Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Одисея в космоса (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
2010: Odyssey Two, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Popovster (2006)
Корекция
Mandor (2006)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2015)

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Гилотина

— Какво е това? — попита Кърноу с леко отвращение, държейки малкия механизъм в ръка. — Гилотина за мишки?

— Описанието не е лошо, но аз имам предвид нещо по-едро.

Флойд посочи екрана на компютъра, където светещата стрела сега рисуваше сложна диаграма.

— Виждаш ли тази линия?

— Да. Главният енергиен заряд. И така?

— Това е точката, в която енергията влиза в централния преработващ възел на Хал. Бих искал да инсталираш приспособлението ето тук. Вътре при проводниците, където няма да може да бъде открито, ако не го търсят специално.

— Разбирам. Дистанционно управление, с помощта на което можеш да включиш[1] Хал, когато поискаш. Чистичко — при това е лош проводник, така че, когато се задейства, няма да очакваме никакви смущаващи къси съединения. Кой произвежда тези играчки? ЦРУ?

— Няма значение. Контролата е в кабината ми — малкият червен калкулатор, който винаги стои на бюрото ми. Като набереш девет деветки, извлечеш корен квадратен и натиснеш бутона — готово. Не съм сигурен в обхвата — ще трябва да го определим, — но докато „Леонов“ и „Дискъвъри“ са на два километра разстояние един от друг, няма опасност от това Хал отново да обезумее.

— На кого се каниш да кажеш за това… нещо?

— Е, единственият човек, от когото наистина го крия, е Чандра.

— Така си и мислех.

— Но колкото по-малко хора знаят, толкова е по-сигурно, че няма да стигне до него. Ще съобщя на Таня за съществуването му и при необходимост ще й покажеш как да работи с него.

— Каква необходимост?

Това вече не е много умен въпрос, Уолтър. Ако знаех, нямаше да имам нужда от проклетото нещо.

— Мисля, че си прав. Кога искаш да ти инсталирам патентования сигнализатор?

— Когато можеш. За предпочитане е тази нощ. Докато Чандра спи.

— Шегуваш ли се? Мисля, че той никога не спи. Прилича на майка, която стои будна над болното си дете.

— Е, по някое време ще трябва да се върне на „Леонов“ да се нахрани.

— Имам новина за теб. Последният път, когато тръгна, завърза скафандъра си торбичка с ориз. Ще му стигне за няколко седмици.

— В такъв случай ще трябва да използваме някои от препаратите на Катерина. Свършиха добра работа при теб, а?

Кърноу се шегуваше за Чандра — поне Флойд така мислеше, макар че човек никога не можеше да бъде съвсем сигурен; той обичаше да прави страхотни изявления със съвършено неподвижно, каменно лице. Измина известно време, преди руснаците да го разберат; после, за всеки случай, те вече бяха склонни да се смеят дори когато Кърноу говореше съвършено сериозно.

Смехът на Кърноу за жалост бе доста позатихнал, откакто Флойд го бе чул за първи път в совалката на път за космическия кораб; тогава вероятно е бил пресилен от действието на алкохола. Хранеше надежда, че на тържеството в чест на доближаването на „Леонов“ и „Дискъвъри“ той отново ще се появи. Ала дори тогава, въпреки че доста бе пил, Кърноу се контролираше точно толкова, колкото самата капитан Орлова.

Единственото нещо, което той вземаше на сериозно, бе работата му. Когато излетяха от Земята, Кърноу се чувстваше пътник. Сега вече бе член на екипажа.

Бележки

[1] Всъщност думата би трябвало да е „изключиш“. Бел.Mandor.