Ран Босилек
Сторете ми пѫть!

Имало едно време надмененъ кметъ. Кѫдето ходѣлъ, все искалъ да е начело и всички въ всичко да му отстѫпватъ. Най-обичнитѣ му думи били: „Сторете ми пѫть!“ Мало и голѣмо трѣбвало да му сторва пѫть.

Единъ день въ селото влѣзълъ съ кола царьтъ на оная страна, преоблѣченъ като простъ пѫтникъ. Насреща му се задалъ кметътъ, надутъ както винаги, и завикалъ: „Сторете ми пѫть!“

Коларьтъ му далъ знакъ да се отмѣсти, но кметътъ чакалъ да му сторятъ пѫть.

Царьтъ далъ заповѣдь да спратъ колата.

Повикалъ кмета и му рекълъ:

— Азъ съмъ царьтъ. Утре ще дойдешъ въ двореца да изпитамъ ума ти. Ще видя дали си достоенъ да ти сторватъ пѫть. Ще ти задамъ три въпроса и ще видя, какъ ще ми отговоришъ.

Царьтъ далъ знакъ, и колата отминала.

Замислилъ се кметътъ. Дали ще може да отговори както трѣбва на царя?

Презъ това време дошелъ при него помощникътъ му, който билъ уменъ и веселъ човѣкъ.

— Какво си се замислилъ, кмете? — попиталъ помощникътъ.

— Какъ да се не замисля! — отговорилъ кметътъ. — Преди малко оттука мина царьтъ съ колата си, преоблѣченъ като простъ пѫтникъ. Азъ извикахъ на коларя да ми стори пѫть. Той не отстѫпи. Азъ се изпрѣчихъ предъ колата. Царьтъ ме повика и ми заповѣда да се явя утре при него, за да ме изпита, дали съмъ достоенъ да ми сторватъ пѫть. Щѣлъ да ми зададе три въпроса, за да види умно ли ще отговоря.

— Е, та какво има да му мислишъ?

— Мисля, че царьтъ може да е глупавъ, та нѣма да оцени умнитѣ ми отговори.

— Добре, да отида азъ тогава. Ще се облѣка въ твоитѣ дрехи. Пъкъ и, както казватъ мнозина, ние си поприличваме, та царьтъ нѣма да разбере, че друго лице се явява предъ него вмѣсто кмета. Азъ не се плаша и отъ глупави въпроси. Лесно ще се сѣтя, какъ да отговоря.

Кметътъ се съгласилъ на драго сърдце.

Помощникътъ се явилъ предъ царя и рекълъ:

— Азъ дойдохъ, царю честити, да отговоря на тритѣ въпроса.

— Добре, — рекълъ царьтъ, — кажи ми за колко време може да се измине пѫтя отъ изтокъ до западъ.

— За единъ день, царю честити.

— Отгде знаешъ?

— Слънцето изгрѣва сутринь отъ изтокъ и вечерь стига на западъ. Значи, за единъ день е изминало пѫтя отъ изтокъ до западъ.

— Добре отговори, — рекълъ царьтъ. — Сега ми кажи колко пари струвамъ азъ.

— Двадесеть и деветь сребърника.

— Защо?

— Защото Исусъ Христосъ бѣ оцененъ и продаденъ за тридесеть сребърника. А най-добриятъ царь все трѣбва да се оцени единъ сребърникъ по-малко отъ Христа.

— И на втория въпросъ отговори добре, — казалъ царьтъ. — Остава третиятъ. Кажи ми, умни човѣче, какво мисля въ тоя мигъ!

— Ти мислишъ, царю честити, че предъ тебе стои кметътъ, когото си повикалъ, но азъ съмъ неговиятъ помощникъ. Кметътъ не се осмѣли да дойде.

— Живъ и здравъ да си, помощниче! Ти си достоенъ да стоишъ начело на вашето село. Отъ сега нататъкъ кметътъ ще ти сторва пѫть, защото си смѣлъ и уменъ. Ти ще бѫдешъ кметъ, а кметътъ ще ти стане помощникъ.

Още сѫщия день, по царска заповѣдь, помощникътъ станалъ кметъ.