Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Ран Босилек. Големанко

Весели приказки и разкази

 

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Редактор на издателството: Елисавета Кисимова

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Маргарита Грозданова

 

Литературна група V. Тематичен №2584. Година 1974.

Дадена за набор на 8.VII.1974 година.

Подписана за печат на 20.XI.1974 година.

Излязла от печат на 25.XII.1974 година.

Формат 1/32 84/108 Тираж 60 000.

Печатни коли 16. Издателски коли 12,24.

Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1974

История

  1. — Добавяне

Шарко мразеше Петлето. За какво — и той не знае. Казват, че било, загдето то си пее, а той лае.

Веднъж Петлето бе гладно. Залък някакъв кълвеше. Шарко лавна кръвожадно:

— Тоя залък мой си беше! Крадльо, по-далече стой! Залъкът е само мой!

— Твой ли, мой ли — не се знай! Аз кълва ли, ти не лай!

Шарко кипна:

— Я го виж! Знаеш ли пред кого стоиш?

— Зная, зная — пред палиш!

Шарко скочи разлютен. Петлю изкрещя смутен. Хукна, в къщи чак се скри. Ала Шарко го откри и към него връхлетя.

Петлю припна, полетя. На водника кацна в миг и нададе страшен вик.

— Кукуригу! Оле, ох! Туй за туй си отидох!

Но тоз час торба съзря над водника и в торбата се навря.

Шарко спря се, па извика:

— Туй торбище де се взе? То Петлето ми отне!

През туй време чу се шум. Като хала влезе Крум, на стопаните момчето. Бързо той торбата сне и помъкна я с Петлето, а то сгушено мълчеше.

— Тичай, Славе, да летим! — рече Крум на Славя вън. — Чуй училищния звън! До стената ще стоим!

— Бързай! — отговори Слави. — Пак нас ще накажат прави. Ей звънецът спря да бий. Тичай, тичай, дано сварим, учителя да преварим!

Те презрамиха торби, като вихър полетяха. Щом в училище се спряха, и учителят дойде. Нов урок ще предаде. И той почна да разказва:

— Ще опишем днеска как сутрин Слънчо се показва…

Но той спря, направи знак:

— Круме, прибирай торбата кога в час се преподава! И какво там в нея шава?

Очи впериха децата.

Петлю хукна към дъската.

Да живее свободата!

Всички скочиха за миг. Олелия, шум и вик:

— Дръж, бре! Дръжте! Дръж! Хвани го!

Но вън Петлю отлетя, криле плесна и запя:

— Кукуригу!

Край