Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 148 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

8

Приливът дойде и той се унесе. Известно време телевизорът в съседната стая работеше, сетне спря. Понякога часовникът биеше и болният се опитваше да преброи ударите му, но все не успяваше.

„Венозно. Чрез системи. От тях са белезите върху ръцете ти.“

Повдигна се на лакът, с опипване успя да запали лампата и огледа ръцете си — в свивките на лактите имаше дупки, изпълнени с почерняла кръв. Отпусна се обратно в леглото, втренчи се в тавана и се заслуша във вятъра. Намираше се сред Скалистите планини в разгара на зимата, беше пленник на жена, която не бе с всичкия си и го бе хранила интравенозно, докато е бил в безсъзнание, която очевидно разполагаше с неизчерпаем склад от наркотици и която не бе съобщила никому, че Пол Шелдън се намира в дома й.

Всичко това беше важно, но Пол започна да осъзнава, че има нещо още по-важно: настъпваше отлив. Нетърпеливо зачака звъна на часовника. Знаеше, че още е рано, но реши, че е време да се приготви за ударите му.

Беше луда, но той не можеше без нея.

„Лошо ми се пише“ — помисли си той и се втренчи сляпо в тавана, докато челото му отново се обсипа с капчици пот.