Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
hammster (2011)
Разпознаване и корекция
Alegria (2011)

Издание:

Ран Босилек

Неродена мома. Незнаен юнак. Жива вода. Народни приказки

 

Българска. Първо издание

 

Художник: Георги Атанасов, лауреат на Димитровска награда

Редактор: Дамян Дамев

Художествено и техническо оформление: Георги Дойчинов

Художествен редактор: Иван Марков

Коректор: Емилия Кожухарова

 

Книгоиздателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“, 1978

Печат и брошура ДП „Калкан“ София — 1978 година

История

  1. — Добавяне

Имало едно време един цар. Той овдовял и се оженил втори път. Царят имал от първата си жена едно момче. Новата царица никак не обичала завареничето. Гледала да го премахне.

Момчето имало бяло конче със звезда на челото. Всяка вечер то ходело при кончето.

Една вечер кончето рекло на момчето:

— Довечера не яж от хубавите гозби на мащехата! В тях има отрова.

Вечерта момчето казало, че му се прияло хляб и сол. Поискало да му донесат. Наяло се с хляб и сол, та не се отровило.

На другата вечер кончето рекло на момчето:

— Довечера недей ляга на постелките си! Под тях има бръсначи. Царицата ги е сложила, та като легнеш, да се заколиш.

Вечерта момчето легнало на дъските и се избавило. На третата вечер кончето пак рекло на момчето:

— Сега пък царицата е сложила змия под твоята възглавница, та да те ухапе. Убий змията, преди да си легнеш!

Вечерта момчето убило змията и останало живо и здраво.

Царицата съгледала, че момчето всяка вечер влиза в обора. Досетила се, че кончето го е научило да не яде от гозбата, да легне на дъските и да убие змията. Затова намислила да премахне кончето. Престорила се на болна. Дошел царят да я види. Тя му рекла:

— Моля ти се, царю честити, намери ми сърце от бяло конче със звезда на челото! Щом изям това сърце, тозчас ще оздравея.

— Такова конче има само моят син — казал царят. — Но той го пази като очите си. Дано се съгласи да го заколим!

Царицата се престорила на сърдита и извикала:

— Прави каквото щеш! Сега разбрах какъв цар си ти. На едно момче не можеш да отсъдиш!

Бащата отишел при момчето. Рекъл му:

— Майка ти е болна. За да оздравее, трябва да заколим твоето конче, та да му изяде сърцето.

— Бива, тате — рекло момчето. — Но искам да ми направиш златни дрехи. Да греят като слънце! А кончето ми със златно седло да оседлаеш. Ще се пременя и ще го препусна за последен път. Затворете портите, ако се страхувате, че ще избягам.

Царят се съгласил. Момчето отишло при кончето. Разказало му какво иска царицата. А кончето рекло:

— Не бой се! Като ме препуснеш, аз ще избавя и тебе, и мене!

Направили златни дрехи. Приготвили седлото. Облякло се момчето. Пременило кончето. Извело го на двора. Яхнало го.

Събрало се мало и голямо да гледа. Царят излязъл на двора.

Запрепускало момчето. Кончето обикаляло двора и все повече се засилвало. По едно време момчето се хванало за гривата. Кончето полетяло като вятър, прескочило оградата и се спуснало низ полето.

Припкало, припкало кончето — стигнало в друго царство.

Момчето съблякло златните дрехи. Вързало ги на седлото. Кончето му дало три косъма от гривата си и рекло:

— Щом ти дотрябвам, нагрей космите и аз ще дойда!

Кончето отишло в гората. Момчето купило от един овчар скъсани дрехи, облякло се и се запътило към столицата на царството. Главило се градинар в царската градина. По цял ден копаело, садило, плевило, поливало цветята. Разхубавило царската градина.

Една вечер нагряло трите косъма. Тозчас дотърчало кончето. Момчето облякло златните дрехи, яхнало кончето и цяла нощ препускало из градината.

Чак на разсъмване съблякло златните дрехи, привързало ги на седлото и изпратило кончето.

Момчето си мислело, че никой не го забелязал. Ала царската дъщеря цяла нощ го гледала от прозореца на двореца.

На сутринта всички видели изпотъпканата градина. Видял я и царят. Попитал момчето:

— Кой изтъпка градината?

— Незнаен юнак, царю честити.

— Незнаен юнак ли? — викнал царят. — Скоро да се махаш от очите ми!

Царят изпъдил момчето.

Ала царската дъщеря по цял ден и по цяла нощ плачела за младия градинар. Искала да се омъжи за него. А царят не давал да му се издума.

Царската дъщеря плакала, плакала — поболила се от мъка по момъка. Най-после царят я повикал при себе си. Рекъл й:

— Дъще, не вярвах, че толкова ще изглупееш. Свършиха ли се царските синове, та искаш за прост градинар да се омъжиш? Но щом не можеш да живееш без него, венчайте се. Ала никога не се вестявайте пред очите ми!

Царската дъщеря се омъжила за младия градинар.

Царят оставил младите да живеят в една стаичка под стълбата.

Минало се, що се минало, царят тръгнал да се бие срещу друг цар. Царският зет възседнал куцо магаре и го подкарал из пътя, дето минавала войската. Като стигнал до едно блато, вкарал магарето в тинята. То затънало и не можело да се помръдне.

Кой как минел край царския зет, все думал:

— Ехе, и ти с твоето магаре ще помогнеш на царя, че никой няма да те види!

Незнайният юнак седял върху магарето и нищо не отвръщал.

Като отминали всички, нагрял трите косъма. Кончето начаса дотърчало. Той облякъл златните дрехи, яхнал кончето и полетял към бойното поле.

В разгара на боя противниците нападнали царя и малко останало да го убият. Но тъкмо в тоя миг долетял като хала млад конник, развъртял златна сабя, прогонил враговете и спасил живота на царя.

В битката момъкът бил ранен в кутрето на дясната ръка. Царят извадил златошита кърпа и сам превързал раната.

След боя момъкът препуснал кончето. Стигнал до блатото. Магарето стояло в тинята. Той съблякъл златните дрехи, привързал ги о седлото, изпратил кончето и яхнал пак магарето.

Задала се войската отдолу. Войскарите почнали пак да присмиват на царския зет. Всички му думали:

— Хайде, връщай се вече и ти, славни юнако!

И царят дори се позасмял.

Когато извървяла войската, царският зет изкарал магарето от тинята и куцук-куцук — стигнал в двореца. Влязъл в своята стаичка под стълбата. Легнал да спи и поръчал на жена си да не го буди три дни и три нощи.

В това време царят преглеждал войниците. Искал да види кои са останали живи и кои убити. Дошло му наум за зетя. Пратил да го повикат, та да се посмеят с него. Ала колкото души отивали да го викат, все се връщали. Царската дъщеря им казвала, че мъжът й заръчал да не го буди три дни и три нощи.

Ядосал се царят. Сам отишъл в стаичката под стълбата. Но що да види? С неговата кърпа била вързана ръката на зетя му. Той го събудил и му рекъл:

— Казвай, зетко, отгде взе тази кърпа на ръката си!

Момъкът разказал всичко от край до край.

Зарадвал се царят, завел зетя си в двореца и го поставил да царува в царството му.

Като станал цар, момъкът нагрял трите косъма. Дошло кончето. Той взел дрехите, пременил се и грейнал като слънце.

А на кончето направил широк обор от чисто злато.

Край
Читателите на „Незнаен юнак“ са прочели и: