Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (45)

Маневри за бягство

„… Тук е Хейуд Флойд с последния си доклад — поне така се надявам — от Лагранж.

Подготвяме се за завръщането; след няколко дни ще напуснем това странно място между Йо и Юпитер, където се срещнахме с огромното и по-късно тайнствено изчезнало нещо, което бяхме кръстили «Големия брат». Нямаме никаква следа къде може да се е дянало, нито пък защо.

По различни причини е желателно да не оставаме тук по-дълго от необходимото. А ще имаме възможност да потеглим две седмици по-рано, отколкото бяхме планирали, с помощта на американския кораб «Дискъвъри» като бустер на руския «Леонов».

Идеята е проста; двата кораба ще се свържат, единият ще се намести върху другия. Най-напред «Дискъвъри» ще запали всичкото си гориво за изстрелване, като даде ускорение и на двата кораба в желаната посока. Когато горивото му свърши, корабът ще се отдели като при първостепенна ракета и «Леонов» ще започне да включва своите двигатели. Преди това няма да ги използва, защото ще изгуби енергия от тежестта на «Дискъвъри».

Ще използваме и друг трик, който — както много от идеите, използвани в областта на космическите пътешествия — на пръв поглед изглеждат лишени от здрав смисъл. Макар да се опитваме да се отдалечим от Юпитер, първата ни стъпка ще бъде да се приближим колкото е възможно повече.

Приближавали сме се и преди, разбира се, когато използвахме атмосферата на Юпитер, за да намалим скоростта и навлезем в орбита около планетата. Този път няма да се приближим чак толкова, но отново ще бъдем много близо.

Първото запалване тук на височина 350 000 километра в орбита около Йо ще намали скоростта ни, така че ще започнем да падаме към Юпитер и просто ще минем в бръснещ полет през атмосферата на планетата. После, когато достигнем възможно най-близката точка, ще изгорим всичкото гориво, колкото е възможно по-бързо, за да увеличим скоростта и да вкараме «Леонов» в орбита обратно към Земята.

Каква е ползата от подобна лудост? Не може да бъде оправдана освен от математиката с висока сложност, но аз мисля, че основният принцип е очевиден.

Когато си позволим да попаднем в извънредно силното гравитационно поле на Юпитер, ще спечелим скорост и оттам — енергия. Когато казвам «ние», имам предвид и корабите, и горивото, което носят.

Ще запалим горивото тъкмо там, на дъното на «гравитационния кладенец» на Юпитер — нямаме намерение отново да го издигаме. Когато реакторите ни го изхвърлят, то ще ни придаде известно количество от собствената си кинетична енергия. Така непряко ще използваме гравитацията на Юпитер за ускорение по пътя към Земята. Тъй като използвахме юпитеровата атмосфера, за да се отървем от излишната скорост при пристигането си, това е един от редките случаи, когато Майката Природа, обикновено тъй пестелива, ни разрешава да я използваме по двата начина…

С това тройно ускорение — горивото на «Дискъвъри», неговото собствено гориво и гравитацията на Юпитер — «Леонов» ще се насочи към Слънцето по хипербола, която ще го докара до Земята след пет месеца. Поне два месеца по-рано, отколкото бихме могли да пристигнем по друг начин.

Несъмнено ще се запитате какво ще стане с добрия стар «Дискъвъри». Очевидно не можем да го върнем у дома автоматично, както бяхме планирали. Той ще бъде безпомощен без гориво.

Ала ще го оставим в пълна безопасност. Ще продължава да се преобръща около Юпитер в доста продълговата елипса като уловена в капан комета. И може би един ден някоя експедиция ще има нова среща с кораба и ще носи достатъчно гориво на борда си, за да го върне на Земята. Това, обаче, не може да стане в близките години.

А сега трябва да се подготвяме за тръгване. Все още има много работа и няма да можем да се отпуснем, докато последното запалване на горивото не ни изстреля обратно в орбита към дома.

Няма да съжаляваме, че тръгваме, макар да не постигнахме всичките си цели. Тайната — а може би и заплахата, — която крие изчезването на «Големия брат», все още ни преследва, но нищо не можем да сторим.

Направихме всичко, което зависеше от нас, и се връщаме.

