Нора Робъртс
Прослава в смъртта (8)

Осма глава

Ив лесно състави списък на приликите между Сисли Тауърс и Ивон Меткаф. Първо, и двете бяха убити по един и същ начин и по всяка вероятност от един и същ човек. Второ, бяха известни, уважавани и обичани, преуспяващи в кариерата си и изцяло посветени на нея. Трето, имаха семейства, които скърбяха за тях.

И все пак двете бяха работили и търсили отмора и забавление в напълно различни обществени и делови среди. Приятелите на Ивон бяха художници, актьори и музиканти, докато Сисли общуваше със служители на закона, бизнесмени и политици.

Сисли Тауърс беше методична, делова жена с отлично положение в обществото и с безупречен вкус, ревниво пазеща в тайна частния си живот.

Ивон Меткаф беше актриса, известна с веселия си нрав и с небрежността си, граничеща със склонност към безпорядък, която правеше всичко възможно да привлече вниманието към себе си.

Ала някой отлично познаваше и двете и беше изпитвал достатъчно силна омраза към тях, за да ги убие.

Когато Ив прегледа прилежно изписания бележник на Сисли и надрасканите имена и телефони в този на Ивон, единственото име, което срещна и в двата, беше това на Рурк.

За трети път в един час вкара списъците в компютъра, надявайки се да открие някаква връзка между двете жени. Име, което се „връзва“ с друго име, адрес, професия, интереси. Данните, които получи от компютъра не бяха достатъчни, че да разпита хората, върху които падаше евентуалното подозрение. Но все пак трябваше да го стори, в противен случай беше длъжна да съобщи за Рурк.

Докато компютърът обработваше краткия списък, тя още веднъж прегледа електронния дневник на Ивон и гневно промърмори:

— По дяволите, защо не е цитирала никакви имена?

Дневникът беше пълен с часове, дати, инициали, понякога Ивон беше добавяла забележки според настроението си.

„1:00 — обяд в «Краун Рум» с Б.С. Ура! Не закъснявай, Ивон, и облечи зелената мини рокля. Той харесва точни жени с готини крака.

Ден за разкрасяване. Слава богу. 10:00 в «Парадайз». Ще се опитам да бъда във фитнес център «Палас» в осем и да потренирам. Пфу!“

„Обеди в скъпи ресторанти, разкрасяване в най-добрия козметичен салон в града, лека тренировка в луксозен гимнастически салон. Общо взето, прекрасен живот. Кой е пожелал да сложи край на този живот?“ — размишляваше Ив. Прехвърли страниците, докато достигна до мястото, където бяха записали ангажиментите на Ивон в деня на убийството.

„8:00 — Делова закуска. Сложи син костюм и обувки в същия цвят. ЗА БОГА, СТАРАЙ СЕ ДА ИЗГЛЕЖДАШ КАТО ПРОФЕСИОНАЛИСТКА!!!

11:00 — В агенцията на П.П. за обсъждане на договора. Може би преди това ще успея да напазарувам. В «САКС» ИМА РАЗПРОДАЖБА НА ОБУВКИ. По дяволите!

На обяд ще пропусна десерта. Може би. Ще кажа на сладура, че е бил великолепен в представлението. Не е престъпно да лъжеш приятелите си, че са добри актьори. Божичко, ама той беше направо кошмарен.

Обади се вкъщи.

Отиди в «Сакс», ако не си успяла по-рано.

Някъде около 5. Време за следобедно питие. Пий само минерална вода, малката! Говориш прекалено много, когато обърнеш една-две чашки. Пускай шеги, омагьосай го. Непрекъснато намеквай за «Настройте се». $$$? Не забравяй, че утре сутринта имаш снимки и не докосвай виното. Прибери се вкъщи и подремни.

Среща в полунощ. Сигурно става дума за нещо важно. Облечи червения костюм на бели райета и се усмихвай, усмихвай, усмихвай. Тури пепел на миналото. Никога не скъсвай старите връзки. Нали знаеш, светът е малък и прочие. Ама този тип е голям тъпанар.“

Беше отбелязала срещата в полунощ, но не упоменаваше с кого, къде и защо. Все пак е искала да изглежда добре. Очевидно става дума за мъж, когото е познавала. „Сложи пепел на миналото.“ Намек за проблеми?

„Дали убиецът е бивш любовник“ — запита се Ив. Не й се вярваше. Ивон не беше обградила бележката със сърчица, нито си бе напомнила „да бъде секси, секси, секси“. Започваше да разбира що за човек е била актрисата. Ивон се надсмиваше над себе си, винаги беше готова за забавление и обожаваше начина си на живот. Освен това изключително амбициозна.

