Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 148 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

25

При сядането в инвалидния стол не изпита силната болка, от която се страхуваше — добър знак — защото от опит знаеше, че после го очакват адски страдания.

Ани постави подноса с храната върху бюрото и приближи стола до леглото.

Помогна му да седне — той изпита моментна пареща болка в таза — после се наведе и шията й се притисна към рамото му, сякаш бе шията на кон. За миг усети пулса й и лицето му се изкриви от отвращение. Ани го прегърна с дясната си ръка, а с лявата го повдигна отдолу.

— Опитай се да не мърдаш краката си — посъветва го тя, сетне с лекота го напъха в стола, сякаш пъхаше книга в празното място в библиотеката. Майчице, колко бе силна! Съмняваше се, че би могъл да се справи с нея, дори да бе в отлична форма. В момента двубоят между тях би приличал на схватка между боксьори от различни категории.

Ани постави дъската пред него.

— Виж как добре пасва — промълви тя и отиде до бюрото, за да вземе подноса с храната.

— Ани, би ли обърнала машината към стената?

Тя се намръщи:

— За Бога, какви са тези капризи?

„Защото не искам да гледам захилената й физиономия цяла нощ.“

— Защото съм суеверен — отвърна Пол. — Винаги обръщам машината към стената, преди да започна да пиша. — Той замълча и добави:

— Всъщност правя го всяка вечер.

— Аха, нещо като: „Ако настъпиш процепа между дъските, ще изпопадат на майка ти зъбите.“ Винаги избягвам да стъпвам върху процепите.

Тя обърна машината и я остави да се взира в стената.

— Така добре ли е?

— Отлично.

— Глупчо такъв — нежно промълви Ани, приближи се и започна да го храни.