Стивън Кинг
Мизъри (101)

42

— Надявам се, че не…

Тя спря, думите сякаш заседнаха в гърлото й. Пол седеше в инвалидния стол, прикрит зад барикада от натрупаната хартия и от пишещата машина. Нарочно бе обърнал нагоре титулната страница, върху която пишеше: „Завръщането на Мизъри“ от Пол Шелдън.

Подутата му дясна ръка държеше запалената клечка над напоената с газ хартия.

Ани стоеше на прага със зяпнала уста и държеше увита в кърпа бутилка шампанско.

— Пол, какво правиш?

— Вече го направих. Ти се оказа права — това е най-хубавата книга за Мизъри, най-интересният роман, който съм писал. А сега ще изпълня номер, който научих от тебе.

— Недей, Пол — изкрещя тя с агонизиращ глас и разпери ръце, забравила за бутилката. Тя падна на пода и експлоадира, пяна се разхвърча из стаята.

— НЕ! НЕ! МОЛЯ ТЕ, НЕДЕЙ!

— Колко жалко, че никога няма да я прочетеш — усмихнато каза Пол. За пръв път от месеци насам се усмихваше, без да се преструва. — Няма да е нескромно, ако ти кажа, че книгата е фантастична.

Клечката кибрит догаряше и пареше пръстите му. Пол я пусна върху ръкописа. В един ужасен миг му се стори, че е изгаснала, но веднага след това върху титулната страница се разгоря бледосин огън. Пламъците обхванаха целия ръкопис и се извисиха нагоре, подхранвани от газта.

— О, ГОСПОДИ, НЕ — изкрещя Ани. — НЕ МИЗЪРИ, САМО НЕ МИЗЪРИ!

Осветеното й от огъня лице се изкриви. Пол извика:

— Пожелай си нещо, мръсна вампирко!

— ОХ, ПОЛ, КАКВО ПРАВИШ? — тя пристъпи напред с протегнати ръце. Сега огънят се бе разгорял. Едната страна на машината почерня — газта се беше събрала на локвичка под нея и пламъчетата закачливо играеха между клавишите. Пол усети, че лицето му се зачервява от горещината.

Ани започна да вие:

— САМО НЕ МИЗЪРИ! НЕ МОЖЕШ ДА ИЗГОРИШ МИЗЪРИ, МРЪСЕН СОПОЛАНКО! НЯМАШ ПРАВО ДА Я ИЗГОРИШ!

В този момент Ани направи точно това, на което се бе надявал — сграбчи горящия куп хартия с намерението да изтича в банята и да го потопи във ваната.

Щом се обърна с гръб към него, Пол сграбчи машината и я вдигна над главата си. Ръцете му се покриха с мехури, усети страшна болка в гръбнака, но не й обърна внимание. Безумното му лице бе напрегнато и съсредоточено. Машината излетя от ръцете му и улучи Ани право в средата на солидния й гръб.

Тя не изпищя, а изгрухтя изненадано, сетне рухна на пода и покри с тялото си горящата хартия.

Синкави пламъчета заподскачаха върху дъската, която му служеше вместо бюро. Пол дълбоко си пое въздух, усети как в гърлото му сякаш се забиват нагорещени пръти и угаси огъня с ръка. После успя да се изправи на десния си крак.

Ани се гърчеше на пода и стенеше. Пламъче се появи между лявата ръка и тялото й и тя изкрещя. Пол усети миризмата на изгоряла плът.

Жената се претърколи, като се опитваше да застане на колене. Повечето от листовете вече бяха на пода, някои горяха, други бяха накиснати в локвичките от шампанското, но Ани все още притискаше част от горящата хартия към гърдите си. Пуловерът й също гореше. В ръцете й бяха забити счупени стъкла. По-голямо парче стърчеше от дясната й буза като острие на томахавка.

— Ще те убия, мръсен лъжецо — изстена тя и се повлече към него на колене, но се препъна в машината. Изви се и почти успя да се обърне, когато Пол се строполи върху нея. Той усети острите ръбове на машината дори през солидното й тяло. Ани измяука като котка и се загърчи, докато се опитваше да го издраска с нокти.

Пламъците наоколо започваха да изгасват, но Пол усещаше страхотната топлина, която се излъчваше от мятащото се под него тяло. Знаеше, че част от пуловера й и сутиенът са се залепили върху кожата й, но изобщо не я съжаляваше.

Ани се опита да го отхвърли от себе си, той успя да се задържи и сега лежеше отгоре й, сякаш искаше да я изнасили. Заопипва наоколо, защото знаеше какво търси.

— Махай се!

Беше напипал горящата, обгорена хартия.

— Махай се!

Пол смачка хартията на топка, между пръстите му изскочиха пламъчета. От Ани се излъчваше воня на обгорена плът, пот, омраза, лудост.

— Махай се! — отново извика Ани и той натика хартията в отворената й уста. Очите й, които хвърляха мълнии, внезапно се разшириха — този път от изненада, ужас и болка.

— Ето твоята книга, Ани — задъхано произнесе той и сграбчи още хартия, напоена с шампанско. Ани продължаваше да се гърчи под него. Раздробеното му ляво коляно се удари в пода и Пол усети страхотна болка, но продължи да възсяда Ани. „Ще те изнасиля, защото не мога да направя нещо по-лошо. Изгълтай книгата ми, ще те накарам да се задавиш с нея“ — той конвулсивно смачка хартията и я наблъска в устата й, като се стремеше да я натика в гърлото й.

— Е, харесва ли ти? Това е единственото първо издание, посветено на Ани Уилкс, изяж го цялото!

Натъпка в гърлото й трета буца хартия, четвърта. Петата още гореше и той я угаси с покритата си с мехури дясна ръка, преди да я натика в устата й.

От Ани се изтръгна странен приглушен звук. Тя направи отчаяно усилие да го отхвърли и този път успя. Изправи се на колене, ръцете й се впиха в обгореното й гърло, което изглеждаше невероятно подуто. Пуловерът й бе изгорял с изключение на бието около врата. Стомахът и диафрагмата й бяха покрити с мехури. От буцата хартия в устата й капеше шампанско.

Ани изграчи неразбираемо и успя да се изправи на крака, като продължаваше да се държи за гърлото. Пол се отдръпна назад и я изгледа враждебно.

Тя пристъпи към него, но отново се спъна от машината и полетя надолу. Ужасните й очи бяха ококорени, сякаш искаше да каже: „Какво стана, Пол? Нали ти носех шампанско?“

Главата й се удари в ръба на полицата над камината, тя се строполи на пода като чувал с картофи и къщата се разтресе.