Нора Робъртс
Прослава в смъртта (16)

Шестнайсета глава

Да вечеряш с Рурк не беше като да прескочиш до закусвалнята, за да хапнеш на крак салата от омекнали зеленчуци и да изпиеш чаша соево кафе. Бог знае откъде той успяваше да се снабди с истинска храна. Но Ив вече не се учудваше, защото беше разбрала, че с много пари можеш да купиш абсолютно всичко.

Вечеряха сочни омари на грил, приготвени с истинско масло. Пиха шампанско, което беше така добре изстудено, че заскрежаваше гърлата им. Накрая бяха поднесени различни плодове, екзотични хибриди, които оставяха в устата странен, но много приятен вкус.

Дълго преди да признае пред себе си, че е влюбена в Рурк, Ив беше приела факта, че е пристрастена към храната, която той можеше да й осигури като с вълшебна палка.

Лежеше гола в малък басейн във формата на лагуна, който се намираше под високите палми. Мускулите й бяха отпуснати от горещата вода и не по-малко горещия секс. Слушаше чуруликането на нощните птици — истинско, не на запис — което се разнасяше из уханния въздух.

Сега, само за тази нощ, беше забравила за работата си, сякаш Ню Йорк се намираше на светлинни години от това вълшебно място.

Осъзна, че самото присъствие на Рурк, както и малките му жестове, могат да й осигурят щастие и спокойствие, досега напълно непознати за нея.

Той я наблюдаваше и със задоволство забеляза как напрегнатото й изражение изчезна, след като я беше заобиколил с внимание и лукс. Обичаше я такава: спокойна, морна след преживяното удоволствие, напълно отпусната.

Никога не беше изпитвал подобни чувства към друга жена. Ив беше единствената, с която копнееше да бъде непрекъснато, която жадуваше да докосва.

Ив предизвикваше в него първична и очевидно нестихваща страст, но въпреки това си оставаше истинска загадка. Той копнееше да надникне в разума и в сърцето й, да научи тайните й, да излекува раните от миналото.

Веднъж й бе казал, че са две изгубени души. Сега осъзнаваше, че това е самата истина. Ала всеки бе открил в другия нещо, което му помагаше да възприеме околния свят.

Рурк, който през целия си живот се бе отнасял с предубеждение към полицията, беше потресен, когато осъзна, че щастието му зависи от една жена-полицай.

Развеселен от тази мисъл, той влезе в басейна. Ив едва събра сили леко да повдигне клепачите си.

— Не мога да помръдна.

— Тогава недей. — Подаде й нова чаша шампанско, като притисна пръстите й около столчето.

— Нямам сили дори затова — промърмори Ив, но все пак успя да поднесе чашата към устните си. — Какъв странен живот. Имам предвид твоя — уточни тя. — Можеш да притежаваш всичко, което пожелаеш, да отидеш където поискаш, да правиш всичко, което ти дойде наум. Решаваш да си дадеш почивка за една нощ, отлиташ в Мексико, вечеряш омари и… как се казваше онова, дето се намазва върху солени бисквити?

— Гъши дроб.

Ив потръпна от отвращение.

— Когато го пъхна в устата ми, го нарече другояче. Стори ми се много по-приятно.

— Foie gras. Същото е, само че на френски.

— Френското ми харесва повече. — Тя се размърда и преплете краката си с неговите. — Когато искат да се разнообразят, повечето хора програмират видеото или „пътуват“ с очилата за виртуална реалност. Други отиват на площад Таймс и пускат по няколко жетона в автоматите за симулиране. А ти наистина заминаваш някъде.

— Обичам истинските неща, не заместители.

— Знам. И още една твоя странност — харесваш антиките, полъха на миналото. Предпочиташ да четеш книга, вместо да сканираш диск, да пътуваш чак дотук, когато можеш да програмираш симулация в залата за холограми. — Тя замечтано се усмихна. — Всичко това ми харесва.

— Направо ме успокои.

— В детството ти, когато си бил беден и измъчен, мечтал ли си за всичко това?

— Мечтаех да оцелея, да се измъкна от мизерията. Да имам власт. А ти?

— Да, понякога. Прекалено много от сънищата ми бяха объркани и непонятни. Особено след като постъпих в системата на полицията. Тогава започнах да мечтая да стана ченге. Добро, умно ченге. Ти какво искаше най-много?

— Да бъда богат. Да не гладувам.

