Славейче

Един господар хванал славейче и искал да го сложи в клетка.

А птичката му рекла:

— Пусни ме, ще ти дам добър съвет, може да ти послужи.

Обещал богаташът да пусне славея.

А славейчето такъв първи съвет му дало:

— Никога не съжалявай, господарю, за това, което не можеш да върнеш!

И втори:

— Не вярвай на неразумни слова!

Чул господарят тия съвети. Пуснал славея. Хвръкнал славеят и рекъл на господаря:

— Лошо направи, че ме пусна. Да би знаел какво съкровище има в мене! В гърлото ми има скъп огромен бисер. Който го вземе, колкото е богат — по-богат ще стане.

Чул това господарят, силно се натъжил, заскачал нагоре към славея — искал да го хване. А славейчето рекло:

— Сега разбрах, господарю, че си и алчен, и глупав: съжаляваш за това, което не може да се върне. И повярва на глупавите ми думи. Погледни колко съм малко. Може ли се събра в гърлото ми голям бисер?

Рекло и отлетяло.