Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode (2007)
Издание:
Ран Босилек. Гарван грачи
Весели приказки и разкази
Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев
Библиотека „Ян Бибиян“
Хумор • Приключения • Забавно четиво
Художник: Ани Ралчева
Художествен редактор: Георги Недялков
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Емилия Кожухарова
Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
София, 1973
История
- — Добавяне
Седнал Заю да плаче край Скокова поляна:
— Пусто тегло заешко! Къде, клетник, да ида? Милост нямат към мене нито чужди, ни свои. Какво мога да сторя с това сърце плашливо. Шумка шумне, то трепне. Доде река: „Спри, сърце!“ — крака рипнат, па хукнат, ден и нощ се не спират! Тежък живот живея! По-добре е да ида в дола да Се удавя!
Чул го Щурчо, рекъл му:
— Зайо, глупав не ставай! Поучи се от мене! И аз тежко живея през летните пекове, през зимните студове, но пак свиря и пея.
Свирнал Щурчо на шега. Хуква Заю подплашен. Чак в дола се позапрял. Към водата приближил, па си рекъл запъхтян:
— Не! Така се не живей! И от свирня се боя! Нека Шурчо да си пей! Няма живот за мене! Сбогом, гори и поля! Сбогом, репи червени!
Той се спуснал към брега. Но изведнъж — цоп, цап, цоп! — цамбурнали в реката кресливите жабури. Спрял се Заю и рекъл:
— Я ги гледай тез жаби! По-страхливи от мене! Но безгрижно живеят. Аз ли само пощурях да се давя без време!
И скок-подскок, скок-подскок — пак се върнал при Щурча. А Щурчо го запитал:
— А бе, Зайо, де беше? Защо така избяга?
— Свирнята ме уплаши. И си рекох: „Решено!“ С това сърце плашливо не се живей повече! Завтекох се към брега. Но жабите изплаших. А бе, Щурчо, те били по-страхливи от мене! Пък безгрижно живеят. Е, луд ли съм тогава да се давя без време!