Ран Босилек
Умният бедняк

Един цар се мислел за много хитър и досетлив. Той заповядал да разгласят навред по царството му, че дава две торби жълтици, ако се намери някой да му каже хубава лъжа.

Дошъл най-прочутият лъжец в царството. Лъгал, лъгал, ала не можал да скрои лъжа като за пред царя.

Царят все казвал: „Че това лъжа ли е? Това аз зная, за онова се досещам.“

Пристигнал друг лъжец, ала и с него се случило същото.

Трети лъжец се явил в царския дворец, но и той не успял да излъже царя. Изредили се всички лъжци, но никой не можал да вземе жълтиците.

Научил се за тая работа един умен бедняк. Той взел две празни торби, метнал ги на магаренцето си и отишъл при Царя.

— Какво те носи тука, човече? — попитал го царят. — Да не си дошъл и ти да ме лъжеш?

— По работа ида — отвърнал беднякът. — Преди двайсет години баща ти зае от мене две торби жълтици. Сега дойдох да ми ги дадеш, че ми трябват.

— Де се е чуло и видяло цар от дрипльо пари да заема! — викнал царят. — Хубава лъжа!

— Като е лъжа, напълни торбите с жълтици, както си обещал. Ако е истина, напълни ги, за да платиш дълга на баща си.

„Бре, умен човек! — рекъл си царят наум. — Лъжа да е, обещано е; истина да е, трябва да се плати.“ И той заповядал да напълнят торбите на бедняка с жълтици.

Беднякът натоварил магаренцето и тръгнал да си отива. Тогава царят го повикал и попитал:

— Какво ще правиш толкова пари, бедни човече?

— Ще ги хвърля в морето.

— Ти луд ли си, или тепърва ще полудяваш?

— В лудо царство живея, гдето хората плащат, когато ги лъжат, но умът ми е още на място! — отговорил сиромахът. — Като хвърля жълтиците в морето, никой няма да каже, че съм ги спечелил с лъжа. По-добре е да съм умен бедняк, отколкото да стана богат лъжец.