Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 148 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

8

След половин час седна пред празния екран, като си мислеше, че е мазохист. Бе взел аспирин, вместо да изпие чаша уиски, но нищо не се беше променило: щеше да остане пред текстовия процесор петнайсет минути или половин час и да се взира в проблясъците на екрана, сетне щеше да го изключи и да се напие.

Обаче…

Обаче бе видял нещо забавно, когато се връщаше от обяда с Чарли — хрумнала му беше идея, от която вероятно нямаше да излезе нищо. Забелязал бе някакво хлапе, което тикаше количка по улицата — на пръв поглед нищо особено. Само че в количката имаше клетка с доста едро, космато животно, което му заприлича на котка. Вгледа се по-внимателно и забеляза на гърба му широка бяла ивица.

— Хей, малкият, да не би да е скунк?

— Да — отвърна хлапето и побърза да отмине. Не биваше да разговаря с непознати, особено като този, с огромни торбички под очите, който креташе с помощта на метални патерици. Момчето зави зад ъгъла и изчезна от погледа му.

Пол продължи пътя си. Искаше му се да вземе такси, но лекарите го бяха посъветвали да изминава пеш поне два километра дневно. За да отвлече вниманието си от болката в краката си, той се замисли откъде са се взели момчето и количката и как екзотичното животно е попаднало в ръцете на хлапето.

Дочу зад себе си някакъв звук, обърна се и видя, че Ани излиза от кухнята. Беше облечена в джинси и червена фланелена риза, в ръката си държеше трион.

Затвори очи, отвори ги, втренчи се в празния екран и внезапно се ядоса. Обърна се към текстовия процесор и бързо заудря по клавишите.

I

Хлапето дочу някакъв звук зад сградата и я заобиколи, въпреки че се страхуваше от плъховете. Беше много рано да се прибере вкъщи, защото бе избягало от училище по обяд.

До стената се бе сгушила голяма черна котка с необикновено пухкава опашка.