ти лице.

— Грозно, ама върши работа — така казва жена ми.

— Съгласих се. Слушай, трябва ми заповед за обиск, а ти веднага ела тук, за да влезеш в компютъра му.

— Вече поисках заповедта. Ще ти я изпратя веднага, щом е готова. Веднага след това идвам при теб.

 

 

Понякога нещата вървяха учудващо гладко. След трийсет минути Ив имаше заповедта, появи се и Фийни. Ив наистина го разцелува и то толкова ентусиазирано, че той почервеня като домат.

— Заключи вратата, Пийбоди, после се заеми с всекидневната. И не си прави труда да подреждаш.

После поведе към спалнята ирландеца, който вече доволно потриваше ръце. Когато видя електронната апаратура, ахна.

— Страхотна система! Може да е най-големият престъпник, но със сигурност разбира от компютри. С удоволствие ще си поиграя с това чудо на електрониката.

Настани се пред компютъра, а Ив се зае да претърсва всички чекмеджета. След няколко минути отбеляза:

— Дрехите му са напълно еднотипни. Избирал е такива, които не се износват лесно и не са прекалено скъпи.

— Харчи всичките си пари за „играчките“ си — подхвърли Фийни, който, смръщил чело, седеше приведен над клавиатурата. — Нашият приятел се отнася грижовно с техниката си, освен това е адски предпазлив, като предпазливостта му граничи с параноя. Всеки файл е блокиран със специални кодове. Дори има устройство за съхранение на данните при повреда.

— Какво? — Ив се изправи. — И всичко това е монтирано на един домашен компютър?

— Точно така. — Фийни се облегна на стола си. — Ако сбъркам кода, всички данни отиват на кино. Почти съм сигурен, че има и устройство за идентифициране гласа на Морз. Задачата ми е повече от трудна, Далас. Налага се да донеса специална апаратура, но във всички случаи проникването в системата ще отнеме доста време.

— Офейкал е. Абсолютно съм сигурна. Знаел е, че сме по следите му.

Трескаво заобмисля откъде Морз има тази информация — от шпиони в полицията или се е добрал до нея чрез компютъра си.

— Незабавно повикай най-добрия специалист от твоя отдел — обърна се тя към ирландеца. — После занесете компютъра в телевизионната станция. Морз не се е връщал тук. Негова колежка го е забелязала да напуска работа по необичайно време, изглеждал много зле.

— По всичко личи, че ми предстои безсънна нощ.

— Лейтенант! — Пийбоди застана на прага. Лицето й беше безизразно, само очите й издаваха огромната й възбуда. — Елате да видите нещо интересно.

Когато влязоха във всекидневната, тя посочи към канапето, което се намираше върху нещо като платформа.

— Реших да го огледам по-внимателно. Може би щях да пропусна най-важното, ако баща ми не обичаше да майстори мебели и шкафове. Винаги вграждаше в тях чекмеджета тайници и различни скривалища. На нас, децата, това ни беше много интересно, дори често се преструвахме, че търсим скрито съкровище. Преди малко вниманието ми беше привлечено от тази дръжка отстрани. Прилича на декоративен елемент, чрез който се задейства устройството за разгъване на канапето.

Заобиколи дивана и показа находката си. Ив имаше чувството, че усеща вибрациите, излъчвани от Пийбоди, която леко повиши глас:

— И се натъкнах на скрито съкровище.

Сърцето на Ив подскочи. В широкото чекмедже, скрито под възглавниците на канапето, имаше лилав чадър и обувка на червени и бели райета.

— Този път го пипнахме! — Обърна се към Пийбоди с тържествуваща усмивка: — А ти направи гигантска стъпка към получаването на детективска значка.

 

 

— Помощникът ми се оплаква, че го притесняваш и му лазиш по нервите.

Ив намръщено изгледа Фийни, който се беше свързал с нея по комуникатора.

— Глупости, просто искам периодично да ме осведомява докъде сте стигнали. — Тя се отдалечи от „метачите“, които сканираха всекидневната в апартамента на Морз, като бяха засилили максимално осветлението. През прозореца се виждаше залязващото слънце.

— Пречиш му да се съсредоточи, Далас. Предупредих те да имаш търпение. Морз е експерт по компютрите. Познава всички тънкости и трикове.

— Сигурна съм, че е записал всичко, Фийни. Все едно, че е правил шибан репортаж. И ако действително е отвлякъл Надин, това също е записано на някой от проклетите дискове.

— Съгласен съм с теб, малката, но като тормозиш помощника ми няма да получиш по-бързо данните. За бога, остави ни на мира. Доколкото знам, тази вечер си на някакво тузарско празненство.

