Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 148 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

40

Едва бе успял да попълни липсващите букви с подутата си ръка. Упорито продължи да работи, защото знаеше, че трябва да я раздвижи, за да свърши онова, което му предстоеше.

Сетне остави писалката и огледа купчината листове. Усещаше се както всеки път при завършване на някоя книга — опустошен и измамен, сякаш за всеки минимален успех бе платил дан на абсурдността.

Винаги изпитваше едно и също, сякаш след дълго лутане из джунглата попада на поляна, от която се вижда само безлюдна автомагистрала с няколко бензиностанции и алея за боулинг като награда за послушанието му.

Все пак бе приятно, когато свършваше, винаги изпитваше удоволствие от сътвореното. Струваше му се, че е извършил храбра постъпка като е създал въображаеми личности, които бе надарил с чувства. Сега осъзнаваше, че „номерът“ му не е особено оригинален, но е единственото, което умее. Изпълняваше го несръчно, но винаги с любов. Пол докосна дебелия ръкопис и леко се усмихна. Протегна ръка към единствената цигара на перваза. До нея стоеше керамичен пепелник, на дъното на който бе изрисуван старомоден речен кораб, обкръжен от надписа „Спомен от Анибал, Мисури — родното място на най-великия писател на Америка“.

В пепелника се мъдреше картонче кибрит с една клечка. Пол се надяваше, че ще му свърши работа.

Чуваше стъпките на Ани на горния етаж. Чудесно. Ще има време да се подготви и ще бъде предупреден навреме, ако тя реши да слезе по-рано.

„Ето го истинския номер, Ани. Остава да видим дали ще успея да го изпълня.“

Той се наведе, без да обръща внимание на болката в краката си, и повдигна разхлабената дъска на пода.