— Излиза, че в общи линии сме осъществили мечтите си.

— Имала си кошмари, докато отсъствах, нали?

Не трябваше да отваря очи, за да забележи загрижения му поглед. Достатъчно беше да чуе тревожните нотки в гласа му.

— Свикнала съм. Само че напоследък ги сънувам по-често.

— Ив, ако се съгласиш доктор Майра да те подложи на терапия…

— Не съм готова да си го спомня. Не и всичко случило се. Кажи ми честно, усещаш ли понякога душевната травма, причинена от баща ти?

Рурк се размърда, сякаш притеснен от нахлулите спомени и потъна по-дълбоко в горещата вода.

— Побои, безсмислена жестокост… Какво значение имат сега?

— Успял си да се изтръгнеш от мизерията и от насилието. — Ив отвори очи и забеляза, че той е дълбоко замислен. — Но случилото се преди толкова много години ти е помогнало да се превърнеш в сегашния властен и богат човек.

— В общи линии навярно си права.

Тя кимна и продължи да говори, опитвайки се въпросът й да прозвучи невинно.

— Рурк, мислиш ли, че ако на някои хора им липсва нещо и поради това измъчват децата си — както се е случило с нас — мислиш ли, че се предава по наследство?

— Не.

— Но…

— Не! — Той нежно стисна коляното й. — Човек сам кове съдбата си. Двамата с теб успяхме в живота. В противен случай щях да се въргалям пиян в някой дъблински бордей и да живея с някое беззащитно същество, на което да изкарвам яда си. А ти, Ив, щеше да бъдеш равнодушна и безмилостна.

Тя отново затвори очи и промълви.

— Понякога съм точно такава.

— Грешиш. Ти си силна, почтена до мозъка на костите си и понякога страдаш прекалено много заради невинните.

Ив усети как сълзите й напират зад притворените клепачи.

— Човек, когото уважавам и от когото се възхищавам, ме помоли за услуга, поиска помощта ми. А пък аз категорично му отказах. Какво ще кажеш на това?

— Че си имала право на избор.

— Рурк, онази жена, Луиз Кирски, загина по моя вина. Била двайсет и четиригодишна, талантлива, с желание да се издигне в професията, влюбена в някакъв второкласен музикант. Живеела в едностайно апартаментче на Уест 26 и си падала по китайската храна. Тази жена има в Тексас семейство, което никога не ще я прежали. Беше невинна, Рурк, и нелепата й смърт ще ме измъчва до края на живота ми. — Ив облекчено въздъхна. — Не съм го споделила с никого. Не бях сигурна, че ще мога да го изрека.

— Радвам се, че го каза точно на мен. А сега ме изслушай. — Той остави чашата си, приведе се и обгърна с длани лицето на Ив. Усети меката й кожа, втренчи се в притворените й кехлибарени очи. — Съдбата направлява живота ни, Ив. Кроиш планове и бавно, стъпка по стъпка ги осъществяваш с къртовска работа, сетне съдбата се появява усмихната и ти отнема всичко. Понякога се случва да я измамим или да предусетим появяването й, но в повечето случаи всичко е предначертано. За някои — с кръв. Това не означава, че трябва предварително да се предаваме, а само, че невинаги може да се самоуспокояваме, като поемаме вината върху себе си.

— Нима мислиш, че се самоуспокоявам?

— Много по-лесно е да поемеш вината, отколкото да признаеш, че си безсилна да попречиш на онова, което се случи. Ти си адски самоуверена, Ив — още една черта от характера ти, която намирам привлекателна. Но разбери, че е признак на арогантност да поемаш отговорност за събития извън твоя контрол.

— Длъжна бях да ги контролирам.

— О, да. — Рурк се усмихна. — Разбира се.

— Освен това не съм арогантна, просто си върша работата — настоя тя, ядосана от думите му.

— Предизвика убиеца, предполагайки, че ще избере теб за следваща жертва. — Тъй като мисълта затова все още не му даваше миг покой, той притисна още по-силно лицето й между дланите си. — А сега си засегната и гневна, че не е играл по твоите правила.

— Как можеш да говориш така? Върви по дяволите, аз не… — Млъкна, след миг възкликна: — Нарочно ме дразниш, за да престана да се самосъжалявам.

— Очевидно стратегията ми е успешна.

— Добре. — Тя отново притвори клепачи. — Сега повече няма да мисля затова. Може би утре ще разсъждавам по-трезво. — Поусмихна се и заяви: — Бива си те, Рурк.

