Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Ран Босилек. Големанко

Весели приказки и разкази

 

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Редактор на издателството: Елисавета Кисимова

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Маргарита Грозданова

 

Литературна група V. Тематичен №2584. Година 1974.

Дадена за набор на 8.VII.1974 година.

Подписана за печат на 20.XI.1974 година.

Излязла от печат на 25.XII.1974 година.

Формат 1/32 84/108 Тираж 60 000.

Печатни коли 16. Издателски коли 12,24.

Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1974

История

  1. — Добавяне

Трохичката питаше. Хлябчо отговаряше.

— Бате Хлябчо, я кажи, защо аз съм слабичка, а ти — едър и силен?

— Защото си самичка, отделена от всички. А у мен са събрани и до една сдружени безброй много трохички.

— А защо са сдружени?

— Да са здрави и силни.

— Защо им е силата?

— Да си хранят юначе с накривено калпаче. Юначето ще расне. Орач ще си порасне, ще разоре нивята.

— Защо му са нивята?

— Да засее зърната.

— Защо му са зърната?

— Да му родят класове.

— Защо му са класове?

— Да пожъне пшеница.

— Защо му е пшеница?

— Да си мели брашънце.

— Защо му е брашънце?

— Да си меси хлебчета.

— Защо му са хлебчета?

— Да нахрани орачи, да нагости сеячи, ранобудни жътвари, работливи вършачи, сладкодумни мливари, бързоръки хлебари. Да нахрани момченца със звънливи гласчета, девойчета мънички с работливи ръчички. Да се трудят всичките, да пълнят главичките с ум и разум, с наука, да достигнат сполука!

Провикна се трохата:

— Бате Хлябчо, жив да си! Отвори ми очите! Колко мъка, колко труд за нас дава селякът! А хлебните трошички носят здраве и сила на работните душички. И аз много желая да зарадвам селяка. Но нали съм мъничка, отделена самичка от моите сестрички, какво мога да сторя?

— Успокой се, трохичке! И ти ще си постигнеш, каквото си желаеш!

Това Хлябчо щом рече, вратата се отвори. Влезе малко девойче, видя хляба и рече:

— Гледай, хляб тук оставен! И пръснати трохички!

Девойчето посегна. Прибра хляба в долапа. Събра в шепа трохите. Прозореца разтвори, подхвърли ги и рече:

„Долетете, птиченца,

милички сестриченца,

трошички си клъвнете,

в полето си хвръкнете,

запейте си в трънака,

зарадвайте селяка.“

Долетяха птичките. Едно сиво птиченце най-сладичко църкаше. Трохата го молеше:

„Клъвни мене, птиченце,

миличко сестриченце,

запей песен в трънака,

та зарадвай селяка.“

Клъвна си я птичето. Хвръкна към горичката. Запя сладко в трънака и зарадва селяка. Разора той земята. Зася с песен нивята.

Край