Следователно напомнянето „усмихвай се, усмихвай се, усмихвай се“ би могло да означава, че срещата е била свързана с получаване на добра роля или сценарий, с ласкателна статия в пресата, или пък е била с богат и влиятелен почитател.

„Какво би написала, ако имаше среща с Рурк? — запита се Ив. — Вероятно щеше да отбележи името му с огромно Р, да обгради датата с изрисувани сърчица, доларови знаци или усмихнати лица. Както бе сторила осемнайсет месеца преди смъртта си.“

Не й се налагаше да погледне в старите дневници на Ивон. Отлично си спомняше последната й бележка за Рурк.

„Вечеря с Р — 8:30. М-м-м. Облечи бялата копринена рокля и подходящо боди. Бъди подготвена — може да ти излезе късметът. Тялото на този мъж е великолепно, питам се какво има в главата му. Е, ще си мисля за секс, пък да видим какво ще излезе.“

Ив не изгаряше от желание да разбере дали късметът на актрисата е проработил. Очевидно са станали любовници — самият Рурк го беше признал. Тогава защо не се беше срещала повече с него след нощта, когато е носела бялата копринена рокля?

Навярно трябва да разбере — само заради успеха на разследването, разбира се.

Междувременно отново ще отиде в апартамента на Ивон и ще се опита да пресъздаде последния ден от живота й. Трябва да определи часовете за хората, които се налага да разпита. Освен това трябва да поговори с родителите на актрисата, които, зашеметени от скръб, й се обаждаха всекидневно, не можейки да повярват, че дъщеря им е мъртва.

Не се оплакваше от работното си време, което често продължаваше до четиринайсет-петнайсет часа. Всъщност в този момент предпочиташе да потъне в работа, за да забрави другите си проблеми.

 

 

Бяха изминали четири дни от убийството на Ивон Меткаф. Ив започваше да се отчайва. Беше разпитала подробно близо четирийсет души с цената на много нерви и умора. Но не само, че не откри правдоподобен мотив за убийството, ами установи, че не е имало човек, който да не обожава жертвата.

Но сред обожателите — нито един откачен! Ивон бе получавала стотици писма на ден и Фийни все още проучваше кореспонденцията чрез компютъра си, ала в първата огромна партида писма нямаше никакви прикрити или открити заплахи, никакви неприлични предложения, само стотици за брак и за бизнес. Ив отдели последните, макар че не хранеше особено надежди. Все пак съществуваше възможност човекът, писал на Ивон, да се е свързал със Сисли. Дните обаче минаваха и тази възможност ставаше все по-хипотетична.

При подобно разследване на двойно убийство, полицейската процедура повеляваше Ив да посети психоаналитик.

Докато чакаше в приемната на доктор Майра, Ив се опитваше да определи какво точно изпитва към нея. Доктор Майра беше умна, проницателна, добра професионалистка и умееше със съчувствие да изслушва пациентите си.

Точно поради това Ив се колебаеше. Отново се опита да си внуши, че не е тук по лични проблеми, нито пък е изпратена за терапия. Не я подлагат на тест, няма да обсъждат мислите й, чувствата или… спомените й.

С доктор Майра ще се опитат да проникнат в съзнанието на убиеца и да разберат какво го е тласнало към престъплението.

Въпреки това сърцето й сигурно щеше да затупка лудешки, а ръцете й — да се разтреперят и изпотят. Когато я поканиха в кабинета, си каза, че краката й омекват, само защото е капнала от умора.

— Здравей, лейтенант Далас. — Светлосините очи на Майра се плъзнаха по лицето на Ив и забелязаха умората, изписана по него. — Съжалявам, че се наложи да почакаш.

— Няма значение. — Макар че предпочиташе да остане права, Ив се настани в дълбокото синьо кресло до психоаналитичката. — Благодарна съм ти, че така бързо се зае със случая.

— Всички се стараем да вършим добре работата си — рече Майра с мелодичния си глас, който действаше успокояващо на пациентите. — Освен това обичах и уважавах Сисли Тауърс.

— Значи я познаваше?

— Да. Сприятелихме се, тъй като бяхме горе-долу на една и съща възраст и Сисли започна често да се консултира с мен. Аз пък свидетелствах в полза на обвинението… както и на защитата — поусмихна се тя. — Но ти отлично го знаеш, лейтенант.

