Ран Босилек
Шарчо и Марчо

Направили си Шарчо и Марчо за Коледа на-деничка. Зарекли се девет пъти, че преди празника няма да я изядат. Затова я направили со-леничка — да се не поврежда. Закачили я на гвоздея до долапа.

Закачили наденичката на гвоздей, а те се изправили под гвоздея.

— Шарчо — рекъл Марчо, — знаеш ли go Коледа колко деня има?

— Пет деня — отговорил Шарчо.

— Много време, другарче.

— Много, Марчо.

Позамълчали. Позамислили се. Марчо пак се обадил:

— Ние като че не посолихме както трябва наденичката. Ще се повреди. Не може достоя до Коледа. Да я опитаме за сол.

— И аз тъкмо туй щях да ти кажа — рекъл Шарчо. — Трябва да я опитаме!

Дръпнал Марчо — откъснал от наденичката. Отхапал Шарчо, и той си глътнал късченце. Соленичка — ще достои до Коледа.

Изправили се пак под гвоздея.

— Марчо — рекъл Шарчо, — аз забравих, сложихме ли й чер пипер? Без пипер нищо не струва!

— И аз забравих — казал Марчо, — да я опитаме.

— И аз тъкмо туй щях да кажа — добавил Шарчо.

Дръпнал Шарчо — опитал наденичката. Отхапал Марчо — глътнал си късченце.

И пиперец има наденичката. Добре е направена. Ще достои до Коледа.

Изправили се пак под гвоздея.

— Шарчо — рекъл Марчо. — Не се сетихме и за мерудия да я опитаме.

— Наистина — отвърнал Шарчо. — Щом ще я държим за такъв голям празник, трябва и за мерудия да я опитаме.

Опитали и за мерудия наденичката.

Девет пъти се зарекли, че преди празника няма да я изядат, и девет пъти я опитвали дали е направена както трябва.

На десетият път Шарчо рекъл:

— Марчо, колко деня има до Коледа?

— Нали ти сам ми каза преди малко — пет.

— Щом е тъй, Марченце, наденичката не може стоя на гвоздея. Трябва да я преместим по на скришно място. Ще я изяде някой брат или сестрица, та отиде клетвата.

— Да я преместим, Шарченце.

И преместили… само връвчицата на наденичката.