Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Misery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 150 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
maskara (2008)

Издание:

Стивън Кинг. Мизъри

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

ISBN 954–404–020-Х

 

Превод от английски: Весела Прошкова, Весела Еленкова, 1992

Художник: Петър Добрев, 1992

Технически редактор: Георги Кожухаров, 1992

Коректор: Емилия Александрова, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от meduza)

Статия

По-долу е показана статията за Мизъри (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизъри.

Мизъри
Misery
АвторСтивън Кинг
Първо издание1987 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрхорър
Видроман
ISBNISBN 0-670-81364-8
Мизъри в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Мизъри (на английски: Misery) е роман от Стивън Кинг, публикуван през 1987. Книгата, за която Кинг твърди, че почти е написал на ръка, е една от малкото му романи, чието действие се развива в Колорадо. Първоначално Стивън Кинг има идея Мизъри да е следващият роман на Ричард Бакман (псевдоним на Стивън Кинг) след Проклятието, но след като се разкрива, че Ричард Бакман е негов псевдоним, той се отказва от идеята.

Действието в романа се развива около Пол Шелдън, автор на любовни романи-бестселъри, който, след автомобилна катастрофа, е спасен от жена на име Ани Уилкс, медицинска сестра, която твърди, че е най-голямата му почитателка. Тя отвежда Пол в дома си и започва да се грижи за него. Малко след това последният роман на Пол, Детето на Мизъри излиза от печат. Като разбира, че любимата ѝ героиня умира, Ани държи Пол като затворник, докато не напише нова книга, в която да върне живота на Мизъри.

Адаптации

Външни препратки

27

Когато се събуди, тя го разтърсваше. Яркото утринно слънце надничаше през прозореца — снегът беше спрял.

— Хайде, сънливко такъв! — изчурулика Ани. — Понесла съм ти кисело мляко и варено яйце; а след това е време за работа.

Пол изгледа напрегнатото й лице и усети, че изгаря от нетърпение; за пръв път усети необикновено, ново чувство — на надежда. Беше му се присънило, че Ани е Шехерезада, едрото й тяло бе обвито в прозрачни одежди, големите й крака бяха напъхани в розови, обсипани с изкуствени камъни чехли с извити нагоре върхове. Тя се носеше върху вълшебното килимче и шепнеше заклинания, които отваряха вратите на вълшебните приказки. Но Пол грешеше, всъщност той беше Шехерезада. Може би ако започне да пише роман, който да се хареса на Ани, може би тя няма да го убие, докато не научи края, въпреки че животинските й инстинкти ще я подтикват да го стори.

Защо да не опита?

Огледа се и забеляза, че преди да го събуди, Ани бе обърнала машината — тя му се усмихваше сияйно с щърбавата си уста, сякаш нашепваше, че Пол има право да се надява, че борбата му е благородна, но в края на краищата всичко е в ръцете на съдбата.