Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (47)

Последно прелитане

Но като поразмисли след първоначалното си удивление, Флойд трудно можеше да види някаква опасност в разпростиращото се черно петно върху повърхността на Юпитер. Бе необикновено — необяснимо — но не чак толкова значително като критичните събития, които щяха да им се случат само след седем часа. Най-важното беше да извършат успешно запалването, когато стигнат близо до Юпитер; на път за дома ще имат много време да наблюдават тайнствени черни петна.

И да поспи; Флойд се бе отказал от опитите си да се унесе в сън. Макар че усещането за опасност — поне за познатата опасност — бе много по-слабо, отколкото при първото им приближаване до Юпитер, смесица от вълнение и предчувствия не му позволяваше да затвори очи. Вълнението беше естествено и разбираемо; ала предчувствието се дължеше на по-сложни причини. Флойд си имаше правило — никога да не се тревожи за неща, върху които няма абсолютно никакъв контрол; всяка външна заплаха навремени ще се разкрие и тогава ще може да й се въздейства. Въпреки това той не можеше да спре да се чуди дали бяха направили всичко, което зависеше от тях, за да защитят корабите.

Освен механичните аварии на борда, имаше още два източника за тревога. Макар че лентите, придържащи „Леонов“ и „Дискъвъри“ един до друг, не показваха признаци, че могат да се разхлабят, най-голямото изпитание все още предстоеше. Почти толкова критичен щеше да бъде и мигът на раздялата им, когато експлозивът с най-слаба мощност, предназначен да раздруса „Големия брат“, щеше да бъде използван в неудобна близост. И, разбира се, Хал…

Бе извършил маневрата по връщане в орбита със съвършена точност. Бе разиграл симулациите на прелитането покрай Юпитер до най-малката подробност, чак докато „Дискъвъри“ изразходва и последната капка гориво без каквито и да е коментарии или възражения. Макар по предварителна уговорка Чандра грижливо да беше обяснил какво се опитват да правят, дали Хал наистина разбираше какво става?

Флойд имаше една първа грижа, която през последните няколко дни се бе превърнала почти във фиксидея. Представяше си как всичко върви гладко, корабите са към края на последната маневра, огромният диск на Юпитер е само на стотици километри под тях и тогава Хал прочиства с електронен звук гърлото си и проговаря:

— Доктор Чандра, имате ли нещо против да ви задам един въпрос?

Не стана точно така.

 

 

Голямото Черно Петно, както, разбира се, го кръстиха, постепенно изчезваше от погледа им поради плавното въртене на Юпитер около оста си. След няколко часа увеличаващите скоростта си кораби щяха да го стигнат откъм неосветената половина на планетата, ала това бе последната възможност да се наблюдава на слънчева светлина.

То продължаваше да расте с необикновена скорост; през последните два часа размерите му се удвоиха. Напомняше на мастилено петно, което се разстила в чаша вода, но запазваше чернотата си. Границите му — сега те се движеха със скорост близка до тази на звука в юпитеровата атмосфера — все още бяха странно замъглени и извън фокус; при най-голямата мощност на корабния телескоп най-после причината се изясни.

За разлика от Голямото Червено Петно, Голямото Черно Петно не бе непрекъсната структура; бе съставено от безброй дребни петънца, като огромна щампа, гледана под микроскоп. По-голямата част от петната бяха тъй наблизо, че почти се докосваха, ала по краищата разстоянието помежду им се увеличаваше и Петното завършваше с ореол, а не с ясно очертана линия.

Тайнствените петна наброяваха може би около милион и бяха определено продълговати — елипси, а не окръжности. Катерина, човекът с най-слабо развитото въображение на борда, изненада всички с думите, че сякаш някой е взел торба ориз, боядисал го е в черно и го е разсипал по повърхността на Юпитер.

А сега Слънцето падаше зад огромната бавно стесняваща се арка на осветената страна и само за миг „Леонов“ се озова в юпитеровата нощ на среща със Съдбата. Последното запалване щеше да започне след по-малко от трийсет минути и всичко щеше да стане много бързо.

