Ран Босилек
Преводач

Един царедворец пожелал да подари на своя господар нещо много ценно. Мислил, мислил, най-сетне решил да му подари дванадесет китайски врабчета, защото по онова време всичко, що идело от Китай, се ценяло много.

Той поръчал на един търговец да му достави дванадесет китайски врабчета, да направи от най-скъпо бамбуково дърво хубава клетка и да я позлати. Щял да поднесе тая клетка с врабчета на царя и си мислел, че от тоя подарък по-ценен едва ли има по света.

Донесли врабците. Погледнал ги царедворецът и, за голяма изненада, разбрал, че китайските врабчета по нищо не се различават от японските.

През това време едно от китайските врабчета умряло. Царедворецът го заместил с японско. Но намерили се зложелатели и съобщили на царя какво направил неговият царедворец. Царят рекъл да се пошегува и да засрами царедвореца. Когато тоя му поднесъл подаръка, царят се престорил, че е много доволен.

— Какъв хубав подарък! — извикал царят. Повзрял се във врабчетата и добавил: — Но що виждам? Има едно японско врабче между китайските.

Царедворецът бил хитър човек и не се смутил.

Той погледнал спокойно царя и още по-спокойно отговорил:

— Вярно, е, царю честити, че едно от врабчетата е японско. Но аз нарочно го поставих между китайските, та да им служи за преводач.

Усмихнал се царят и рекъл:

— Доволен съм от подаръка, но още по-доволен съм, че имам умен царедворец, който знае при всяко затруднение как да отговори.