Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (27)

Интермедия: Искрени признания

Човешкият мозък притежава удивителната способност да се приспособява; след известно време дори невероятното се превръща в най-обикновен факт. Имаше време, когато екипажът на „Леонов“ се изключваше от заобикалящата среда, вероятно това бе подсъзнателно действие, с което целеше да запази разума си.

Доктор Хейуд Флойд често си мислеше, че в подобни случаи Уолтър Кърноу се старае малко повече от друг път да бъде душата на компанията. И макар именно той да даде старт на онова, което Саша Ковальов нарече „епизода «Искрени признания»“, той не го бе планирал предварително. Роди се спонтанно, когато изрази общото недоволство от почти всички аспекти на водопроводната система при нулева гравитация.

— Ако трябва да ми се изпълни едно-единствено желание — възкликна той по време на всекидневния „Съвет в шест часа“, — то ще бъде да се накисна в хубава пенлива вана, ароматизирана с боров шампоан, така че над водата да се показва само носът ми.

Когато мърморенето, изразяващо съгласие с него и въздишките по неизпълнимите желания утихнаха, Катерина Руденко пое предизвикателството:

— Колко очарователно упадъчно желание, Уолтър — огря го тя с веселото си неодобрение. — Кара те да се чувстваш като римски император. Ако сега бях на Земята, бих поискала нещо по-активно.

— Като например?

— Ъ-ъ… Мога ли да се върна и във времето?

— Ако искаш.

— Като момиче ходех за ваканциите в едно кооперативно стопанство в Грузия. Там имаше светлокафяв жребец, купен от председателя с парите, които бе спечелил на местния черен пазар. Беше дърт подлец, но аз го обичах и той ми разрешаваше да яздя Александър из цялата околност. Можех да се пребия, но това е споменът, който ме връща на Земята повече, отколкото който и да е друг.

Настъпи тишина на размисъл, после Кърноу попита:

— Други желаещи?

Всички бяха тъй обзети от собствените си спомени, че играта можеше и да свърши, откъдето бе започнала, ако Максим Брейловски не продължи:

— А аз бих искал да се гмурна под водата — това бе любимото ми занимание, когато имах свободно време — и се радвах, че мога да бъда във форма с тренинга си на космонавт. Спускал съм се на дъното на Тихия океан край атолите, край Големия риф, в Червено море — кораловите рифове са най-красивото място в света. И все пак преживяването, което си спомням най-живо, бе на съвсем различно място — в една от японските водораслови гори. Приличаше на подводна катедрала, слънчевите лъчи се прокрадваха между огромните листа. Тайнствено… вълшебно. Това бе за първи и последен път; може би след това преживяването нямаше да бъде същото. Ала бих искал отново да опитам.

— Добре — каза Уолтър, който, както винаги, се бе назначил за церемониалмайстор. — Кой е следващият?

— Моят отговор ще бъде много кратък — обади се Таня Орлова. — Болшой театър, „Лебедово езеро“. Но Василий няма да се съгласи да дойде. Ненавижда балета.

— С него ставаме двамина. А какво би избрал ти, Василий?

— Щях да кажа гмуркане с водолазен костюм, но Макс ме изпревари. Затова ще отида в противоположна посока — безмоторно летене. Да се гмуркам в облаците в някой летен ден сред съвършена тишина. Е, не съвсем — свистенето на въздуха над крилото понякога е доста шумно, особено когато правиш виражи. Така човек може да се наслаждава на Земята като птиците.

— Женя?

— Много просто — да карам ски в Памир. Обожавам снега.

— А ти, Чандра?

Когато Уолтър постави въпроса, атмосферата видимо се промени. Дори след толкова дълго време Чандра все още си оставаше странник — безупречно вежлив, благовъзпитан, той никога не се разкриваше напълно.

— Когато бях малък — започна бавно той, — дядо ми ме взе на Поклонение във Варанаси-Бенарес. Ако не сте били никога по онези места, боя се, че няма да разберете. За мен, за много индийци дори и сега, независимо от тяхната религия, там е центърът на света. Един ден ще се върна.

— А ти, Николай?

— Е, споменахме морето и небето. Бих искал да ги комбинирам. Любимият ми спорт беше уиндсърфинг. Страхувам се, че вече съм твърде стар. И все пак искам да се убедя.

— Само ти остана, Уди. Какъв е твоят избор?

Флойд дори не се замисли; той бе удивен от спонтанния си отговор точно толкова, колкото и останалите:

— За мен няма значение на кое място на Земята се намирам, щом съм със синчето си.

След това нямаше повече какво да се каже. Разговорът бе приключил.