Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode (2007)
Издание:
Ран Босилек. Гарван грачи
Весели приказки и разкази
Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев
Библиотека „Ян Бибиян“
Хумор • Приключения • Забавно четиво
Художник: Ани Ралчева
Художествен редактор: Георги Недялков
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Емилия Кожухарова
Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.
Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.
Подписана за печат на 15. X. 1972 година.
Излязла от печат на 25. II. 1973 година.
Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.
Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.
Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“
София, 1973
История
- — Добавяне
Един баща отишъл при столар и си поръчал люлка за детето. Като пазарили люлката, бащата рекъл:
— Слушай, майсторе. Колкото пари поиска за люлката, дадох ти. Гледай хубавичко да я изпипаш и по-скоро да я изкараш.
— У мене лоша работа няма, приятелю — отговорил столарят. — Но бързо няма да стане. Бърза работа — срам за майстора.
— Зная, зная — рекъл бащата, ~ но гледай колкото може по-скоро да я изкараш.
Като казал това, бащата си излязъл. След една неделя отишъл да вземе люлката.
— Не е готова още — рекъл майсторът.
— Защо? — попитал бащата.
— Нали ти казах. Аз не съм от ония майстори, дето пипат набързо, как да е. Бърза работа — срам за майстора.
Минало месец. Пак отишъл бащата да дири люлката.
— Ще потърпиш още — казал му столарят. — Хубава работа за късо време не става.
Търпял човекът още месец, два, година. Най-после си отвзел. Пък и детето проходило — нямало нужда от люлка.
Минало много време. Детето порасло. Станало момък за женене. Баща му го задомил. Родило му се и детенце. Тръгнал синът да му дири люлка.
— Слушай, сине — рекъл бащата, — когато ми се роди ти, аз бях заръчал на столаря от долната махала една люлка за тебе. Иди виж. Ако е готова, вземи я.
Отишъл синът при столаря и му рекъл:
— Майсторе, когато съм се родил, баща ми заръчал тука една люлка. Ако е готова, дай ми я, че ми трябва за моето детенце.
— Готова ли! — викнал сърдито майсторът. — Ей сега ти се е родило детето и тоз час искаш люлката. Аз и на баща ти съм казвал, и на тебе повтарям: каква да е работа не обичам да върша. Бърза работа — срам за майстора. Пък аз само за добро име живея!