— Хиляди жени са на същото мнение — промърмори той и докосна зърното й.

Ив почувства възбуда, която обхвана цялото й тяло.

— Нямах предвид това.

— Но пък аз го искам. — Леко подръпна зърното й и чу как Ив рязко си пое дъх.

— Ако успея да изпълзя оттук, може би ще приема интересното ти предложение.

— Само се отпусни. — Без да откъсва поглед от лицето й, той постави ръка между бедрата й, а с другата успя да хване чашата изплъзнала се от пръстите й. — Позволи ми да ти доставя удоволствие.

Преди Ив да успее да отговори, изпита зашеметяващ оргазъм. Повдигна бедра, опитвайки да се притисне още по-силно към пръстите му, сетне се отпусна.

Рурк знаеше, че сега е обхваната от най-различни усещания, които не ще й позволят да се отдаде на черните си мисли. Учудващо бе как Ив сякаш никога не вярваше, че ще изпита върховното удоволствие. И както винаги изненадата й, очарователно-наивната й реакция му подействаха ужасно възбуждащо. Готов бе непрестанно да й доставя удоволствие само заради щастието да наблюдава как тя се наслаждава на всяко докосване, на всеки разтърсващ оргазъм.

И Рурк даде воля на страстта си, целувайки сантиметър по сантиметър цялото й тяло и най-вече малките й гърди, стоплени от горещата, парфюмирана вода, впивайки устни в нейните, сякаш за да слеят дъха си.

Ив се чувстваше съвсем отмаляла, съзнанието й беше притъпено, а тялото й — странно натежало от удоволствието, което изпитваше. Частица от разума й подсказваше, че трябва да бъде шокирана. Не от онова, което беше позволила на Рурк, а от факта, че е допуснала той напълно да я завладее, че се е оставила във властта му. Не можеше и не искаше да го спре, дори когато той я докарваше до лудост, преди да я запрати в бездната на върховното удоволствие.

— Отново! — Рурк я хвана за косата и отметна главата й, а пръстите му проникнаха в нея и се раздвижиха безмилостно, докато Ив безпомощно запляска с ръце във водата. — Тази нощ не съществува нищо друго, освен аз, освен ние двамата. — С луда страст зацелува шията й, плъзвайки устни нагоре към нейните. Очите му блестяха като странни сини слънца. — Кажи, че ме обичаш. Кажи го.

— Обичам те. Много те обичам. — От гърдите й се изтръгна стон, когато Рурк я облада, повдигна по-високо бедрата й и проникна още по-дълбоко в нея.

— Кажи ми го отново. — Почувства как мускулите й го стискат като в юмрук и стисна зъби, опитвайки да се контролира. — Кажи ми го отново.

— Обичам те. — Разтреперана от силните си чувства, тя обви крака около бедрата му и му позволи да я люби до забрава.

 

 

Наложи се наистина да изпълзи от басейна. Главата й се въртеше, чувстваше тялото си отпуснато, сякаш без мускули.

Рурк се ухили и закачливо я шляпна отзад.

— Този път няма да те нося, скъпа. Има опасност и двамата да се строполим на земята.

— Защо да не си легна тук? — Тя едва успяваше да се задържи на колене върху хлъзгавите плочки.

— Ще изстинеш. — С огромно усилие Рурк се мобилизира, за да я изправи на крака. Двамата се подпираха взаимно и се олюляваха като пияници.

Ив се изкикоти, полюшвайки се напред.

— По дяволите, какво направи с мене? Чувствам се така, като че съм изгълтала няколко от онези хапчета… „Фрийбърдс“.

Той успя да я хване през кръста.

— Откога си започнала да взимаш забранени дроги?

— Това спада към стандартното обучение. — Предпазливо прехапа долната си устна и установи, че действително е изтръпнала. — В полицейската академия изучавахме подобни средства. Тайно изнасях полагащите ми се таблетки и ги изхвърлях. Вие ли ти се свят?

— Ще ти отговоря, когато тялото ми от кръста нагоре престане да бъде безчувствено. — Наклони главата й назад и нежно я целуна. — Хайде да проверим дали можем да ходим и да се приберем в къщата. Предлагам да… — Той млъкна, присви очи и се загледа в нещо зад гърба на Ив.

Макар сетивата й да бяха притъпени, тя си оставаше ченге. Инстинктивно се обърна и се напрегна, несъзнателно прикривайки Рурк с тялото си.