Това бе Хейуд Флойд, край на предаването.“

Откъм малобройната му публика се разнесе иронично ръкопляскане, чиято сила щеше да се увеличи милион пъти, докато съобщението стигнеше до Земята.

— Не говоря на вас — реагира Флойд леко смутен. — Във всеки случай не ми се щеше да ме слушате.

— Ти свърши обикновените си задължения, Хейуд — успокои го Таня. — Сигурна съм, че всички сме съгласни с онова, което предаде на хората на Земята.

— Не съвсем — обади се тихо някой, тъй тихо, че всички наостриха уши, за да го чуят. — Има още един проблем.

Настъпи мъртва тишина. За първи път от седмици наред Флойд Усети лекото туптене, долитащо от главната тръба за снабдяване с въздух, и непрекъснатото жужене като че ли от оса, затворена в буркан. Както всички космически кораби, и „Леонов“ гъмжеше от подобни трудно обясними звуци, на които хората рядко обръщаха внимание, ако те внезапно не спрат.

— Не виждам никакъв проблем, Чандра — обади се Таня със злокобно спокоен глас. — Какъв може да бъде той?

— През последните няколко седмици подготвях Хал за изминаване на орбитите до Земята в продължение на хиляда дни. Програмата сега ще трябва да се анулира.

— Съжаляваме — отвърна Таня, — но тъй като нещата се промениха, разбира се…

— Нямам това предвид — продължи Чандра. Вълна от удивление премина през присъстващите; никога преди не бе прекъсвал никого, най-малкото Таня. — Всички знаем колко чувствителен е Хал по отношение на целите на мисията — говореше той сред настъпилата тишина. — Сега ме карате да му задам програма, която би могла да доведе до собственото му унищожаване. Вярно е, че новият план ще изхвърли „Дискъвъри“ в стабилна орбита — но ако моето предупреждение изобщо ще има някакво значение, какво би станало с кораба? Разбира се, не знаем — ала това може да ни изгони. Взехте ли предвид реакцията на Хал?

— Наистина ли предполагаш — бавно попита Таня, — че Хал ще откаже да се подчинява на заповедите? Както преди?

— Предишния път не се е случило точно това. Тогава той е направил всичко, което е зависело от него, за да разбере противоречивите команди.

— Този път няма да има конфликт. Положението е съвършено ясно.

— За нас, може би. Но една от главните директиви на Хал е да пази „Дискъвъри“ от опасности. Ще се опитаме да я пренебрегнем. А в една сложна система, каквато е Хал, не е възможно да се предрекат всички последствия.

— Не виждам истински проблем — намеси се Саша. — Просто няма да му казваме, че съществува опасност. Тогава той няма да има… нищо против да изпълни програмите ни.

— Да бавим психясал компютър! — измърмори Кърноу. — Като че ли се намирам във второкласен научнофантастичен видеофилм.

Доктор Чандра му хвърли недружелюбен поглед.

— Чандра — внезапно се обади Таня. — Обсъждал ли си го с Хал?

— Не.

Дали в тона му нямаше леко колебание? Флойд се чудеше. Можеше да бъде съвсем невинно; може би Чандра се ровеше в паметта си. Или пък лъжеше, колкото и невероятно да беше това.

— В такъв случай ще постъпим така, както ни посъветва Саша. Вкарваш му новата програма и толкова.

— А когато ме попита за промяната на плановете ни?

— Вероятно ли е да го стори? Без намек от твоя страна?

— Разбира се. Спомнете си, ако обичате, че беше създаден от чисто любопитство. Ако екипажът загине, той трябваше да продължи мисията по своя собствена инициатива.

Таня се замисли, после каза:

— Пак е просто. Ще ти повярва, нали?

— Разбира се.

— Кажи му тогава, че „Дискъвъри“ не е в опасност и че ще последва друга мисия, която по-късно ще го върне на Земята.

— Но това не е истина.

— Но не сме сигурни, че е лъжа — отвърна Таня; започваше да губи търпение.

— Подозираме, че съществува сериозна опасност; в противен случай нямаше да си тръгнем преди запланувания срок.

— Какво предлагаш? — попита Таня и в гласа й прозвуча определена заплаха.

