Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2013)

Издание:

Ран Босилек. Големанко

Весели приказки и разкази

 

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Редактор на издателството: Елисавета Кисимова

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Гергина Григорова

Коректор: Маргарита Грозданова

 

Литературна група V. Тематичен №2584. Година 1974.

Дадена за набор на 8.VII.1974 година.

Подписана за печат на 20.XI.1974 година.

Излязла от печат на 25.XII.1974 година.

Формат 1/32 84/108 Тираж 60 000.

Печатни коли 16. Издателски коли 12,24.

Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,90 лева.

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ — София, 1974

История

  1. — Добавяне

Имало едно време една богата, ала свидлива бабичка. Веднъж синовете и снахите й отишли на работа. Тя останала сама в къщи. Към обед минал през селото един неин сродник. Отбил се при бабата да си почине.

На обед бабата му поднесла малко хляб и сол, па рекла:

— Прощавай, сродниче, че те гощавам само с хляб и сол. Ако бяха снахите тук, можеха да наготвят нещо за обед.

— Не бери грижа, бабо — рекъл гостенинът. — Като има хляб и сол, както и дребни бели камъчета, аз мога да направя от тях една гозба, та пръстите си да изядеш от сладина. Ако искаш, иди на двора, та събери шепа дребни камъчета. Измий ги хубаво с няколко води и ги донеси да ги сготвя.

Бабата отърчала, събрала камъчетата, донесла ги на гостенина и стъкнала огъня.

— Дай сега, бабо, няколко яйца и малко масло — рекъл гостенинът.

Бабата дала всичко на драго сърце, защото щяла да се научи от камъчета гозба да прави.

Гостът опържил яйцата и турил в тях дребните камъчета. Той сложил опържените яйца на трапезата и почнал да яде от тях. От време на време вадел по някое камъче, изблизвал го и го оставял на трапезата.

— Бре, че сладка гозба! — викнал гостенинът. — Хапни, бабо, да видиш!

Бабата лапнала едно камъче. Дъвкала, дъвкала и си счупила зъба.

— О-о-ох, проклетнико! — викнала тя. — Такава ли ти е гозбата от камъчета! Опържи яйцата, а камъчетата сложи само за пакост. Един пусти зъб имах, и него да нямам. И баба знае яйца да пържи. И не с масло, а с водица.

Гостенинът се засмял, па рекъл:

— Като знае баба, не биваше да чака снахите, та да си троши зъбите.

Край