Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 148 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

28

ТРИЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Ръцете на Джофри започнаха да го болят, сякаш се бяха превърнали в нагорещени стоманени пръти. През последните пет минути стоеше пред колибата на „Красавицата“. Приличаше на кльощав цирков артист, който вдига тежести.

Тъкмо когато се бе отчаял и смяташе, че Езекия не може да придума Чиви да напусне колибата, дочу шумолене. Извърна се рязко, мускулите на ръцете му се напрегнаха до крайна степен. „Красавицата“ на главатаря Чиви беше пазителка на огъня — в колибата имаше над сто факли, намазани със смола. Смолата се процеждаше от стволовете на ниските дървета в района и бурките я наричаха „огнено масло“ — странно поетична форма за простия език на племето. Джофри си помисли, че в колибата има предостатъчно факли, за да се подпали цялото село — щеше да изгори като чучело от деня на Гай Фокс… В такъв случай щяха да отстранят Чиви.

„Не се бой, господарю Джофри — бе казал Езекия. — Чиви ще излезе пръв, защото е пожарникарят на селото. Строши главата на мръсника!“

Но когато чу стъпките им, Джофри се поколеба за миг, въпреки ужасната болка в ръцете си. Ами ако този път