— Какво? — Тя се намръщи. — По дяволите, бях забравила.

— Хайде, отиди да се облечеш официално и ни остави да си гледаме работата.

— Нямам намерение да се издокарвам като някоя безмозъчна глупачка и да ям черен хайвер, докато Морз е на свобода.

— И ще бъде още известно време, независимо дали ще носиш официална рокля или вечните панталони. Слушай, обявили сме го за национално издирване, хората ни имат и описание на колата му. Апартаментът му и сградата на Канал 75 са под непрекъснато наблюдение. Не си в състояние да помогнеш на мен и асистента ми. Това е наша работа.

— Мога да…

— Да ни забавиш, като ме принуждаваш да разговарям с теб! — сопна се той. — Изчезвай, Далас! Когато имам някакъв резултат, веднага ще ти се обадя.

— Пипнахме го, Фийни. Знаем кой е убиецът и защо е извършил престъплението.

— Но не знаеш къде е. Дай ми възможност да открия. Ако Надин Фарст е още жива, всяка минута е ценна.

Подобна мисъл беше хрумнала и на Ив — и тя не можеше да си намери място от притеснение. Искаше й се да продължи да спори с него, но нямаше никакви доводи.

— Добре, отивам си, но…

— Не ми се обаждай — прекъсна я Фийни. — Когато имам резултат, ще те потърся. — Прекъсна връзката, преди Ив да успее да го наругае.

 

 

Ив искрено се опитваше да проумее същността на емоционалната обвързаност с друг човек, умението да постигнеш равновесие между онова, което желаеш и задълженията, необходимостта от компромиси.

Към Рурк изпитваше едно съвършено ново и непознато чувство, с което все още не можеше да свикне — все едно, че е с нови обувки, които малко я убиват, но толкова й харесват, че не ги сваля от краката си.

Втурна се в спалнята, забеляза Рурк, който вече беше облечен, и реши, че нападението е най-добрата отбрана.

— Да не си посмял да ми правиш фасони заради закъснението. Стигат ми тези на Съмърсет. — Свали кобура си и го хвърли на най-близкия стол. Рурк невъзмутимо постави златни копчета на ръкавелите си.

— Не си отговорна пред Съмърсет. — Едва сега вдигна поглед към нея и в очите му за миг проблесна пламък, когато тя свали ризата си. — Нито пред мен.

— Повярвай, че имах много работа. — Без да се смущава, че е гола до кръста, се тръсна на друг стол, за да свали ботушите си. — Обещах, че ще присъствам и ето, че съм тук. Знам, че гостите ще започнат да пристигат след десет минути. — Гневно захвърли ботуша встрани, когато си припомни жлъчните думи. — Ще бъда готова. Не ми е необходимо кой знае колко време, за да облека някаква си рокля и да се нацапотя с грим.

Тя се повдигна, събу джинсите си и се втурна към банята. Рурк я последва, като се усмихваше — последните й думи искрено го бяха развеселили.

— Не бързай, Ив. Не е необходимо да отидеш на коктейл точно в уречения час, а ако закъснееш, не те поставят на подсъдимата скамейка.

— Казах, че ще бъда готова. — Тя стоеше под душа и втриваше в косата си зеленикава течност. Появиха се сапунени мехурчета, които заплашваха да влязат в очите й.

— Добре, но няма нищо нередно, ако слезеш при гостите след двайсет или дори трийсет минути. Нима очакваш да те укорявам заради служебните ти задължения?

Ив потърка очите си и се опита да го погледне през облаците пара.

— Може би.

— В такъв случай ще бъдеш разочарована. Навярно си спомняш, че се запознахме именно докато изпълняваше въпросните си задължения. Освен това аз също съм много зает човек. — Наблюдаваше я, докато тя изплакваше косата си. Доставяше му удоволствие да я гледа как повдига лицето си към душа, как водата се стича по кадифената й кожа. — Не се опитвам да те затворя в клетка. Само се опитвам да живея заедно с теб. — Той отвори сешоара за тяло.

Ив отметна мократа коса от лицето си, пристъпи към апарата, но внезапно се обърна. Рурк беше смаян, когато тя го привлече към себе си и ентусиазирано го целуна, после заяви:

— Сигурно не ти е лесно. — Стъпи в кабинката и натисна бутона. Обгърна я топъл въздух. — Самата аз понякога не мога да се понасям. От време на време се питам защо не ми зашлевиш плесница, когато започна да се заяждам с тебе.

— Минавало ми е през ум, но в повечето случаи си въоръжена.

Ухаеща на парфюмирания сапун, тя излезе от ваната и заяви:

— Но сега не съм.

Рурк я прегърна през кръста, сетне плъзна длани по стегнатия й задник.

