Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (49)

Унищожител на световете

Видяха го отново на идната сутрин корабно време, когато се появи върху осветената половина на Юпитер. Пространството тъмнина се бе разпростряло и бе покрило значителна част от планетата и най-после те имаха време да го проучат спокойно и в подробности.

— Знаеш ли на какво ми прилича? — попита Катерина. — На вирус, който атакува клетката. Начинът, по който ракът вкарва клетките си в бактерията, а после те се умножават, докато я заемат цялата.

— Предполагаш, че Загадка изяжда Юпитер? — попита Таня.

— На това ми прилича.

— Нищо чудно, че Юпитер изглежда зле. Но водородът и хелият не са твърде хранителни, а в онази атмосфера няма много други вещества. Само няколко процента от останалите елементи.

— В добавка към няколкото квинтилиона тона от сяра, въглерод и фосфор и всичко, което се намира в долния край на периодичната таблица — отбеляза Саша. — Във всеки случай говорим за технология, която е способна да свърши каквото и да е, само и единствено да не противоречи на физичните закони. Ако имате водород, какво повече ви е нужно? С правилното ноу-хау от него ще синтезирате всички останали елементи.

— Но те довършват Юпитер — това е сигурно — обади се Василий. — Погледнете.

Върху екрана на монитора в едър план се появи един от безбройните правоъгълници. Дори с невъоръжено око човек можеше да види, че струи газ се стичаха в двете по-малки половини; бурята много приличаше на силовите линии, трупащи се около краищата на магнитна пръчка.

— Милиони прахосмукачки, които засмукват атмосферата на Юпитер — обади се Кърноу. — Но защо? И за какво им е?

— И как се възпроизвеждат? — попита Макс. — Уловихте ли някои в момент на репродуциране?

— И да, и не — отвърна Василий. — Твърде далеч сме, за да забележим подробностите, но е нещо като деленето при амебата.

— Искаш да кажеш, че се разделят на по две и половинките се уголемяват, достигайки нормални размери?

— Нет. Няма малки „Загадки“ — те порастват още докато се делят, после се разделят наполовина и възпроизвеждат идентични близнаци с нормални размери. Цикълът се повтаря приблизително на всеки два часа.

— Два часа! — възкликна Флойд. — Нищо чудно, че са покрили половината планета. Трябва да бъде включен в учебниците като случай на експонентен растеж.

— Знам какво са — с неочаквано вълнение произнесе Терновски. — Машини Фон Нойман!

— Вярвам, че си прав — отвърна Василий. — Но това още не обяснява какво точно правят. Няма никаква полза от това само да им намериш наименование.

— А какво означава машина фон Нойман? — жално попита Катерина. — Обяснете, ако обичате.

Орлов и Флойд заговориха в един глас. Спряха объркано, после Василий се засмя и махна с ръка на американеца.

— Да предположим, че имаш много голяма инженерна работа, Катерина — наистина голяма, като например да разкопаеш цялата лунна повърхност. Би могла да построиш милиони машини, за да свършат работата, но това ще ти отнеме векове. Ако си достатъчно умна, ще построиш само една машина — но способна да се възпроизвежда от суровините наоколо й. Така се започва верижна реакция и за много кратко време ще си… отгледала достатъчно машини, за да свършат работата за десетилетия, вместо за хилядолетия. Ако степента на възпроизвеждане е достатъчно висока, фактически можеш да свършиш всяка работа за колкото си искаш кратко време. Агенцията по космоса си игра с идеята много години, пък доколкото ми е известно, и ти се занимаваше с нея, Таня.

— Да, експонентни машини. Идея, която не е хрумнала дори на Циолковски.

— Не бих се обзаложил — обиди се Василий. — И така, Катерина, твоята аналогия бе доста близо до истината. Бактериална форма на машина Фон Нойман.

— Не сме ли всички ние такива? — попита Саша. — Сигурен съм, че Чандра ще се съгласи.

Чандра кимна с глава.

— Очевидно е. Фактически Фон Нойман е дал оригиналната идея, като е изучавал живите системи.

— И тези живи машини изяждат Юпитер!

— На това прилича — отвърна Василий. — Направих някои изчисления и не мога да повярвам съвсем на отговорите — макар че е проста аритметика.

— На теб ти изглежда просто — каза Катерина. — Опитай се да ни го представиш без флексори и диференциални уравнения.

— Наистина са прости — настоя на своето Василий. — Всъщност това е идеален пример за експлозивното нарастване на старото население, от което вие, лекарите, изпищяхте през последния век. „Загадка“ се възпроизвежда на всеки два часа. Така че само след двайсет часа ще съществуват десет удвоявания. Една „Загадка“ ще се е превърнала в хиляда „Загадки“.

— Хиляда и двайсет и четири — уточни се Чандра.

— Знам, но нека да се придържаме към простото. След четирийсет часа ще станат милион, след осемдесет — милион милиони. Сега се намираме приблизително в тази фаза, но очевидно умножаването не може да продължи до безкрай. След още два дни те ще тежат повече от Юпитер!

— Затова скоро ще огладнеят — добави Женя. — И какво ще стане после?

— Сатурн трябва да внимава — отвърна Брейловски. — После Уран и Нептун. Да се надяваме, че ще отминат малката Земя.

— Каква надежда? Та „Загадка“ ни шпионира от три хиляди години.

Внезапно Уолтър Кърноу избухна в смях.

— Какво му е смешното? — попита Таня.

— Говорим за тези неща, като че ли са живи същества — интелигентни единици. Но те не са — те са машини. Ала машини за общи цели — способни да вършат всичко, което трябва. Онази на Луната бе апарат за сигнализиране — или шпионин, ако така ви харесва повече. Машината, която Боумън срещна — оригиналната „Загадка“ — е била вид транспортна система. Сега пък върши нещо друго, и един Господ знае какво точно. Из Вселената може би съществуват и Други.

— Като бях дете, имах подобна играчка. Знаете ли какво е всъщност „Загадка“? Космическият еквивалент на добрия стар нож от Швейцарската армия!