— Какво е това?

— Нищо. — Той смутено се изкашля, потупа я по рамото и повтори: — Нищо. Влез вътре, идвам веднага.

— Какво се е случило? — Ив не помръдна, само погледът й търсеше скрита опасност.

— Абсолютно нищо. Просто… забравих да изключа охранителната камера. Тя се… задейства от движение или от глас. — Без да се смущава от голотата си, Рурк се приближи до ниската каменна стена, натисна някакъв бутон и извади един диск.

— Камера? — Ив вдигна пръст. — Работила е през цялото време, докато сме били там? — Тя гневно хвърли поглед към басейна.

— Ето една от причините да предпочитам хората пред автоматите.

— И всичко, което правихме, е заснето?

— Ще унищожа диска.

Тя отново понечи да заговори, но забелязала изражението му, се изкуши да го подразни.

— Не мога да повярвам на очите си, Рурк. Никога не съм те виждала объркан и смутен.

— Нищо подобно. — Ако не беше гол, навярно щеше да пъхне ръце в джобовете си. — Това е недоглеждане от моя страна. Казах, че ще унищожа диска.

— Хайде да видим записа.

Рурк се вкамени и зяпна от удивление — невероятна гледка, която достави огромно удоволствие на Ив.

— Моля?

— Ето, че се смути! — Наведе се да го целуне и използвайки объркването му, сграбчи диска. — Много си сладък.

— Млъкни и ми дай това!

— Няма. — Подобно на палаво дете тя отстъпи крачка назад, така че Рурк да не достигне диска. — Обзалагам се, че записът е много, ама много интересен. Не си ли любопитен да го видиш?

— Не. — Опита се да й го отнеме, но тя успя да реагира. — Ив, дай ми проклетия диск!

— Не може да бъде! — Младата жена заотстъпва към отворената врата на къщата. — Светският лъв Рурк, видял всичко на този свят, поруменява като невинна девойка.

— Глупости! — възкликна Рурк, надявайки се това да не е вярно. Само това оставаше — да започне да се изчервява. — Но не виждам причина да се заснема любовния акт. Това е нещо много лично.

— Няма да го дам на Надин Фарст за излъчване по телевизията. Само ще го изгледам най-старателно. Още сега.

Втурна се в къщата, а Рурк изруга и тичешком я последва.

 

 

Точно в девет сутринта Ив бодро влезе в кабинета си. Очите й бяха ясни, под тях нямаше сенки, тялото й не беше напрегнато. Беше в отлично настроение, още малко и да затананика.

— Някой е извадил късмет — печално заяви Фийни и не благоволи да отмести краката си от бюрото. — Очевидно Рурк се е върнал на нашата планета.

— Просто си починах добре — заяви младата жена и отмести краката му.

— Прекрасно — изсумтя той, — защото днес няма да имаш време за почивка. Получих анализите от лабораторията. Убийствата не са извършени с шибания нож, дето го откри при Анджелини.

Прекрасното й настроение мигом се изпари.

— Откъде знаеш?

— Острието е по-дебело. Със сантиметър, но със същия успех можеше да бъде и с цял метър.

— Може би разликата е в ъгъла на разреза и в силата, с която е нанесен ударът — отвърна тя, мигновено забравила вълшебната нощ. Замисли се и закрачи из тясното помещение. — Какви са резултатите от кръвната проба?

— Момчетата успяха да определят групата и ДНК. — Печалното му лице помръкна. — Съответстват на анализите на нашето момче. Кръвта е на Дейвид Анджелини. Колегите твърдят, че е засъхнала по острието най-малко преди шест месеца. Изглежда е използвал ножа за отваряне на пакети и се е порязал. Така или иначе това не е оръжието, което търсим.

— Майната му! — Тя тежко въздъхна, но все пак отказваше да се предаде. — Възможно е да е притежавал още един нож. Ще изчакаме проверката на другите „метачи“. — Замълча за миг и разтърка лицето си с длани. — Слушай, Фийни, ако приемем, че самопризнанието на Марко е лъжливо, то възниква въпросът защо го е направил. Не е някакъв откачен, който се опитва да привлече вниманието към себе си. Следователно иска да спаси сина си. Затова трябва да го „обработим“ и то сериозно. Отново ще го разпитам и ще опитам да пречупя волята му.

— Напълно съм съгласен с теб.

