Ран Босилек
Я кажи ми

Я кажи ми, облаче ле бяло,

отде идеш, де си ми летяло?

 

Не видя ли бащини ми двори

и не чу ли майка да говори:

 

„Що ли прави мойто чедо мило,

с чужди хора, чужди хляб делило?“

 

Ти кажи й, облаче ле бяло,

жив и здрав че тук си ме видяло.

 

И носи от мене много здраве.

Много мина, мъничко остана.

 

Наближава в село да се върна,

да се върна — майка да прегърна.