— Трябва да му кажем цялата истина, доколкото ни е известна повече никакви лъжи или полуистини, които са точно толкова лоши, колкото и лъжите. Нека сам той да реши.

— По дяволите, Чандра, та той е само една машина!

Чандра погледна Макс толкова твърдо и уверено, че младият мъж сведе очи.

— Като нас, мистър Брейловски. Въпрос на степен. Дали съществуването ни е на базата на въглерода или силикона — това няма никакво значение; трябва да се отнасяме един към друг с уважение.

Странно, помисли си Флойд, как Чандра — най-дребният в помещението — сега изглеждаше най-внушителният мъж сред тях. Ала противопоставянето бе траяло твърде дълго. Всеки миг Таня щеше да издаде преки заповеди и положението щеше да стане наистина противно.

— Таня, Василий, може ли да поговоря с вас? Мисля, че има начин.

Намесата на Флойд бе посрещната с явно облекчение, а две минути по-късно той се бе настанил заедно със семейство Орлови в техния апартамент (или „боксониерата“, както веднъж се бе изразил Кърноу, като имаше предвид размерите му. Скоро съжали за квалификацията, тъй като трябваше да я обяснява на всички, с изключение на Саша).

— Благодаря ти, Уди — каза Таня и му подаде колба с любимото му азербайджанско вино. — Надявах се, че ще го направиш. Мисля, че имаш нещо — как казвате вие, — нещо наум.

— Надявам се — отвърна Флойд и изцърка няколко кубически сантиметра от сладкото вино в устата си, вкусвайки го с благодарност. — Съжалявам, че Чандра е толкова труден.

— И аз съм трудна. Колко е хубаво, че на борда имаме само един луд учен.

— Понякога ми говориш друго — ухили се академик Василий. — Както и да е, хайде, Уди, да чуем.

— Ето какво предлагам. Да оставим Чандра да продължи по свой начин. След това ни остават точно две възможности. Първо — Хал ще направи точно това, което ние му наредим: ще контролира „Дискъвъри“ по време на двата периода, когато запалваме горивото. Не забравяйте — първият не е критичен. Ако нещо стане, докато се отблъскваме от Йо, ще разполагаме с достатъчно време, за да направим корекциите. А това ще бъде хубав изпит за Хал — дали желае да ни сътрудничи.

— А маневрите ни край Юпитер? Това вече е от значение. Не само че ще сме изгорили по-голямата част от горивото на „Дискъвъри“, но времетраенето и векторите трябва да са идеално точни.

— Биха ли могли да се контролират ръчно?

— Не бих искал да опитвам. Най-малката грешка и или ще изгорим, или ще се превърнем във вечна комета.

— А ако няма алтернатива? — настоя Флойд.

— Е, да предположим, че ще можем да контролираме времетраенето и че ще сме изчислили доста алтернативни орбити, мм… може и да сме в състояние да успеем.

— Като те познавам, Василий, сигурен съм, че „може“ означава „ще“. А това ме води до следващата възможност, за която споменах. Ако Хал прояви и най-незначително отклонение от програмата, ще пристъпим към действие.

— Искаш да кажеш, че ще го разглобим?

— Точно така.

— Последния път не беше толкова лесно.

— Оттогава сме се научили на нещичко. Остави това на мен. Мога да гарантирам ръчна контрола само след около половин секунда.

— Предполагам, че няма да е опасно, ако Хал заподозре нещо?

— Сега пък ти се превръщаш в параноик, Василий. Хал не прилича чак толкова на човек. Докато Чандра прилича — нека му отдадем заслуженото. Така че не продумвай пред него. Ще се съгласим с плана му напълно, ще изразим съжаление, че изобщо сме възразили, ще го уверим, че сме сигурни, че Хал ще разбере нашата гледна точка. Нали така, Таня?

— Прав си, Уди. Поздравявам те за предвидливостта ти; онази джунджурия бе добра идея.

— Коя джунджурия? — попита Василий.

— Някой ден ще ти обясня. Съжалявам, Уди, но това е последната шемака^[1], с която мога да те почерпя. Искам да запазя останалото количество, когато в безопасност ще пътуваме към дома.