Флойд се запита дали трябва да отиде при Чандра и Кърноу, които наблюдаваха „Дискъвъри“. Но нямаше какво да прави; при спешност само щеше да им се пречка. Апаратчето за изключване бе в джоба на Кърноу, а Флойд бе сигурен, че реакциите на по-младия бяха доста по-бързи от неговите собствени. Ако ХАЛ проявеше и най-малката следа от непредвидено поведение, щеше да бъде изваден от строя за по-малко от секунда, ала Флойд знаеше, че подобни екстремни мерки нямаше да бъдат необходими. Тъй като му бе разрешено да постъпва както намери за добре, Чандра им сътрудничеше при извършването на процедурите по ръчното управление, при положение че подобна нежелателна необходимост възникне. Флойд бе сигурен, че ще му се окаже доверие да изпълни задължението си — колкото и да съжаляваше.

Кърноу не бе чак толкова сигурен. Би бил по-щастлив, каза той на Флойд, ако разполагаше с още възможности във формата на още едно апаратче за прекъсване — за Чандра. Междувременно нямаше какво да правят, освен да чакат и наблюдават приближаващата се сянка на неосветената половина, едва видима при отразената светлина на преминаващите спътници, светлината на фотохимически реакции и честите титанични светкавици от гръмотевичните бури, които бяха по-големи от земното кълбо.

Слънцето премигна, изчезна в миг зад огромния глобус, към който бавно се приближаваха. Когато го видеха отново, щяха да бъдат на път към дома.

— Двайсет минути до запалването. Всички системи в номинална стойност.

— Благодаря, Хал.

Дали Чандра бе съвсем искрен, когато заяви, че Хал щял да се обърка, ако някой друг му заговори, чудеше се Кърноу. Говорил съм му много пъти, когато наоколо е нямало никой, и винаги ме е разбирал отлично. Само че сега нямаше много време за приятелски разговори, макар че щяха да помогнат да се намали напрежението.

Какво ли си мисли Хал наистина? — ако изобщо мисли — за мисията? През целия си живот Кърноу се бе пазил да си задава абстрактни философски въпроси: Аз съм дялан камък, често твърдеше той, макар че в космическите кораби не се срещаха такива под път и над път. Преди щеше да се смее на идеята си, но сега се замисли: Дали Хал усеща, че скоро ще го изоставят и ако е така, ще се противопостави ли? Кърноу почти докосна копчето на прекъсвача в джоба си, но отдръпна ръка. Правеше го тъй често, че Чандра можеше да заподозре нещо.

За стотен път изрепетира последователността на събитията, които трябваше да се случат през следващия час. В мига, в който горивото на „Дискъвъри“ щеше да свърши, те щяха да прекъснат всички системи, освен основните и да се втурнат на „Леонов“ през свързващия ги тунел. Самият тунел щеше да бъде прекъснат, експлозивите щяха да бъдат запалени и корабите щяха да се разделят — щяха да запалят двигателите на „Леонов“. Ако всичко вървеше по плана, разделянето щеше да се извърши тъкмо когато се приближаха най-много до Юпитер; това щеше да им даде максимално преимущество поради гравитационната маса на планетата.

— Петнайсет минути до запалването. Всички системи действат номинално.

— Благодаря, Хал.

— Между другото — обади се Василий от другия кораб, — отново настигаме Голямото Черно Петно. Чудя се дали ще можем да видим още нещо.

Надявам се да не видим, помисли си Кърноу; вече видяхме достатъчно. Въпреки това той хвърли поглед на образа, който Василий предаваше върху монитора на телескопа.

Отначало не видя нищо, освен слабо светещата тъмна половина на планетата; след това на хоризонта той зърна сплескана в предната си част окръжност от по-дълбока тъмнина. Те се движеха към нея с невероятна скорост.

