Ран Босилек
Омагьосана ябълка

Един момък имал кесия, която никога не се изпразвала. Притежавал и кърпа, която щом я разгънел, получавал всичко, що пожелаел за ядене. Имал и една шапка, която щом наложел, можел да отиде, където поиска.

Тоя момък решил да се ожени. Той пожелал да отиде при най-хубавата царска дъщеря. Наложил шапката и тоз миг се намерил при най-хубавата царкиня на света.

Поклонил се на хубавицата и рекъл:

— Светла царкиньо, аз ида от далечен край, за да поискам ръката ти. Ще се съгласиш ли да станеш моя жена?

Но царкинята била надменна и горда.

— Ще си помисля — отговорила на момъка. — Но по-добре ще направиш да си потърсиш друга девойка, която ти е прилика.

Натъжил се момъкът.

Три дни и три нощи тъгувал. На четвъртия ден отишъл пак при царската дъщеря, наложил чудната шапка и рекъл:

— Дойдох да се сбогувам с тебе, светла царкиньо.

Царкинята му подала ръка. Той я хванал и рекъл:

— Шапчице, бих желал да бъда с царската дъщеря накрай света!

И тоз миг те се намерили в гъста гора. Седнали да си починат под едно дърво. Но царската дъщеря плачела и думала:

— Моля ти се, момко, върни ме в къщи. Ще ти дадем всичкото злато и сребро, що имаме в двореца!

Но момъкът отговорил:

— Аз имам достатъчно богатство. Гледай!

И той разтворил кесията, от която почнали да се сипят златни и сребърни пари.

Царската дъщеря се смаяла, като видяла чудната кесия, но рекла:

— Виждам, че си богат, но в двореца на царската трапеза ще ядеш гостби, каквито никъде няма да опиташ!

— Кой ти каза? — рекъл момъкът. — Виж какви гозби и питиета ще ми нареди моята чудновата кърпичка!

Той разгънал кърпичката и тоз миг пред тях се явила разкошна трапеза с най-хубави ястия и питиета, каквито и царят не бил опитвал.

Като се нахранила, царската дъщеря погледнала към върха на дървото и рекла:

— Ах, какви хубави ябълки има на това дърво! Моля ти се, откъсни ми няколко!

Момъкът се покачил на дървото и оставил кесията и кърпата долу. Царската дъщеря ги взела.

Когато момъкът разтърсил дървото, за да паднат ябълките, без да ще, изтървал чудната шапка. Царската дъщеря грабнала шапката, наложила я и рекла:

— Шапчице, бих желала да бъда в моята спалня!

И тоз миг царската дъщеря се намерила в двореца.

Момъкът слязъл от дървото, започнал да плаче и не знаел как да си помогне. Както бил натъжен, хапнал една ябълка, да разкваси устата си. Но щом хапнал, тоз миг му пораснали рога на главата.

— Сега няма какво повече да ми стане — рекъл си той и взел друга ябълка. Щом я изял, тоз миг рогата паднали от главата му.

Той взел от ябълките в джеба си и тръгнал да търси царската дъщеря.

Обиколил много градове, минал реки и морета. Трябвало цяла година да пътува. Най-после стигнал в страната, гдето живеела царската дъщеря. Отишъл в столицата. Попитал в двореца за царската дъщеря. Съобщили му, че тя била в черква.

Момъкът седнал пред черквата, сложил ябълките пред себе си и завикал:

— Ябълки, ябълки продавам!

Царската дъщеря изпратила своята придружница, да попита момъка какво продава.

Придружницата отишла при продавача и попитала:

— Какво продаваш, момко?

— Ябълки от Дамаск.

— Че по какво се различават тия ябълки от обикновените?

— Който яде от тях, става умен и хубав.

Момичето купило ябълки.

То дало на царската дъщеря най-хубавата. Тя хапнала от ябълката и тоз миг й израснали рога на челото.

— Олеле, майчице, какво ще правя сега? — заплакала царската дъщеря.

Дигнали тревога в целия дворец.

Натъжил се царят. Заповядал да разгласят по цялото царство: „Който излекува царската дъщеря и премахне рогата от челото й, ще получи половината царство и ще се ожени за царкинята“.

Дошли много лекари и знахари, но никой не можал да й помогне.

Един ден пристигнал чужденец в двореца. Помолил да го заведат при царя. Завели го.

— Царю честити — рекъл той, — аз съм лекар от далечна страна. Бих желал да се опитам да излекувам царската дъщеря.

— Добре, момко, опитай се, щом вярваш, че ще й помогнеш — отговорил царят. — Но много лекари се опитаха и никой не я излекува.

— Аз вярвам, че ще я излекувам — добавил момъкът, — но искам да остана насаме с нея.

Царят заповядал да заведат момъка при дъщеря му.

Царската дъщеря, щом видяла момъка, тозчас го познала, смутила се и пребледняла.

Момъкът я попитал:

— Ако ти помогна, ще се омъжиш ли за мене?

— Да — отвърнала царската дъщеря.

Момъкът й дал една от омагьосаните ябълки.

Тя хапнала и рогата й понамалели наполовина.

Момъкът рекъл:

— Сега дай ми шапката, кърпата и кесията и след това ще продължа лекуването.

Царската дъщеря му върнала чудноватите неща. Той й дал още една ябълка. Щом я изяла, рогата съвсем намалели — едвам се виждали.

Момъкът казал:

— Сега закълни ми се, че ще се омъжиш за мене, и ще те излекувам напълно.

Тя се заклела. Момъкът й дал трета ябълка. Щом хапнала, рогата изчезнали напълно от челото й. Тя станала много по-хубава, отколкото преди.

Зарадвал се царят. Зарадвали се всички царедворци. Дигнали голяма сватба. Поканили гости от девет царства. Яли, пили и се веселили.