Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (7)

„Циен“

Когато гласът на Хейуд Флойд долетя от високоговорителя, двата делфина внезапно прекъснаха обиколките си в басейна и заплуваха към брега. Поставиха главите си върху циментовия бордюр и внимателно се загледаха в предмета, откъдето идваше звукът.

Значи разпознават гласа на Хейуд, помисли си Керълайн с известна горчивина. А Кристъфър, който пълзеше из кошарата си, дори не спря да си играе с цветните бутони на видеокнижката си, когато гласът на баща му прозвуча високо и отчетливо от разстояние половин милиард километра.

„… Скъпа моя, не се учудвай, че ме чуваш цял месец преди предвиденото; сигурно от седмици вече знаеш, че тук си имаме компания. Все още не мога да повярвам; в някои отношения дори няма никакъв смисъл. Те не могат да имат достатъчно гориво, за да се върнат невредими на Земята; дори не виждаме как ще осъществят срещата. Разбира се, никога не сме ги виждали. Когато е бил най-близо до нас, «Циен» е бил на повече от петдесет милиона километра разстояние. Имаха много време да отговорят на сигналите ни, само да искаха, ала те изобщо не ни обърнаха внимание. Сега вече са твърде заети за приятелски разговор. След няколко часа ще навлязат в атмосферата на Юпитер и тогава ще видим колко е ефикасна тяхната спирачна система. Ако свърши работа, ще бъде добре за нас като поука, а ако не успее — е, да не говорим за това.

Руснаците работят забележително добре, вземат предвид всички подробности. Разбира се, че са ядосани и разочаровани, ала чувам много думи, които изразяват искреното им възхищение. Номерът бе наистина блестящ — да построим онзи кораб в цял размер и да ги накараме да мислят, че е космическа станция, докато не се засякоха с бустерите.

Е, нямаме какво друго да правим, освен да седим и да гледаме. А от разстоянието, на което сме, не ги виждаме по-добре, отколкото през вашите най-силни телескопи. Не мога да не им пожелая успех, макар да се надявам, че са оставили на мира «Дискъвъри». Тя е наша собственост и мога да се обзаложа с теб, че Държавният департамент им го напомня непрекъснато.

Ала всяко зло за добро — ако китайските ни приятели не ни бяха изпреварили, нямаше да имате вест от мен още един месец. Но сега, когато доктор Руденко ме събуди, ще ти се обаждам през ден. След първия шок идвам на себе си — опознавам кораба и екипажа. Работя върху руския си, макар да нямам голяма възможност да го използвам, тъй като всички настояват да разговаряме на английски. Какви страхотни лингвисти сме ние, американците! Понякога се срамувам от нашия шовинизъм — или по-точно от нашия мързел. Английският, използван на борда, е или перфектен — главният инженер Саша Ковальов може спокойно да си печели прехраната като говорител в Би Би Си, — или от типа «говори-бързо-за-да-не-се-забелязват-грешките-ти». Единствената, която не може да говори добре, е Женя Марченко, заменила Ирина Якунина в последния момент. Впрочем, радвам се, че Ирина се е оправила — колко ли разочарована е била! Чудя се дали е подновила заниманията си с въздушния велосипед.

Като заговорих за злополуки, нека ти кажа, че, изглежда, Женя също е преживяла нещо лошо. Въпреки че пластичните хирурзи са свършили великолепно работата си, човек със сигурност може да твърди, че е била жестоко обгорена. Най-младата е сред екипажа и останалите се отнасят към нея със — щях да употребя думата «съжаление», ала ми се струва твърде унижаващо. Затова ще кажа, че полагат за нея специални грижи.

Може би се чудиш как се разбирам с командира Таня. Много ми харесва, но не обичам да я нервирам. Във всеки случай няма никакво съмнение относно факта кой ръководи кораба.

А доктора по хуманна медицина Руденко — срещала си се с нея при подписването на Конвенцията за космическото пространство в Хонолулу преди две години и съм сигурен, че не си забравила тази среща. Затова вероятно ще разбереш защо я наричаме Катерина Велика — разбира се, зад широкия й гръб.

Но стига толкова клюки. Ако превиша времето за свръзка, ще трябва да плащам допълнително, а това не ми е приятно. Впрочем тези лични обаждания са съвършено недосегаеми. Но в комуникационната верига има твърде много линии, така че не се учудвай, ако понякога получиш съобщение от… е, по някакъв друг канал.

Чакам отговор от теб — кажи на момичетата, че ще им се обадя по-късно. Поздрави на всички ви — двамата с Крис много ми липсвате. А когато се върна, обещавам ти, че никога повече няма да заминавам.“

Последва кратка шумна пауза, после един очевидно механичен глас се обади:

„С това завършва предаване четиристотин трийсет и две, тире седем от космически кораб «Леонов».“

Когато Керълайн Флойд изключи говорителя, двата делфина се плъзнаха под водата, пресякоха басейна и се отправиха към Тихия океан, без да оставят и вълничка след себе си.

Кристофър разбра, че приятелите му са си отишли, и се разплака. Майка му го взе на ръце и се опита да го успокои, но той плака много дълго.