Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Misery, 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 148 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- maskara (2008)
Издание:
Стивън Кинг. Мизъри
Издателска къща „Ведрина“, София, 1992
ISBN 954–404–020-Х
Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992
Художник: Петър Добрев, 1992
Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992
Коректор: Емилия Александрова, 1992
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
Статия
По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.
| Мизъри | |
| Misery | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 1987 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | хорър |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 0-670-81364-8 |
| Мизъри в Общомедия | |
Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.
Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.
Адаптации
- Уилям Голдман адаптира романа във филмов сценарий за американски филм от 1990 със същото име, режисиран от Роб Райнър. В ролите на Пол и Ани участват артистите Джеймс Каан и Кати Бейтс. Кати Бейтс получава Оскар за най-добра актриса за ролята си във филма (вижте Мизъри (филм))
- Романът е адаптиран и в театрална пиеса, която не се радва на особен успех.
Външни препратки
44
Пол не можа да повярва на очите си, защото тя бавно се изправи на колене.
„Не, ти си мъртва!“
„Грешиш, Пол. Не можеш да убиеш богинята, защото е безсмъртна. А сега трябва да изплакна.“
Страшните й очи се взираха в него. Огромна рана зееше в главата й, лицето й беше обляно в кръв.
Ани измуча с пълната си с хартия уста и запълзя към него с протегнати ръце, които се свиваха и разпускаха.
Пол успя да завие и залази към вратата. Чуваше я как се движи по петите му. Когато навлезе сред счупените стъкла, усети как ръката й сграбчи левия му глезен. Той изпищя.
„Мръсник!“ — триумфално извика Ани.
Пол я погледна през рамо и забеляза, че лицето й бе станало мораво и започваше да се подува, сякаш Ани наистина се превръщаше в идол от страната на бурките.
Той се опита да се освободи, Ани изпусна остатъка от крака му и в ръката й остана само кожената лента, с която бе превързан.
Писателят продължи да пълзи и осъзна, че плаче, по лицето му се стичаше пот. Придвижи се напред на лакти, като войник, който се прикрива от картечен огън. Зад гърба си дочу тропота на коленете й — тя продължаваше да го преследва. Оправдани бяха страховете му, че е несломима. Беше я изгорил, бе счупил гръбнака й, беше затъкнал купчина хартия в гърлото й, но тя продължаваше да го преследва.
Лакътят му се натъкна на парче стъкло, което се заби в ръката му, но въпреки това той продължи да пълзи напред.
Ръката й сграбчи левия му прасец.
Пол отново се обърна и видя, че лицето й е почерняло — изцъклените й очи се взираха с див поглед в него. Шията й беше издута като водопроводна тръба, устните й се гърчеха. Пол разбра, че се опитва да се усмихне.
Бе наближил вратата. Пол протегна ръка и се вкопчи в рамката.
Ръката й хвана дясното му бедро — Ани го преследваше, влачейки се по колене. Наближи го и сянката й падна върху него.
— Не! — изхълца той и усети как Ани го дърпа.
Затвори очи и се хвана здраво за рамката на вратата.
Ръцете й като паяци пропълзяха по гърба му и го стиснаха за шията. Дъхът му спря. Стискаше здраво рамката на вратата и усещаше как ръцете й се впиват в шията му. Изкрещя:
— Няма ли да пукнеш?
Натискът върху гърлото му отслабна и отново можеше да диша. После Ани се строполи върху него като планина от отпусната плът и той започна да се задушава.