— След два часа трябва да бъда при Майра. Дотогава ще оставим нашето момче да се пържи на бавен огън.

— Като стискаме палци междувременно „метачите“ да открият нещо.

— Идеята за палците не е лоша. Ето къде е големият проблем, Фийни: ако тримата адвокати на Дейвид научат за самопризнанието на баща му, съдът няма да обърне внимание на по-маловажните обвинения. Има да чакаме да го подведат под отговорност…

— Като се вземе предвид и липсата на веществени доказателства, той ще бъде освободен, Далас.

— Знам и ще се пръсна от яд.

 

 

Марко Анджелини беше като огромен камък, здраво вкопан в земята, който отказва да помръдне. Ив го разпитва цели два часа, но той държеше на предишните си показания, макар да не си беше направил труда да измисли нещо по-правдоподобно там, където версията му куцаше. Това поутеши Ив, чиято единствена надежда оставаше в психологическия портрет, направен от доктор Майра.

— Мога да кажа — започна обясненията си психоложката, говорейки с обичайния си невъзмутим тон, — че Дейвид Анджелини е психично обременен младеж със силно развито егоистично чувство.

— По-добре ми кажи дали е способен да пререже гърлото на майка си.

Майра се облегна на стола и скръсти ръце.

— Според мен по-скоро е склонен да избягва неприятностите, отколкото да се забърква в тях. Когато комбинирах, открих общото между разположението му в таблицата на Мърдок-Лоуел и синергийната оценка.

— Предпочитам да прескочим специализираните термини. Ако се наложи, ще ги прочета в заключението ви.

— Както искаш. — Майра се извърна от монитора, на който се канеше да демонстрира въпросните таблици. — Ще се постарая да го обясня съвсем простичко. Този човек е лъжец, който с лекота успява да си внуши, че лъжите му са истина, за да запази самоуважението си. Мисли се за преуспяващ и талантлив и когато се провали, неизменно обвинява другите. Пристрастен е към хазарта, тъй като е убеден, че няма начин да загуби, освен това изпитва тръпка от риска. Губи огромни суми, защото се смята за по-велик от системата на хазарта.

— Как би реагирал, ако го заплашат, че ще му строшат кокалите заради комарджийски дългове?

— Ще избяга, ще се скрие и тъй като е неестествено зависим от родителите си, ще ги помоли да го измъкнат от кашата.

— Ами ако откажат?

Майра замълча, сетне отговори:

— Очакваш да ти кажа, че ще предприеме нещо решително, че ще реагира остро, дори ще бъде готов на убийство. Уви, ще те разочаровам. Разбира се, всеки от нас би могъл да упражни насилие. Никакви тестове не са в състояние да дадат стопроцентова гаранция как ще реагира даден индивид при определени обстоятелства. Но по време на проведените тестове за оценка субектът реагираше по един и същи начин: криеше се, бягаше, обвиняваше другите за неуспехите си, вместо да потърси причината за тях.

— Може би нарочно е реагирал по този начин, за да те заблуди?

— Възможно е, но малко вероятно. Съжалявам.

Ив престана да крачи из кабинета и се тръсна на най-близкия стол.

— Да разбирам ли, че според теб убиецът е все още на свобода?

— Боя се, че е така. И това още повече затруднява работата ти.

Ив промърмори като на себе си:

— Струва ми се, че не го търся там, където трябва. Но тогава къде ли се крие? И коя ще бъде следващата му жертва?

— За съжаление науката и технологиите не са толкова напреднали, че да помогнат за предсказване на бъдещето. Възможно е да се програмират възможностите и дори вероятностите, но не подбудите и чувствата. Между другото, осигурила ли си охрана на Надин Фарст?

— Доколкото е възможно. — Ив забарабани с пръсти по коляното си. — Тя е доста своенравна, освен това е съкрушена от убийството на Луиз Кирски.

— Ти също.

Ив извърна очи и сковано кимна.

— Вярно е.

— Тази сутрин изглеждаш невероятно свежа и отпочинала.

— Наспах се добре.

— И не сънува кошмари?

Ив вдигна рамене и се опита за момент да забрави разследването и Анджелини с надеждата, че по-късно ще й хрумне нова идея.

— Какво би казала за жена, която спи добре, само когато определен мъж е в леглото с нея?

— Ще кажа, че може би е влюбена в него и че със сигурност започва да свиква с присъствието му.

— Но не и че е прекалено зависима от него, нали?

