Ран Босилек
Смехурко

Рибите

— Лельо, какво правиш тия риби?

— Измивам ги, Кате.

— У-у, леличко! Пък аз все завиждах на рибите, дето живеят във водата и никога не ги мият.

Баща и син

Бащата. Ах, сине, сине! Какво да те правя? Паднал си сред калта, хем с новите дрехи.

Синът. Прости ми, татенце! Да знаех, че ще падна, щях да си облека вехтите.

Бащата. Ще ти простя аз тебе, като те натупам хубаво.

Синът. Не, недей, татко, защото ще изцапаш и твоите дрехи.

В училище

— Тошко, защо си поставил памук в ухото си? Боли ли те?

— Не, но нали ни казахте, каквото влезе в едното ухо, да не излиза от другото.

Отговор

Учителят. Кога е най-добре да се берат плодовете от дърветата?

Ученикът. Когато го няма пъдарят.

В училище

Учителката. Кажи, Славке, кое е по-голямо — една половинка или една четвъртинка?

Славка. По-голямо е, по-голямо е…

Учителката. Помисли добре. Какво предпочиташ, половина или четвърт чаша мляко?

Славка. Четвърт.

Учителката. Но аз ви повтарям вече хиляди пъти, че една половинка има две четвъртинки. Не разбра ли, Славке?

Славка. Зная, но аз не обичам мляко, затова предпочитам четвърт чаша.

Право ли е?

— Тате, кажи бе, право ли е? От цялото отделение само аз можах да отговоря, а учителят ме наказа.

— Какво те пита учителят?

— Кой е разлял мастило по стената?

Кой кого дърпа?

— Спри, бре немирнико! Стига дърпа котката за опашката!

— Не я дърпам, мамо. Аз само държа опашката, а котката ме дърпа.

Разтървала ги

Шарко. Ау-ау! Ах ти, врано проклетийо! Ти ми кокала отмъкна. До смърт с тебе ще се бия! Ау-ау! Кокала ми дай!

Вранка. Млъкни, глупчо! Прост не ставай и не лай! Аз го грабнах, да го скрия сред гъстака — да ви разтърва с котака!

Излъгал се!

Майката. Гошко, искаш ли да те пратя някъде?

Гошко. Никак не ми се ходи, мамо. Много съм уморен.

Майката. Но не е далеко. До сладкарницата.

Гошко. Тогава може. Ще се поуморя повечко, но нищо. Ще отида, щом е за милата ми майчица.

Майката. Добре, сине. Вземи тия пари и ми купи от бакалина срещу сладкарницата една четка за измитане на прах.

Гошко. Ами в сладкарницата няма ли да отида?

Майката. Да, ще отидеш, но друг път, когато не си уморен.

Майстор и чирак

Народна смешка

 

Майсторът. Петре, на̀ ти пет лева, па хайде иди, вземи една паница да купиш фасул за ядене.

Чирак Петър. Ако няма фасул, да купя ли халва, майсторе?

Майсторът. Ако няма фасул, купи леща.

Чирак. Ами ако няма леща, да купя ли халва?

Майстор. Ако няма леща, вземи маслинки.

Чирак. Ами ако няма маслинки, да взема ли халва, майсторе?

Майстор. Е-и-й! Дявол да те вземе, вземи каквито трици ще взимаш, па хайде троши си врата оттука!

Чирак. Майсторе, като взема за тебе трици, да взема ли за мене халва?

Крадци и сиромах

Крадци нападнали една нощ къщата на един човек — много сиромах. Те почнали да търсят де си е скрил парите. Човекът си лежал спокойно: никак не се изплашил от крадците. Но по едно време те почнали да вдигат голям шум. Сиромахът се понадигнал на лактите си и ги загледал.

Един от крадците насочил към него револвер и му викнал строго:

— Скоро казвай, де ти са парите!

— Ех, приятели! — рекъл им той спокойно. — Вие сте дошли посред нощ да търсите онова, което аз и посред бял ден да търся, пак няма да го намеря.

Портокал

Един господар пратил по слугата си два портокала на своя приятел. Слугата изял из пътя единия портокал. Но приятелят знаел, че ще получи два портокала. Той запитал слугата защо му носи само един. Слугата нямало какво да прави и си признал, че го е изял.

— Как така го изяде? — викнал приятелят сърдит.

— Ей така — отвърнал слугата и изял и другия портокал.

Готованко

— Ставай, Готованко, че ще идеш с колата на воденица!

— Ох, боли ме корем!

— Ставай, Готованко, че скоро ще ядем!

— Ах, къде ми е голямата лъжица?

Лесна работа

Народна смешка

 

Някои цигани отишли при един орач да си изпросят хляб. Орачът почнал да ги мъмре:

— Мързеливци сте вие, циганите! Не ви се работи. Я погледнете как ние се мъчим над ралото!