— Опитвах се да поддържам разговора.

— Възхищавах се и от таланта на Ивон Меткаф. Тази жена носеше радост на стотици хора и всички скърбим за загубата й.

— Грешиш, има един човек, който не скърби за смъртта на Тауърс и Меткаф.

— Права си. — Майра грациозно се изправи и програмира автоготвача за чай. — Разбирам, че всяка секунда е ценна за теб, но работя по-добре, когато изпия чаша чай — действа ми стимулиращо. А като те гледам, ти също се нуждаеш от нещо, което да те поободри.

— Чувствам се прекрасно.

Майра безмълвно повдигна вежди, усетила зле прикритата враждебност в тона й, сетне заяви:

— Както винаги си преуморена. Случва се предимно на най-съвестните служители. — Подаде на Ив чай в красива чаша от китайски порцелан, и продължи: — Запознах се с докладите ти, със събраните доказателства и с твоите предположения. Ето заключението ми като психиатър. — Тя постави запечатан диск на масичката помежду им.

— Изготвила си го! — възкликна Ив, неспособна да прикрие раздразнението си. — Можеше да ми изпратиш данните и да ми спестиш пътуването.

— Напълно си права, но предпочитам да поговорим. Ив, имаш работа с много опасен човек.

— Не ми казваш нищо ново. Две жени умряха с прерязани гърла…

— Две жени до този момент — тихо я прекъсна Майра и отново се настани в креслото си. — Боя се, че ще има нови жертви. И то много скоро.

Тъй като беше убедена в същото, Ив се престори, че не забелязва ледените тръпки, които я побиха.

— Защо мислиш така?

— Разбираш ли, било е толкова лесно, толкова елементарно. Човек обикновено изпитва удоволствие от свършената работа. Да не изпускаме и друг важен фактор — привличане на общественото внимание, който и да е извършил убийствата, било той мъж или жена. Преспокойно може да си седи пред телевизора у дома и да се наслаждава на представлението. А то включва многобройни репортажи и коментари, траурната служба, на която присъстват опечалените роднини, публично обявяваните данни от разследването. — Тя с наслада отпи глътка чай и продължи: — Знам, че имаш своя теория, Ив. Радвам се, че си тук, защото ще мога да я потвърдя или оспоря.

— Имам няколко теории.

— Но само една, която ти се струва убедителна. — Майра се усмихна, осъзнавайки, че това кара по-младата жена да настръхне. — И това е теорията за славата. Какво общо е имало между тези жени, освен известността им? Не са се движели в едни и същи обществени и делови среди. Имали са малцина общи познати, не са посещавали едни и същи магазини, фитнес или козметични салони. Общото между двете е, че са се радвали на голяма слава, известност и до известна степен — власт.

— За което убиецът им е завиждал.

— Точно така. Освен това е изпитвал негодувание и гняв и си е въобразявал, че като ги убие, също ще се прослави. И двете убийства са извършени по особено жесток начин и невероятно професионално. Лицата и телата на жертвите не са обезобразени. Според съдебния лекар гърлата им били прерязани отпред, следователно са стояли лице в лице с убиеца. Ножът е „лично“ оръжие, нещо като продължение на ръката. Не действа от разстояние като лазера, нито подмолно като отровата. Нашият човек е искал да види как жертвата умира, да се наслади на миризмата на бликащата кръв. Това „неповторимо“ изживяване ще накара убиеца или убийцата, опиянени от мисълта за собствената си мощ, да потърсят нов обект.

— Не мислиш, че става дума за убийства по поръчка нали?

— Не отхвърлям такава възможност, Ив, но по-скоро съм склонна да възприема извършителя като активен участник, не като действащ по заповед. Освен това да не забравяме „сувенирите“.

— Да, чадърът на Тауърс.

— И обувката на Меткаф. Успя да скриеш от пресата тези пикантни подробности, нали?

— С неимоверни усилия. — Ив се намръщи, като си спомни как Морз и екипът му „завзеха“ мястото на престъплението. — Професионалистът обикновено не взима вещи на жертвите. От друга страна, убийствата са прекалено умно замислени, за да ги приемем за работа на случаен извършител.

— Съгласна съм с теорията ти. Разсъждаваш правилно и си амбициозна. Запомни: престъпникът обича да убива, следователно ще го направи отново.

— А може би е престъпница — добави Ив. — Завистта е по-характерна за жените. Да си представим, че е искала да бъде като Сисли Тауърс и Ивон Меткаф — красива, преуспяваща, прочута, амбициозна и с много обожатели. Често убийствата са дело на слабохарактерни хора.