Василий увеличи интензитета на светлината и целият образ блесна като омагьосан. Най-после Голямото Черно Петно се завъртя в безбройните си еднакви елементи… Господи, мислеше си Кърноу, не мога да повярвам!

Дочу възклицанията на изненада от „Леонов“; останалите бяха направили същото откритие, и то в същия миг.

— Доктор Чандра — обади се Хал, — откривам силни вокални стресови модели. Някакъв проблем ли има?

— Не, Хал — побърза да отговори Чандра. — Мисията върви нормално. Току-що доста се изненадахме, това е. Какво схващаш от образа на мониторна верига 16?

— Виждам тъмната половина на Юпитер. Там има площ във формата на окръжност с диаметър 3250 километра, почти изцяло покрита с правоъгълни обекти.

— Колко са на брой?

Последва най-краткото мълчание, преди Хал да изпише цифрите на екрана:

1 355 000 ±1000

— Познати ли са ти?

— Да. Идентични са по размери и форма с обекта, който наричате „Големия брат“. Десет минути до запалването. Всички системи са номинални.

Моите не са, помисли си Кърноу. Значи проклетото нещо е отишло на Юпитер и се е умножило. Имаше нещо едновременно и смешно, и зловещо в тази напаст от черни монолити; и за негова неописуема изненада невероятният образ върху монитора навяваше някаква странна близост.

Разбира се, това е! Множеството идентични черни правоъгълници му напомняха за домино. Преди години бе гледал документален видеофилм, показващ отбор от малко лудички японци търпеливо да подрежда един милион правоъгълничета от домино и когато първото се срути, останалите щяха да го последват. Бяха подредени в сложни модели, някои под водата, други нагоре и надолу по малки стълбички, трети по протежение на множество коридори, така че, когато се срутят, да изобразят различни картини. Беше им отнело седмици да ги подредят; сега Кърноу си спомни, че на няколко пъти земетресения проваляха начинанието, а срутването траеше повече от час.

— Осем минути до запалването. Всички системи са номинални. Доктор Чандра, може ли да направя едно предложение?

— Какво има, Хал?

— Това е твърде необикновено явление. Не мислите ли, че трябва да прекратя броенето, за да можете да го изучите?

На борда на „Леонов“ Флойд бързо тръгна към мостика. Таня и Василий сигурно имаха нужда от него. Да не говорим за Кърноу и Чандра — каква ситуация! Ами ако Чандра вземе страната на Хал? Ако го направеше — и двамата можеше да бъдат прави! Най-после, не беше ли това една от причините, поради която бяха тук?

Ако прекратяха броенето, корабите щяха да започнат да правят лупинги около Юпитер и да се върнат на съвършено същото място след деветнайсет часа. Деветнайсетчасовото задържане нямаше да им създаде проблеми; ако не беше загадъчното предупреждение, самият той щеше искрено да го препоръча.

Но те получиха много повече от едно просто предупреждение. Под тях се простираше планетарна напаст, покрила повърхността на Юпитер. Може би бягаха от най-необикновеното явление в историята на науката. Дори да беше така, той предпочиташе да го изучава от безопасно разстояние.

— Шест минути до запалването. Всички системи са номинални. Готов съм да спра броенето, ако вие сте съгласни. Нека ви напомня, че главната ми директива е да изуча всичко в пространството около Юпитер, което може да има някаква връзка с интелигентността.

Флойд разпозна израза доста добре: самият той го бе написал. Сега би искал да го заличи от паметта на Хал.

След миг стигна до мостика при семейство Орлови. И двамата го погледнаха с тревога и загриженост.

— Какво препоръчваш? — изстреля въпроса си Таня.

— Боя се, че всичко зависи от Чандра. Мога ли да поговоря с него — по частната линия?

Василий му подаде микрофона.

— Чандра? Предполагам, че Хал не ни слуша.

— Така е, доктор Флойд.

— Трябва да говорите бързо. Убедете го, че броенето трябва да продължи, че оценяваме неговото… ъ-ъ… научно въодушевление, да, това е правилната гледна точка, и кажете, че сме сигурни, че може да свърши работата си и без наша помощ. А ние, разбира се, ще бъдем непрекъснато във връзка с него.