— Какво се мъчите! — отговорил един от циганите. — Вашето е лесно: ори, мели, яж. Нашето, нашето е мъчно: проси го, носи го, меси го, печи го и чак тогава го яж!

Съобразителен

Лекарят (към Босилка). Защо не вземаш лекарствата, които ти предписвам?

Босилка. Защото на стъклото пише — да се държи винаги запушено.

Не разбира

Един болник се оплаквал на своя приятел, който бил отишел да го види:

— Нищо не разбира моят лекар. Аз съм здрав като вол, ям като свиня, пия като теле, спя като магаре, а все пак ме тресе като кон. И той не знае що да каже.

— Тъй ли? — рекъл приятелят му. — Знаеш ли какво ще ти кажа… Я извикай някой ветеринарен лекар.

Видове кокошки

Учителят. Изброи какви видове кокошки има, Стоянке!

Стоянка. Има обикновени кокошки, токачки, качуларки и т.н.

Учителят. Помисле де, помисли!

Стоянка. И печени кокошки, учителю.

Учтивост

— Иванчо, вземи чинията с баницата и раздай на братчетата и сестричетата си!

— Не, мамо, нека друг да раздава.

— Защо, сине?

— Защото татко каза вчера, че който раздава, трябва от учтивост да оставя за себе си най-малкия къс.

Кой вижда по-добре?

— Какво ми разправяш ти, приятелю, че си виждал по-добре от мене? Ела на прозореца! Виждаш ли на отсрещния прозорец през пътя кацнала една муха?

— Виждам, разбира се. Но ти забелязваш ли, че мухата се прозява?

— Забелязвам, разбира се. Но ти виждаш ли как тя те гледа сърдито?

— Защо да ме гледа сърдито?

— Защото лъжеш повече от мене.

Много бързал

Бащата. Защо не влязохте с другаря си в къщи. Цял час се разговаряхте на студа?

Гошо. Аз рекох на Живко да влезем, но той отказа, защото много бързал.

Гламчо

Народна смешка

 

Отишел Гламчо една вечер да вади вода. Погледнал в кладенеца. Видял отражението на месечината.

— Бре, що е туй? — викнал Гламчо. — Месечината паднала в кладенеца.

Втурнал се в къщи. Взел една кука. Вързал я с въже и я спуснал да вади месечината. Куката се закачила о един камък. Гламчо дърпал, дърпал — откачила се куката и той се търкулнал по гърба си. Погледнал нагоре, видял месечината и рекъл:

— Хубаво се търкулнах, ама и месечината извадих!

Остроумен овчар

Имало едно време остроумен овчар. Той се бил прочул, че може да смята наум толкова, колкото учените смятали на книга.

Веднъж един учен-недоучен самохвалко се разхождал по полето. Той видял остроумния овчар и намислил да го подиграе.

— Ей ти, учени овчарю — казал му той, — като умееш толкова да смяташ, можеш ли ми каза колко правят 2 по 5?

— Господине — отговорил овчарят, — като прибавим и ваша милост отдире, ще получим числото 100.

Надутият самохвалко се засрамил и си заминал.

Като заклан

— Татко, какво значи спи като заклан? — пита Тошко.

— Значи че някой спи много добре, непрекъснато, продължително — отговаря бащата.

Вечерта бащата пита Тошко:

— Е, Тошко, днес работи ли добре в училището?

— Да, татко — отговаря самодоволно Тошко. — Днес работих като заклан.

Пестеливи българи

Станю и Миню били добри съседи. Станю бил пестелив, Миню два пъти по-пестелив. Станю хитрувал, ала и Миню не падал по-долу.

Една вечер Миню отишел у Станюви на гости. Като заприказвали, Станю се дигнал от мястото и „пуф“ — изгасил ламбата.

— Защо, угаси ламбата, Станю? — попитал Миню.

— Да не се хаби светилото — отговорил Станю. — И в тъмното можем да разговаряме. Няма да броим пари я!

Приказвали, що приказвали двамата съседи, дошло време да се разделят. Станю запалил ламбата да изпрати съседа си. Но гледа той и не вярва на очите си — Миню седи на стола по бели гащи…

— Каква е тая работа, бе Миню? — попитал Станю. — Защо си по бели гащи?

— Да не се хабят потурите. И тъй и тъй в тъмнината се не вижда, защо да се изтриват по стола!

Разбрали се

— Добър ден, бабо!

— У Стойкини, дядо.

— Добър ден, бабо!

— Бебенце си има, дядо.

— Добър ден ти казвам!…

— Момченце, е дядо…

— Ти си оглушала.

— Да са живи и вашите, дядо!…

Мишеловец

— Какво правиш, Тропанчо?

— Ловя мишки.

— Много ли улови?

— Ако хвана и тази, която дебна, ще си имам едничка.

Успокоен

— Мамо, може ли да бъде наказан човек за неизвършена постъпка?