— Права си. За съжаление по данните, с които разполагаме засега, не можем да съдим за пола на престъпника, а само за степента на вероятност жертвите му да са преуспяващи жени.

— И как ще ме посъветваш да постъпя? Да прикача сигнална уредба към всяка известна жена с успешна кариера в този град? Включително и към теб, така ли?

— Мисля, че ти ще имаш най-голяма нужда от подобна охрана.

— Аз ли? — Ив разбърка чая в чашата, която не бе докоснала, после рязко я върна обратно върху масата. — Та това е нелепо!

— Грешиш. Бързо стана известна, Ив. Разбира се, благодарение на добрата си работа и най-вече след случая, който разследва през зимата. Колегите те уважават, както и обикновените хора. Освен това — продължи тя, преди Ив да успее да я прекъсне, — връзката между теб и жертвите е повече от очевидна — и трите сте свързани с Рурк.

Ив усети, че пребледнява като платно. Ситуацията излизаше извън нейния контрол. Ала поне можеше да опита да говори спокойно и убедително.

— Връзката на Рурк с Тауърс е била чисто делова. Колкото до интимните му отношения с Меткаф, те отдавна са приключили.

— И все пак се чувстваш длъжна да го защитаваш пред мен.

— Не го защитавам! — сопна се младата жена, — а констатирам факти. Рурк е повече от способен да брани интересите си.

— Несъмнено. Той е човек със силен характер, надарен с великолепен ум и със завидна жизненост. И все пак се тревожиш за него.

— Нима като психолог смяташ, че Рурк е убиецът?

— Не, макар да съм сигурна, че подложа ли го на психоанализа, ще открия у него добре развит инстинкт на убиец. — Тя премълча факта, че ще й бъде безкрайно интересно да анализира Рурк. — Но престъпникът сигурно има ясно определен мотив. Страстна любов или безпределна омраза. Съмнявам се, че нещо друго би го тласнало към подобно деяние. Успокой се, Ив — тихо добави тя, — човекът, в когото си влюбена, не е убиец.

— Не съм влюбена в никого. Освен това чувствата ми нямат нищо общо със случая.

— Грешиш, душевното състояние на онзи, който разследва дадено престъпление, е особено важно. И ако поискат мнението ми за твоето състояние, ще бъда принудена да съобщя, че си изтощена, че си на прага на емоционален и физически срив.

Ив взе диска, съдържащ психологическия портрет на убиеца и се изправи.

— Добре, че никой не е поискал мнението ти. Напълно съм способна да се справям със задълженията си.

— Не се съмнявам. Но на каква цена? Ако продължаваш по същия начин, напълно ще рухнеш.

— Това ще се случи само ако не успея да открия убиеца на тези жени. — Прибра диска в чантата си и продължи: — Има нещо, което пропускаш, доктор Майра. Нещо общо между двете жертви. — В погледа й проблесна ледено пламъче. — Семейството. И двете са имали семейства, хора, които са обичали и които са им отвръщали със същото, които са осмисляли живота им. В такъв случай не попадам в класацията на жертвите, които избира убиецът. Е, какво ще кажеш?

— Възможно е да си права. Често ли мислиш за семейството си, Ив?

— Не се подигравай.

— Ти заговори на тази тема — упрекна я психоложката. — Досега винаги си я избягвала, затова предполагах, че мислите ти са заети с близките.

— Нямам семейство — отсече Ив. — А мислите ми са заети с убийствата. Ако искаш, съобщи на командира, че съм неспособна да изпълнявам служебните си задължения.

— Кога най-сетне ще ми повярваш? — За пръв път, откакто Ив я познаваше, в гласа й се прокрадна гневна нотка. — Нима не можеш да повярваш, че те харесвам? Да, харесвам те — повтори Майра, забелязала изненадата й. — И те разбирам много по-добре, отколкото си склонна да признаеш.

— Не е необходимо — сопна се Ив с глас, който издаваше напрежението й. — Не съм дошла за преглед, нито за терапевтичен сеанс.

— Тук няма записващи устройства. — Психоаналитичката нервно отмести чашата си, което накара Ив да подскочи и да пъхне ръце в джобовете си. — Не мисли, че само ти си била изнасилена в детството си и принудена да живее във вечен страх. Че си единствената жена, която се опитва да преодолее този стрес.

