Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2013)
Издание:
Ран Босилек. Големанко
Весели приказки и разкази
Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев
Редактор на издателството: Елисавета Кисимова
Художник: Ани Ралчева
Художествен редактор: Георги Недялков
Технически редактор: Гергина Григорова
Коректор: Маргарита Грозданова
Литературна група V. Тематичен №2584. Година 1974.
Дадена за набор на 8.VII.1974 година.
Подписана за печат на 20.XI.1974 година.
Излязла от печат на 25.XII.1974 година.
Формат 1/32 84/108 Тираж 60 000.
Печатни коли 16. Издателски коли 12,24.
Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,90 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1974
История
- — Добавяне
Ганчо тичаше към другарите си, размахваше кукла в ръка и викаше:
— Ура-а-а! Голяма печалба ще падне! Тая кукла ще продаде билетите! Нали знаете — малките момиченца за кукла душичките си дават!
— Отде я взе, Ганчо? — попита Гецата.
— Отде? От наша Минка. Не я даваше. Но аз й тикнах два билета от нашата томбола, дръпнах куклата и ето ме тука. Турнете я на най-видно място… Ами ти нагласи ли номерата в торбичката, Борко?
— Нагласих ги още снощи. Повечко празни сложих. По-голяма да ни бъде печалбата.
— Разбира се. По-голяма трябва да бъде! — подаде Гецата. — Ние тука труд се трудим! А пък и доста пари ни трябват. И снощи питах — триста лева искат за кинематографчето. Ама кинематографче — чудо! Също като истинско. Цели филми ще даваме! Дано паднат от лотарията стотина лева! Имаме двесте събрани — ето ти киното готово!
— Пък и да не паднат сто лева, ще намерим още кооператори — намеси се Ганчо. — После ще им върнем парите и печалба ще им дадем отгоре. Като си изкараме разноските, ще даваме представления за обща библиотека.
— Бре, много бързаш, Ганчо. — Чакай киното да тръгне, че тогава библиотеката!
— Киното тръгна вече. Нали пипнах аз тая кукла, билетите ще се разграбят като топъл хляб…
Не се мина дълго време и при печелниците пристигна плачешком Минка. Водеше я Борковата сестра Надя.
— Искам си куклата! — плачеше Минка. — Не ни трябват билетите!
— Дайте куклата на момичето! — намеси се Надя. — Със заграбени неща ли ще правите томбола?!
— Кой ти каза, че са заграбени! — заперче се Ганчо. — Билети съм й дал за куклата!
— Билети! На̀ ти ги! Два билета за цяла кукла!
— Слушай, Минке! — намеси се Борко. — Ще ти дадем още билети, но не си вземай куклата! Може пак на тебе да се падне. А като направим киното, ще те направим разпоредителка.
— Още колко билета ще ми дадете? — попита Минка.
— Още осем.
— Добре — рече Надя. — Дайте билетите! Но Минка първа ще тегли от торбичката.
— Съгласни сме.
Минка и Надя взеха още осем билетчета и си тръгнаха. Из пътя Надя каза на Минка:
— Хубаво ще си ги наредим. Торбичката с номерата е още у дома. Ще извадя всички празни билетчета. И ще оставя само тия, дето печелят. Пък те са само десет. Всички на тебе ще се паднат. В бързината съдружниците няма да гледат в торбата.
— Така им се пада. И куклата ще си взема.
Следобед съдружниците наредиха предметите от томболата върху едно сандъче. Събраха се около сандъчето момчета и момичета. Борко взе торбичката с печалбите, а Ганчо се провикна:
— Хайде, томболата почва! Само левче, само левче!
— Дай да тегля! — рече Минка. — Десет билета имам. Десет пъти ще вадя от торбичката.
— Вади!
— Номер втори! Влакчето.
— Пак тегли!
— Номер първи! Куклата.
— Номер пети! Филмчето.
— Номер трети, шести, четвърти!
— Номер десети, осми…
Минка прибра бързо печалбите, втурна се към къщи и без да се обръща, викаше:
— Не ща повече да тегля. Стигат ми тия печалби.
— Ганчо, ти си наредил тая игра! — викна сърдито Борко. — Всички печалби у вас отидоха.
— Как ще я наредя, бе Борко, нали ти писа номерата в торбичката.
— Ще я разбера аз тая работа!
— Няма какво да я разбираш! — намеси се смеешком Надя. — Ами молете се на Минка, да ви даде печалбите за нова томбола. Но тя ще стане директорка на киното!
— Чудно нещо! — хапеше пръст Ганчо. — Как можа да стане тая работа! Каква я гласихме, каква излезе!