— Не.

— Тогава мога да бъда спокоен, задето не съм си написал домашните задачи.

Точно и ясно

Малката Милка изгубила из навалицата баща си. Отишла при един чичко и го попитала:

— Чичко, не си ли виждал един баща, който да върви, без момиченце, голямо колкото мене?

В училище

Учителят. Кажи, Бързаков, кои насекоми събират мед?

Ученикът. Които имат хобот.

Учителят. А кои имат хобот?

Ученикът. Пчелата, слонът и други подобни.

Ленивият ученик

Учителят дава на учениците да напишат свободно съчинение за „Ленивия ученик“. Гошко написва заглавието в тетрадката си, прескача две празни страници и на края на тетрадката написва: „Ето това е ленивият ученик“.

Заслужен отговор

Едно момченце забавлявало гости с остроумни въпроси и отговори. Един надменен гостенин казал на съседа си:

— Обикновено остроумните деца, като станат възрастни, изглупяват!

Детето чуло тия думи и отговорило:

— Господине, сигурно сте били много остроумен, когато сте били малък.

Най-умният

На една улица в един град имало три шивачници. Шивачите се надпреварвали кой по-добре да препоръча шивачницата си.

Единият сложил надпис с големи букви: „Тука е най-добрият шивач на града!“

Другият окачил още по-голям надпис: „Тука е най-добрият шивач на света!“

Третият сложил най-скромен, но най-умен надпис: „Тука е най-добрият шивач в тая улица!“

Наддумване

Трима приятели се препират за дълголетието в техните родове.

Първият. Аз мисля, че нашият род държи преднина по дълголетие. Например моят дядо умря на сто и десет години.

Вторият. На сто и десет години ли? Та това е нищо. Моята леля умря на сто и петдесет години.

Третият приятел мълчи.

Първият и вторият (към третия). Е, ти защо мълчиш? Какво ще кажеш?

Третият. Няма какво да кажа… Още никой не е умрял от нашия род.

Поправил се

— Как прекара днес в училище, сине?

— Добре, татко.

— Не стоя ли наказан прав на чина?

— Не, татко, защото днес учителят ми каза да изляза и да стоя до стената.

Отговор

Учителят. Всички тела от топлината се разширяват, а от студа се намаляват. Кой ще ми каже един пример?

Ученикът. Дните, учителю. Зиме от студа са по-къси, а лете от горещините по-дълги.

Сънят показва

— Татко, аз вече вярвам в сънища.

— Защо?

— Защото се сбъдват. Нощес сънувах, че имам слаба бележка, и днес получих двойка по смятане.

Излишни уши

— Лельо, на слона ушите дърпат ли ги?

— Не.

— Жалко! Такива големи уши, а за нищо да не служат!

Най-добрият лекар

Между книгите на знаменит лекар намерили запечатан плик с надпис: „Най-великата тайна на лекарското изкуство“.

Когато разпродали библиотеката на лекаря, тайната била купена скъпо и прескъпо от един богат човек. Купувачът разпечатал плика и в него намерил къс хартия, на която било написано: „На прохладно дръж главата, не претоварвай стомаха, пази на топло краката! Това който изпълнява, за лекар пари не дава.“

Откога съм заспал!

Две чирачета легнали да спят едно до друго.

— Иване, заспа ли бе? — пита едното чираче.

— М-м-м! — мърка под носа си Иван и се преструва на заспал.

— Иване, слушай! Утре твой ред е да метеш и да палиш печките. Чу ли?

— М-м-м! Ехе, аз откога съм заспал!

С търпение всичко се постига

— Труди се, синко, и търпи! С търпение всичко се постига.

— Не, татко, имаш грешка ти. Едничък пример стига. Търпи ти колко щеш, ала вода в решето ще ли ми пренесеш?

— Защо не, сине? Почакай най-напред, додето водата да изстине и търпеливо трай да стане лед. Тогава, то се знай, стоява и в решето.

В училище

Учителят. Гошко, едно изречение ми кажи и думата „захар“ в това изречение сложи!

Гошко. Когато пиех мляко, с пръст чашата си чуках.

Учителят. Но захар не постави тука!

Гошко. Поставих. Питай леля Пена.

Учителят. Но де е тая захар?

Гошко. В млякото стопена!

Лъжа

— Излъжи ме и тозчас ще получиш една кошница ябълки — казал един градинар на весел шегобиец, който често послъгвал.

— Аз никога не съм лъгал и сега няма да излъжа — рекъл шегобиецът и получил обещаната награда.

Какво научил в училище!

Отишел Тошко за първи път в училище. Върнал се в къщи. Попитал го баща му:

— Е, Тошко, какво научи в училище?

— Нищо, тате — отговорил той, — и надали ще науча нещо там, защото учителят сам нищо не знае, нищо не разказва, а постоянно пита нас, децата!