— Не преодолявам никакъв стрес. Сираче съм и не си спомням ро…

— Завареният ми баща ме изнасилваше в продължение на три години, след като навърших дванайсет — спокойно изрече Майра и думите й накараха Ив смаяно да замълчи. — Живеех в непрекъснат ужас, тъй като никога не знаех кога пак ще се случи, но знаех, че той няма да спре. А когато исках да се оплача, никой не ми обръщаше внимание.

Потресена, Ив усети, че й се повдига и обви ръце около тялото си.

— Не ме интересува! Защо ми го казваш?

— Защото поглеждам в очите ти и виждам себе си. Но за разлика от мен, ти имаш кой да те изслуша.

Ив облиза пресъхналите си устни.

— Защо е престанал да те…

— Тъй като накрая събрах смелост да отида в един от центровете за малтретирани малолетни. Разказах им всичко и те ме подложиха на психиатричен преглед. Страхът и унижението, което изживявах, бяха нищо в сравнение с възможността изнасилванията да продължат.

— Защо мислиш, че си спомням миналото? Беше толкова отдавна и всичко свърши.

— Защо страдаш от безсъние?

— Разследването…

— Ив, не се опитвай да ме заблуждаваш.

Нежността в гласа й накара Ив да затвори очи, питайки се защо трябва да отблъсква състраданието на психоаналитичката. После колебливо промълви, ненавиждайки слабостта си:

— Преследват ме ужасни спомени. Непрекъснато сънувам кошмари.

— За времето преди да те открият в Тексас ли?

— Спомените са много откъслечни.

— Ще ти помогна да ги свържеш.

— Защо мислиш, че го искам?

— Защото макар и подсъзнателно, вече си започнала да го правиш. — Майра се изправи. — Отлично се справяш с работата си, въпреки затормозеното ти подсъзнанието. Наблюдавам те от доста време и знам какво говоря. Ала щастието бяга от теб и не ще го изпиташ, преди да си внушиш, че го заслужаваш.

— Онова… преди години не беше по моя вина.

— Не, не е било. — Майра нежно докосна рамото й.

Ив усещаше, че още миг и ще се разплаче, което едновременно я изплаши и смути.

— Не мога да говоря за тези неща.

— Скъпа, ти вече започна. Готова съм да те изслушам винаги, когато пожелаеш. — Изчака, докато Ив стигна до вратата и се обади: — Мога ли да те попитам нещо?

— Та нали досега ме разпитва?

— Още един въпрос — усмихна се Майра. — Щастлива ли си с Рурк?

— Понякога. — Младата жена стисна клепачи и мислено изруга. — Да, да, определено ме кара да се чувствам щастлива. Освен когато реши да ме ядосва.

— Прекрасно. Радвам се за двама ви. Опитай се да поспиш. Ако не желаеш да взимаш приспивателни, просто погледай телевизия.

— Ще се постарая. — Ив отвори вратата и без да се обръща, подхвърли: — Благодаря.

— Няма защо.

 

 

Ив реши, че телевизията едва ли ще я приспи, особено след като е разглеждала снимките от аутопсиите на двете жертви.

Апартаментът й се стори прекалено тих и някак пуст. Внезапно съжали, че е оставила котарака Галахад при Рурк. Поне той можеше да й прави компания.

Очите й смъдяха от дългото взиране в монитора, затова изключи компютъра и стана от бюрото. Нямаше сили да се обади на Мейвис, знаеше наизуст всички филми от скромната си видеотека.

Поръча си музика, послуша трийсетина секунди и я изключи.

В подобни случаи храненето винаги помагаше, ала когато отиде в кухнята, видя, че е забравила да зареди автоготвача. Изборът на ястия беше беден, но не беше толкова гладна, че да си поръчва вечеря по телефона.

Тъй като бе решила на всяка цена да се отпусне, опита очилата за виртуална реалност, подарени й от Мейвис за Коледа. За последен път ги бе използвала нейната приятелка певицата и затова бяха настроени на „нощен клуб“, а звукът бе усилен докрай. Ив побърза да го намали и докато ругаеше ожесточено, успя да програмира „плаж в тропиците“.

Усети нагорещения, бял, едрозърнест пясък под босите си ходила, жарките слънчеви лъчи, полъха на тих океански ветрец. Беше прекрасно да стои на брега, да наблюдава как лениви вълнички се плискат в краката й, да следи полета на чайките и да отпива от ледения коктейл с вкус на плодове и ром.

Върху голите й рамене се отпуснаха нечии ръце и започнаха да я масажират. С доволна въздишка тя се облегна назад върху широките мъжки гърди. В далечината бял кораб пореше сините морски вълни.

