Котарак и петел

Имало едно време котарак и петел. Те се обичали много и живеели всякога заедно в една къщурка.

Един ден котаракът казал на петела:

— Аз отивам за дърва в гората. Ти стой тука, петленце! Яж си бели кравайчета и никого не пущай в къщурката! И ти сам не излизай, който и да те вика.

— Добре, добре — отвърнал Петльо и затворил здраво вратата след котарака.

След малко пристигнала Кума Лиса и почнала да подмамва Петля:

Излез, излез, петленце,

с ранобудно гласенце!

Нося едра пшеница,

имам бистра водица!

Не дойдеш ли ти тука,

прозорчето ще спукам!

А петлето й отговорило:

Ко-ко! Ко-ко! Скрит да чакам

ми поръча котарака.

Кума Лиса разбила прозорчето, влязла вътре, грабнала петлето и избягала. А петлето викало, колкото му глас държи:

Де си, котаранче!

Отърви ме, братче!

Отниса ме Лиса

зад гори зелени,

зад води студени!

Тичай, избави ме!

Чул го котаракът. Дотърчал, грабнал го от Кума Лиса. Занесъл го в къщи и пак му поръчал:

— Сега отивам по-далече. Ако дойде Кума Лиса, не й се обаждай!

И заминал.

Кума Лиса видяла, че котаракът заминал и тозчас пристигнала. Дошла под прозорчето, почукала и почнала да нарежда:

Излез, излез, петленце,

с ранобудно гласенце!

Нося едра пшеница,

имам бистра водица!

Не дойдеш ли тука,

прозорчето ще спукам!

Не се стърпял Петльо — обадил се:

Ко-ко! Ко-ко! Скрит да чакам

ми поръча котарака.

Скочила Кума Лиса вътре, налапала се с чорба и каша, грабнала петлето и избягала. А петлето пак се развикало:

Де си, котаранче!

Отърви ме, братче!

Отниса ме Лиса

зад гори зелени,

зад води студени!

Тичай, избави ме!

Викало петлето, но не го чул котаракът. Още по-силно завикало. Дотърчал котаракът, отнел петлето от Кума Лиса, донесъл го в къщи и още по-строго му поръчал:

— Сега отивам още по-далече. Сега колкото и да викаш, няма да те чуя. Затова стой си, петленце, в къщурката! Яж си кравайчета! Като дойде Кума Лиса и почне да те подмамва, ти не й се обаждай!

Щом заминал котаракът, Кума Лиса пристигнала и почнала да повтаря:

Излез, излез, петленце,

с ранобудно гласенце!

Нося едра пшеница,

имам бистра водица!

Не дойдеш ли тука,

прозорчето ще спукам!

Петлето пак не се стърпяло — отговорило:

Ко-ко! Ко-ко! Скрит да чакам

ми поръча котарака.

Скочила Кума Лиса през прозореца вътре, налапала се с чорба и каша, грабнала петлето и избягала. Викнало петлето един път, викнало втори път, трети…

Но котаракът бил далеко, много далеко, та нищо не чул. И отнесла Кума Лиса петлето в къщи.

Върнал се вечерта котаракът. Гледа — няма петлето. Разтъжил се много. Мислил, мислил, най-после намислил: взел тамбурата и торбата, та право в Лисината къщичка.

Кума Лиса не била в къщи — отишла на лов. Оставила пет лисичета да играят в къщи — четири щерки и едно синче, Влади.

Котаракът дошъл под прозореца, засвирил на тамбурата и запял:

На полянка сред горичка

дом си имала лисичка

и четири щерки млади,

и синче напето — Влади.

        Излезнете,

        погледнете

        как си свиря

        леко-леко,

        а се чуе

        надалеко!

Най-голямата щерка не се стърпяла и рекла на другите лисичета:

— Вие стойте тука, пък аз ще изляза да погледам как свири и пее нашият гостенин.

Щом излязла, котаракът я тупнал по челото с тамбурата и — хоп! — в торбата. После пак запял:

На полянка сред горичка

дом си имала лисичка

и четири щерки млади,

и синче напето — Влади.

        Излезнете,

        погледнете

        как си свиря

        леко-леко,

        а се чуе

        надалеко!

Не утраяла и другата Лисина щерка. Излязла и тя навънка, а котаракът — бух! — по челото с тамбурата и хоп — в торбата. После пак засвирил и запял:

На полянка сред горичка

дом си имала лисичка…

Изскочила третата сестра, а котаракът и нея — тюк, излязла четвъртата — и нея също. Изскочило и синчето — и него. Натикал всички лисичета в торбата.

Завързал котаракът торбата с връв и влязъл в Лисината къщурка. Гледа — петлето лежи полуживо на пейката. Перата му оскубани, кракът му откъснат. А на печката се топли вода, да го сварят на чорбица.

Котаракът хванал петлето за опашката и промълвил:

— Петленце, братленце, съвземи се!

Потрепнало петлето, поискало да стане на крака и закукурига — то стои ли се на един крак! Котаракът взел откъснатия крак, наместил го на старото място и го превързал. Набол и оскубаните пера. Ококорило се петлето.

Изяли те всичко, каквото имало у Лисини, изпочупили паниците, изсипали лисичетата от торбата и се прибрали в своята къщурка.

И досега си живеят тихичко и спокойно. Петлето слуша вече котарака. Теглилата и бедата му докарали ума в главата.