— Пет минути до запалването. Всички системи номинални. Очаквам отговора ви, доктор Чандра.

Както и всички ние, помисли си Кърноу, който бе само на метър разстояние от учения. А ако все пак трябва да натиснем копчето, ще бъде нещо като облекчение. Всъщност много ще ми е драго.

— Много добре, Хал. Продължи броенето. Напълно съм уверен в способностите ти да изучиш всички явления на Юпитер без какъвто и да е контрол от наша страна. Ние, разбира се, ще бъдем във връзка с теб през всичкото време.

— Четири минути до запалването. Всички системи номинални. Работата по резервоарите с гориво е завършена. Плазменият спусък е в готовност. Сигурен ли сте, че сте взели най-правилното решение, доктор Чандра? Обичам да работя с човешки същества и отношенията ми с тях стимулират дейността ми. Положението на кораба е правилно с точност до 0,000001.

— И ние обичаме да работим с теб, Хал. Ще продължим да го правим, дори да сме на милиарди километри разстояние.

— Три минути до запалването. Всички системи са номинални. Радиационните щитове са проверени. Имаме проблем с изоставането на времето, доктор Чандра. Вероятно ще се наложи да се консултираме без отлагане.

Това е неразумно, помисли си Кърноу, а ръката му не се отлепваше от прекъсвача в джоба му. Убеден съм, че Хал е самотен. Дали не имитира някои черти от характера на Чандра, които ние никога не сме подозирали?

Светлините запремигваха тъй незабележимо, че само човек, запознат отблизо с всеки нюанс от поведението на „Дискъвъри“, би го забелязал. Новината можеше да бъде и добра, и лоша — плазменото запалване можеше да е започнало, а можеше и да е спряло…

Той рискува един поглед към Чандра; лицето на дребничкия учен бе измършавяло и измъчено и почти за първи път Кърноу изпита истинско съчувствие към него като към друго човешко същество. Спомни си смущаващото обстоятелство, което Флойд му бе доверил — предложението на Чандра да остане в кораба и да прави компания на Хал по време на тригодишното пътуване към дома. Повече не бе чул да се споменава за това и вероятно след предупреждението всичко е било забравено. Но вероятно беше Чандра отново да се е съблазнил; ако беше така, той вече нямаше какво да направи. Нямаше време да се извърши необходимата подготовка, дори ако останеха да променят орбитата си и отложеха тръгването, без да спазят срока. Което Таня никога не би разрешила след всичко, което се бе случило.

— Хал — прошепна Чандра толкова тихо, че Кърноу едва го чу. — Трябва да тръгваме. Нямам време да ти изложа всички причини, но те уверявам, че е така.

— Две минути до запалването. Всички системи са номинални. Започнал е последният етап. Съжалявам, че не можете да останете. Можете ли да ми съобщите само някои от причините по реда на тяхната важност?

— Не и за две минути, Хал. Продължавай броенето. По-късно всичко ще ти обясня. Все още ни остава цял час… заедно.

Хал не отговори. Тишината продължаваше да тегне. Сигурно едната минута бе просрочена…

Кърноу погледна часовника. Господи, помисли си той, Хал го пропусна! Дали не бе спрял да брои?

Ръката му несигурно затършува из джоба за прекъсвача. Какво да правя сега? Бих искал Флойд да ми каже нещо, дявол да го вземе, ала вероятно се страхува да не влоши положението…

Ще почакам до време нула — не, не е чак толкова критично, да речем още една минута, — после ще го натисна и ще мина на ръчно…

От много, много далеч долетя слаб, свистящ писък, като звук от торнадо по линията на хоризонта. „Дискъвъри“ завибрира; появиха се първите познати признаци на възвърналата се гравитация.

— Запалване — обади се Хал. — Пълна тяга на Т плюс 15 секунди.

— Благодаря ти, Хал — отвърна Чандра.