Колко лесно бе да се отпусне в прегръдката на мъжа, да целуне любимите устни. И да се отпусне върху горещия пясък под тялото, което желаеше повече от всичко.

Обзелата я възбуда беше не по-малко прекрасна от досегашния покой. Ритъмът на телата им — вечен като океанския прибой. Отдаде се всецяло и потръпна, почувствала наближаването на върховния момент. Усети дъха на мъжа върху лицето си, тежестта на тялото му, изстена и прошепна името му.

Рурк.

Разгневена на себе си, Ив рязко свали очилата и ги запрати в ъгъла на стаята.

Той няма право да се натрапва в съзнанието й. Няма право да й причинява болка и удоволствие, когато единственото й желание, е да остане сама.

Ив скочи на крака и гневно закрачи из стаята, като си мислеше: „О, той прекрасно знае какво прави. Но няма да му позволя. Незабавно ще приключа тази история и то веднъж завинаги“.

На излизане затръшна вратата на апартамента. Едва когато колата й с огромна скорост се стрелна по алеята пред дома на Рурк, на Ив й хрумна, че може би не е сам.

Мисълта за това я накара да изпита още по-силен гняв и мъка, поради което изтича нагоре по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж, и заудря с юмруци по вратата в нов прилив на ярост.

Съмърсет отвори и невъзмутимо отбеляза:

— Лейтенант, часът е един и двайсет.

— Благодаря за информацията — озъби му се тя, когато икономът се опита да й препречи пътя. — Искам да бъдем наясно, приятелче. Омразата ни е взаимна, но ти си безпомощен, защото съм ченге. А сега разкарай кльощавия си задник от пътя ми, докато не съм те арестувала за възпрепятстване на полицейски служител.

Икономът се изправи в цял ръст и попита с глас, мек като коприна:

— Да разбирам ли, че сте тук, в този час, за да изпълните служебните си задължения, лейтенант?

— Разбирай го както искаш. Къде е той?

— Ако бъдете така любезна да ми съобщите по какъв въпрос сте тук, с удоволствие ще потърся Рурк и ще го попитам дали желае да ви приеме.

Изгубила търпение, Ив заби лакът в корема му и когато той се преви от болка, безцеремонно го заобиколи и тичешком се заизкачва по стълбите, като извика през рамо:

— Сама ще го намеря.

Той не беше в леглото, сам или с някоя жена. Ив не знаеше дали да се радва и как би реагирала, ако го завареше в прегръдките на пищна блондинка. С усилие на волята прогони тази картина от съзнанието си, излезе от спалнята и бързо тръгна към кабинета, последвана от Съмърсет, който отчаяно се опитваше да я догони.

— Разкарай се! — изкрещя му тя.

— Нямате право да влизате в частна собственост посред нощ. Не ще позволя да безпокоите Рурк. — С тези думи постави ръка на вратата, когато Ив понечи да я отвори. За изненада на младата жена Съмърсет беше задъхан и почервенял като рак. Очите му заплашваха да изскочат от орбитите. Очевидно беше много по-емоционален, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

— Разгоних ти фамилията, а? — възкликна Ив и преди икономът да успее да й попречи, натисна бутона, при което вратата се плъзна встрани.

Съмърсет понечи да я сграбчи за ръкава. Рурк, дочул шума, се извърна от прозореца, откъдето досега беше наблюдавал града, и любопитно се загледа в двете фигури, боричкащи се на прага.

— Само да си ме докоснал още веднъж, гаден педераст такъв, ще ти размажа физиономията! — Ив вдигна юмрук, за да илюстрира думите си. — Ще си доставя това удоволствие, дори да ми струва службата.

— Съмърсет — промърмори Рурк, — убеден съм, че ще го направи. Остави ни насаме.

— Тя превиши правата си…

— Остави ни насаме — повтори Рурк. — Това е моя работа.

— Както желаете. — Икономът оправи колосаното си сако, повдигнало се при схватката с Ив и се отдалечи, като накуцваше едва забележимо.

Неканената гостенка замарширува към бюрото и заяви:

— Ако не искаш да ме пускаш в дома си, трябва да си намериш по-добър пазач от този пес с плосък задник.

Рурк кръстоса ръце върху плота.

— Ако не исках да влезеш, щях да инструктирам охраната на врата. — Той преднамерено погледна часовника си. — Не е ли късничко за официален разпит?

— Писна ми да ме осведомяват колко е часът.

— Тогава кажи за какво си дошла.