— Способна ли си да работиш и живееш без него? Да взимаш решения без съвета, мнението или наставленията му?

— Разбира се, но… — Замълча, почувства се като кръгла идиотка. Но какво по-подходящо място за идиотите от кабинета на психоаналитика? — Онзи ден, когато той беше извън планетата, облякох една негова риза и така отидох на работа. Това е…

— Прекрасно — допълни Майра и широко се усмихна. — И романтично. Защо се боиш от романтиката?

— Не се… Добре, признавам, че се страхувам до смърт, без да знам защо. Не съм свикнала да бъда с някого, с човек, който ме гледа… както ме гледа той. Понякога ме изнервя.

— Но защо?

— Защото не съм заслужила да ме обича толкова силно. Знам, че ме обича.

— Ив, досега си оценявала себе си единствено с оглед на професията си. А сега си влюбена и се налага да погледнеш на себе си като жена. Нима се страхуваш от онова, което ще откриеш?

— Не съм мислила по въпроса. За мен работата винаги е била на първо място. Радвам се на успехите и страдам от провалите, обичам както напрегнатите моменти, така и дългите часове рутинна работа. Мислех, че светът започва и свършва с полицейското управление. Здравата се потрудих да се издигна до лейтенант и съм сигурна, че ще успея да стана капитан, дори още по-висок чин. Работата беше всичко за мен. Исках да бъда най-добрата, да ме забележат. Професията все още играе важна роля в живота ми, но открих, че любовта не бива да се пренебрегва.

— Сигурна съм, че това ще те направи по-добра и в професията, и като жена. Преследването само на една цел ни ограничава, има опасност да бъдем обсебени от нея. Здравословният живот изисква да имаш повече от една цел, повече от една страст.

— В такъв случай може да се каже, че сега живея много по-здравословно.

Комуникаторът й избръмча, напомняйки й, че преди всичко е полицай и че няма време за губене.

— Тук Далас.

— Сигурно ще ти бъде любопитно да видиш новините по Канал 75 — обяви Фийни. — После си вдигни задника и ела тук. Новият шеф иска живи да ни одере.

Ив прекъсна връзката. Междувременно Майра беше включила телевизора. Си Джей Морз водеше обедните новини.

— … продължаващите проблеми около разследването на убийствата. Източник от полицейското управление потвърди, че докато Дейвид Анджелини е обвинен във възпрепятстване работата на полицията и остава главният заподозрян за трите убийства, Марко Анджелини, бащата на обвиняемия, е признал, че ги е извършил. По-възрастният Анджелини, президент на компанията „Анджелини Експорт“ и бивш съпруг на първата жертва, прокурор Сисли Тауърс, вчера се предаде в полицията. Макар да се признава за извършител на трите убийства, той все още не е подведен под отговорност, а полицията отказва да освободи Дейвид Анджелини.

Морз замълча за миг и леко извърна глава, следейки движението на камерата. Когато отново заговори, приятният му, младежки глас изразяваше огромна загриженост.

— Още подробности по случая. Лабораторните изследвания на ножа, открит по време на обиска в дома на Анджелини, са доказали, че това не е оръжието на престъплението. Днес сутринта Мирина Анджелини, дъщеря на покойната Сисли Тауърс, се съгласи да даде интервю за Канал 75.

На екрана се появи красивото, изкривено от гняв лице на Мирина.

— Хората от полицията упорито преследват семейството ми. Очевидно не им е достатъчно, че майка ми беше заклана на улицата. Сега, опитвайки се отчаяно да прикрият собствената си некадърност, арестуваха брат ми и задържат баща ми. Нищо чудно да бъда задържана и аз.

Ив стискаше зъби, докато Морз задаваше на Мирина подвеждащи въпроси, подтикваше я към обвинения, които тя отправяше с насълзени очи. Когато интервюто приключи и камерата показа Морз, седнал в студиото, на мрачното му лице беше изписана загриженост.

— Дали едно семейство е поставено под обсада? Разследването е опорочено, носят се слухове, че полицията се опитва да прикрие истинския виновник. Не успяхме да се свържем с лейтенант Ив Далас, натоварена със случая и да я помолим за коментар.

— Мръсник такъв! — прошепна Ив и се извърна от екрана. — Изобщо не ме е търсил. Ще му дам аз един коментар. — Побесняла от гняв, грабна чантата си и извика на Майра, като кимна към телевизора:

— Този трябва да го анализирате! Гадното копеле страда от мания за величие!