Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 148 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

3

Мрак. Сетне болката и мъглявината. После — усещането, че болката е постоянна, само понякога е потисната от нелек компромис, който той определяше като облекчение. Припомни си първото си усещане: беше умрял и съживен насила от вонящия дъх на жената.

И още нещо, което съзнаваше ясно: на определени интервали пръстите й пъхаха в устата му някакви капсули. Не му даваше вода и когато се стопяха, капсулите горчаха ужасно, напомняха му вкуса на аспирин. Съблазняваше се да ги изплюе, но знаеше, че не бива. Защото горчивината им караше прилива да залее подпорите…

(подпори, наистина са подпори, подпорите са две, хайде, тихо сега, тихо, шштт)

… и те изчезваха за известно време.

Усети, че от време на време идва в съзнание. Когато болката намаляваше, или по-точно се разпадаше (както навярно са се разпаднали подпорите на кея, защото нищо не е вечно, въпреки че малчуганът от онези далечни дни навярно би се присмял на подобна сентенция), той започваше по-бързо да възприема външните предмети. Така успя да се върне към реалния свят, към който принадлежеше. Спомни си, че се казва Пол Шелдън и пише два вида романи — интересни и бестселъри. Беше успял да се ожени и да се разведе два пъти. Пушеше прекалено много (или поточно беше пушил преди „всичко това“, независимо от значението, което влагаше в този израз). Беше преживял нещо ужасно, но все още беше жив. Тъмният облак бързо се разсейваше. Дълго преди най-голямата му почитателка да му донесе старата пишеща машина с усмихната беззъба уста и прегракнал глас, Пол бе осъзнал, че здравата го е загазил.