— Когато си гола, ми идват други мисли.

Ив обви ръце около шията му. Приятно й беше, че като се изправеше на пръсти, почти се изравняваше с него по височина и можеше да надникне в очите му.

— Какви например?

С огромно съжаление той леко я отблъсна от себе си.

— По-добре ми кажи защо си в толкова добро настроение?

— Може би защото много ми харесваш с тази официална риза. — Тя се отдръпна и взе късия си халат от закачалката. — Или пък предвкусвам удоволствието да сложа обувки, с които ще се чувствам на кокили и които ще стягат ходилата ми в продължение на няколко часа?

Застана пред огледалото и си каза, че все пак трябва да си сложи лек грим. Мейвис непрекъснато й подаряваше какви ли не мазила. Приведе се, внимателно нагласи уреда за удължаване на миглите върху ресниците на едното си око, и натисна буталото. Когато свърши, се озърна и додаде:

— А може би доброто ми настроение е заради факта, че полицай Пийбоди намери скритото съкровище.

— Браво на Пийбоди. И какво е това съкровище?

Ив „монтира“ миглите и на другото око, после премигна, за да се убеди, че няма да паднат.

— Чадър и една обувка.

— Хванали сте го! — Рурк сложи ръце на раменете й и я целуна по шията. — Поздравявам ви.

— Почти сме го заловили — поправи го тя. Опита се да си спомни каква е следващата процедура при гримирането и взе червилото. Мейвис превъзнасяше предимствата на специалния оцветител за устни, ала Ив намираше неприемлива перспективата в продължение на три седмици устните й да бъдат обагрени в един и същ цвят. — Вече разполагаме с веществени доказателства, че той е извършил убийствата. От лабораторията потвърдиха, че върху „сувенирите“ има отпечатъци от пръстите му. Върху дръжката на чадъра са само неговите и на жертвата. Върху обувката има и други отпечатъци, вероятно на продавачите и на други клиенти. Обувките са съвсем нови, почти без драскотина върху подметките. В деня, преди да я убият, Ивон Меткаф си е купила няколко чифта от „Сакс“.

Върна се в спалнята, сети се за парфюмирания крем, който Рурк й беше донесъл от Париж и свали халата, за да намаже тялото си.

— Проблемът е в това, че не успяхме да го заловим. По някакъв начин е разбрал, че съм по петите му и избягал. В момента Фийни се опитва да влезе в компютъра му и да се добере до данни, които да ни насочат към убиеца. Цялата нюйоркска полиция е вдигната на крак, но може би той е напуснал града. Нямаше да бъда тук тази вечер, но Фийни ме изрита. Каза, че съм тормозела помощника му.

Отвори гардероба, натисна бутона за въртящото се устройство и откри роклята с бакърен цвят. Извади я и я разгледа. Дългите ръкави прилепваха към ръцете, деколтето беше дълбоко, а полата толкова къса, че би оскърбила всеки защитник на морала.

— Трябва ли да обличам някакво бельо?

Рурк посегна към най-горното чекмедже, и извади триъгълно парче плат с цвета на роклята, което някой шегаджия би нарекъл „дамски пликчета“, и й го подхвърли.

— Това е достатъчно.

Когато сложи бикините, Ив надникна в огледалото и изстена:

— Господи! Защо ли изобщо си правя труда? — Ала тъй като нямаше време за спорове, облече роклята, която беше ушита от плат, прилепващ към тялото.

— Винаги с удоволствие наблюдавам как се обличаш, но в момента мислите ми са на друго място.

— Знам. Хайде, слез да посрещнеш гостите. Идвам веднага.

— Не, Ив. Кажи ми кой е убиецът?

— Кой ли? — Тя оправи дълбокото деколте. — Нима не ти казах?

— Не — отвърна Рурк със завидно търпение.

— Морз. — Ив се наведе за обувките си.

— Шегуваш се.

— Самият Си Джей Морз. — Тя държеше обувките, като че бяха пистолет, очите й потъмняха и се впериха в една точка. — Този мръсник не подозира, че когато го заловя и предам на правосъдието, отвратителното му лице ще бъде показвано толкова често по телевизията, че действително ще се прослави, както си е мечтал.

Вътрешният видеотелефон изписука. Съмърсет произнесе с неодобряващ тон:

— Първите гости пристигат, сър.

— Добре. — После се обърна към Ив: — Не мога да повярвам, че убиецът е Морз.

— Той е. Ще ти разкажа подробностите по време на коктейла. — Прекара длан през косата си. — Хей, щях да забравя. Моля, обади се да пуснат без покана една моя гостенка. Нарича се Ларинда Марс.

После вплете пръсти в неговите и двамата излязоха от спалнята.