Ран Босилек
Знаеш ли?

Слънце, слънце, знаеш ли,

че сняг вънка пак вали?

 

Цял ден сипе, сипе, сипе.

Знаеш ли как Сечко щипе?

 

Как се сърди, как се мръщи…

Знаеш ли, че сам съм вкъщи?

 

Нямам братче, ни сестра,

ни другарче за игра.

 

Слънце, слънчице, ела!

Влез през ледните стъкла!

 

Братче весело бъди ми,

златна топка донеси ми,

 

да играем тука двама,

че вън ме не пуща мама.

 

А когато си отидеш,

Малък Сечко ако видиш,

 

дай му топли дни в торбата —

та и той да сгрей децата!